Решение № 3310 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2013 г.

Решение № 3310 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "АРИОН" ЕООД, представлявано от управителя Георги Стоянов Петров против решение № 288 от 16.05.2013 г., постановено по адм. д № 209 по описа за 2013 г. на Адимнистративен съд - Пазарджик. Релевират се доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директор на Областно пътно управление гр. Пазарджик оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на "АРИОН" ЕООД, представлявано от управителя Георги Стоянов Петров против Акт № ПТР-13-4/31.01.2013 г. за установяване на публично държавно вземане на Директора на Областно пътно управление, Пазарджик, с който е е установено, че Агенция "Пътна инфраструктура" има изискуемо вземане срещу оспорващият "Арион" ООД в размер на 5 898.97 лв., от които 4 909.70 лв. главница и 989.27 лв. законна лихва за периода от 01.01.2009 г. до 31.01.2013 г., както и оставащата законна лихва до окончателното плащане. Съдът е установил, че "Арион" ООД е притежавал Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях № 867 от 28.05.2007 г. С него се разрешава на оспорващия да експлоатира ТКО - "База за авторемонтна дейност и разфасовка на бракувани автомобили" в обслужващата зона на път I-8 Пазарджик - Пловдив на км. 192 /+700/ дясно при изброени в разрешителното условия. Впоследствие това разрешение е било отнето със Заповед № РД-11-689 от 13.06.2012 г. поради забавяне плащането на годишната такса. Съдът е приел, че оспореният индивидуален адимнистративен акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на законовите му правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил демото от фактическа страна и релевантните по делото факти следва да се възприемат от настоящата инстанция, предвид нормата на чл. 220 от АПК. Правилно съдът е приел, че обстоятелството, че границата на имота от север е общински път, не изключва заплащане на специална такса по издаденото разрешение. В нормите на чл. 7, ал. 2, вр. с ал. 1, ЗП не са въведени изключения за обекти, попадащи в обслужваща зона на републиканските пътища и следователно в тях могат да се включват и общински пътища. Обосновано въз основа на приетата по делото експертиза се приема, че таксата е дължима само за експлоатация на търговски крайпътен обект за автосервизно обслужване и пътни връзки към него, като в чл. 22, ал. 1, т. 16 от Тарифа за таксите, които се събират от АПИ е предвидена една обща такса от 2000 лв. годишно за всички посочени дейности. Не е начислявана такса за ползване на рекламно съоръжение или за кое да е от другите условия на издадените разрешителни за специално ползване на пътя. Като е приел, че в рамките на административното производство административният орган законосъобразно е установил задължението за заплащане на специална такса по издаденото Разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях № 867 от 28.05.2007 г. както по основани, така и по размер, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд