Решение № 13045 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Църква Свети Димитър, [населено място], обл. Враца, подадена чрез пълномощника адв. Клуковска, срещу решение 20 от 16.01.2023 г., постановено по адм. дело 260/2022 г. по описа на Административен съд Враца. С това решение е отхвърлена жалбата на църквата срещу решение 06/07/6/0/00343/04/01 с изх. 0З-РД/1115 от 31.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор 06/07/6/0/00343 от 29.05.2017 г. и същият е прекратен. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни мотивите на съда, че е следвало да оспори уведомителното писмо от 21.09.2021г., с което му е отказано удължаване на срока на административния договор. Сочи, че съдът неправилно не е разгледал възраженията му за обективна невъзможност за изпълнение на одобрения проект в рамките на установения в договора срок. Счита, че не е изследвано и основанието за прекратяване на договора, според което същият може да бъде прекратен едностранно от ДФЗ, но само при виновно неизпълнение от ползвателя на което и да е от задълженията му по договора. Твърди, че в случая съдът не е отчел и не се е произнесъл по визираните обстоятелства, изключващи неговото виновно поведение при изпълнение на задължението му за подаване на заявка за окончателно плащане в нормативно определения срок. Прави искане за отмяна на съдебното решение като неправилно и постановяване на ново, с което да бъде отменено решението на органа за отказ на одобрената финансова помощ, както и присъждане на направените разноски по представен списък. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез упълномощен юрк. Велева, представя писмено становище, с което моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Враца е образувано по жалба на Църква Свети Димитър, [населено място], срещу решение 06/07/6/0/00343/04/01 с изх. 0З-РД/1115 от 31.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 37, ал. 2 от Наредба 6 от 28.03.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 6) и чл. 6, ал. 4, вр. с чл. 14, ал. 1, т. 4 от договор 06/07/6/0/00343 от 29.05.2017 г., е постановен отказ за изплащане на одобрената финансова помощ по договор 06/07/6/0/00343 от 29.05.2017 г. и същият е прекратен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Църква Свети Димитър, [населено място] и я осъдил да заплати на ДФЗ направените разноски в размер на 100 лв. От фактическа страна съдът е приел, че Църква Свети Димитър е ползвател по договор 06/07/6/0/00343 от 29.05.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) с краен срок за извършване на инвестицията 29.05.2019 г. С договора на църквата се предоставя безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на одобрен проект. Обектът, предмет на инвестицията, е със статут на недвижима културна ценност с категория световно или национално значение. По делото е установено също така, че на 25.02.2019 г. ползвателят е подал писмо с вх. 02-2600/906 с искане за удължаване срока на договора, като са приложени: 1.) Акт обр. 10 за спиране на строителството от 04.09.2018г., касаещ строеж: "Основен ремонт, реставрация, конструктивно укрепване, възстановяване и оформяне на околното пространство на съществуваща църква "Св. Димитър" [населено място], общ. Мездра, до произнасяне от страна на Министерство на културата (МК) и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), и 2.) уведомително писмо до МК. Установено е също, че с последващи писма от ДФ "Земеделие", с изх. 02-2600/906#7 от 07.02.2020 г.; 02-2600/906#8 от 30.06.2021 г. и 02-2600/906#10 от 21.09.2021 г., във връзка с направеното искане от Църква "Свети Димитър" за удължаване на срока на договора, са изискани допълнителни документи, на базата на които да бъде изготвен и съгласуван анекс. С писмо изх. 02-2600/906#10 от 21.09.2021 г. от зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" ползвателят е уведомен, че искането му за сключване на анекс е недопустимо, тъй като не отговаря на условията и разпоредбите, заложени в чл. 43, ал. 3 от Наредба 6. С оспорваното решение административният орган е отказал изцяло одобрената финансова помощ и е прекратил договора, като се е мотивирал, че тъй като срокът за извършване на инвестицията не е удължен, крайният срок за изпълнение на одобрения проект и подаване на заявка за окончателно плащане е изтекъл на 29.05.2019 г., до която дата заявка за окончателно плащане не е подадена, с което не е изпълнено нормативно задължение, посочено в чл. 37, ал. 2 от Наредба 6, както и договорно задължение, уговорено в чл. 6, ал. 4, вр. с чл. 14, ал. 1, т. 4 от договор 06/07/6/0/00343 от 29.05.2017 г. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореното решение е законосъобразно издадено от компетентен орган и в предписаната в чл. 59, ал. 2 АПК форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Във връзка с приложението на материалния закон решаващият съд е обсъдил нормата на чл. 43, ал. 1 от Наредба 6 от 28.03.2016 г., според която е допустимо ползвателят на финансова помощ по подмярка 7.6. да иска изменение и/или допълнение на договора, когато счита, че са налице основателни причини за това. Приел е, че на основание на посочената разпоредба ползвателят на помощта е заявил искане за сключване на анекс за промяна на договора, по което е постановен отказ, обективиран в писмо 02-2600/906#10 от 21.09.2021 г., за което не се твърди, а и липсват данни да е оспорено, независимо че носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Направен е извод, че след като писмото, обективиращо отказ за удължаване на срока за изпълнение на договор 06/07/6/0/00343 от 29.05.2017 г., не е оспорено, времето за изпълнение на дейностите по проекта е останало 24 месеца от датата на подписването на договора или до 29.05.2019 г., до която дата е следвало да бъде подадена и заявката за окончателно плащане. Прието е за безспорно, че в указания срок инвестицията не е извършена и заявката за окончателно плащане не е подадена, с което ползвателят на помощта е нарушил конкретно посочени договорни и нормативни задължения и ДФЗ законосъобразно, в съответствие с предвиденото в материалния закон и в договора, е отказал изцяло одобрената финансова помощ и е прекратил сключения административен договор. По тези съображения решаващият съд е отхвърлил жалбата срещу решение 06/07/6/0/00343/04/01 с изх. 0З-РД/1115 от 31.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като е приел, че сочените от жалбоподателя възражения относно невиновното му поведение са без значение, тъй като същият е имал възможността да оспори изричния отказ за сключване на анекс към договора, но не го е сторил. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Решението за отказ на одобрената финансова помощ и за прекратяване на договора е постановено на основание чл. 37, ал. 2 от Наредба 6, както и чл. 6, ал. 4 във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 4 от договор 06/07/6/0/00343 от 29.05.2017 г. поради неподадена в срока по чл. 6, ал. 1 от договора заявка за окончателно плащане, в случая до 29.05.2019г. Самият договор е прекратен на основание чл. 21, ал. 2 от същия едностранно от Фонда, при виновно неизпълнение от ползвателя на което и да е от задълженията му по този договор, по Наредба 6 от 28.03.2016г. или по относим към предоставянето на помощта акт на ЕС. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първостепенния съд, че сочените от оспорващия обстоятелства, които според него обосновават обективна невъзможност и липса на виновно поведение, са неотносими за настоящото производство, а е следвало да бъдат релевирани при оспорване на писмото от 21.09.2021г. Както пред административния орган, така и в производството пред първоинстанционния съд, ползвателят на помощта е заявил конкретни възражения във връзка с невъзможността му да извърши в срок договорената инвестиция по независещи от него причини, изразяващи се в това, че обектът на инвестицията има статут на художествена недвижима културна ценност с категория национално значение, поради което инвестиционният проект е следвало да бъде съгласуван от Министерство на културата. По административната преписка е налична дълга кореспонденция между ДФЗ и ползвателя, касаеща невъзможността му да започне изпълнението на дейностите по одобрения от ДФЗ проект, предвид последователно наложените му две принудителни административни мерки /ПАМ/ по Закона за културното наследство, на 20.03.2018г. и 08.07.2020г., както и отказът на Министерство на културата (становище с изх. 33-НН-730(16)/29.05.2020г.) да съгласува проект по чл. 154, ал. 5 ЗУТ за изменение в одобрения инвестиционен проект след издаване на разрешение за строеж. Видно от данните по преписката, инвестиционният проект е съгласуван със становище изх. 33-НН-730