Решение № 6300 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2009 г.

Решение № 6300 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), чрез процесуалния представител юрк. Ирина Асенова, срещу решение № 971 от 20 ноември 2008 година, постановено по адм. д. № 4572/2008 година по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД-14-357/29 август 2007 година на зам. началника на ДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Методи Иванов Лютов не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град Методи Иванов Лютов е оспорил заповед № РД-14-357/29 август 2007 година на зам.-началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Постройка от допълващо застрояване - тоалетна", находящ се в УПИ IV-699, кв. 40 по плана на с. Драговищица, община Кюстендил. Съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения и я е отменил. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че процесния незаконен строеж - тоалетна, е изградена през 1920 година. Установено е също така, че за този строеж не са издавани строителни книжа и не е заявяван за узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. При тези данни законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган - след като е приел, че незаконния строеж е осъществен през 1920 година, е следвало да изследва въпроса относно търпимостта на този строеж. След като това не е направено, правилно съдът е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед. Задължение на административния орган е да изследва търпимостта на строежи, извършени преди 07 април 1987 година, като съобрази предпоставките за приложимостта на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ . Възраженията на касатора относно липсата на предпоставките за приложението на цитирания текст са неоснователни. Подобни доводи административният орган е следвало да изложи в заповедта си, след като изследва въпроса дали строежът е бил търпим съобразно правилата и нормативите, действали към 1920 година. Посочването на подобни доводи, касаещи единствено обстоятелствата, че съобразно правилата и нормативите на Закона за устройство на територията строежът не е търпим, при това едва в касационната жалба, не води до законосъобразност на оспорената заповед. Основателно е възражението на касатора относно компетентността на органа, издал процесната заповед. В настоящото производство е представено копие от заповед № РД-13-277/30 юли 2007 година на началника на ДНСК, с която на зам.-началника на ДНСК Стефан Черноколев са делегирани определени правомощия, сред които и това за издава заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ . Поради това изводът на първоинстанционния съд за издаването на оспорената заповед от лице без компетентност, е неправилен, въпреки че към момента на постановяване на решението си съдът не е разполагал с данни за делегирането на правомощия. Доколкото обаче административният съд е изложил и съображенията си относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт, установяването на компетентността на органа не е основание за отмяна на постановеното решение. С оглед горното решението на Административния съд София-град като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,