Решение № 4601 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2011 г.

Решение № 4601 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Раматан Руман Сукру против решение № 60 от 06.01.2011 г. по адм. дело № 6108/2010 г. на Административен съд - София град. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховния административен съд дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Раматан Руман Сукру, гражданин на Турция срещу заповед № ЗДМ 2403/22.03.2006 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 42а във вр. чл. 10, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България" за срок от 10 години, считано от датата на подписване на заповедта. Съдът е приел от фактическа страна, че Раматан Руман Сукру е задържан на 21.03.2006 г. от полицейските органи на 09 РПУ при СДВР. Чужденецът не разполага с документи за самоличност, като по негови сведения пребивава на територията на Р България от 1996 г., живее в околностите на гр. Разград. Началникът на РЗ Миграция при СДВР е направил предложение на чужденеца да бъдат наложени принудителни административни мерки по реда на ЗЧРБ - принудително отвеждане до границата на Р България и забрана за влизане в Р България за срок от 10 години. Съдът е счел, че жалбата е процесуално допустима, т. к. по преписката липсват данни кога е съобщена на лицето. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, съобразно действащата към този момент редакция на ЗЧРБ. Посочил е, че разпоредбата на чл. 42а от ЗЧРБ в приложимата редакция предвижда, че ПАМ забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, а съгласно чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ - ако няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Съдът е приел, че жалбоподателят не разполага с документи за самоличност, не е представил доказателства за наличие на собствени средства и възможност да се издържа, няма роднини на територията на страната и не е сключил граждански брак с български гражданин, няма лица, които са поели ангажимент за неговата издръжка. Твърденията на жалбоподателя, че живее с жена, българска гражданка и има родено дете от нея не са подкрепени с каквито и да било доказателства. При тези съображения съдът е приел, че правилно административният орган е наложил обжалваната ограничителна мярка на жалбоподателя и не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Недоволен от решението, касационният жалбоподател го оспорва като поддържа, че е постановено при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Касаторът излага доводи, че съдът не се е съобразил с данните по делото, че се е установил в гр. Разград, на постоянен адрес, има осигурена издръжка, живее на семейни начала с българска гражданка и има дете, но поради липса на документи за самоличност не може да сключи граждански брак и да припознае детето си. С оглед на тези обстоятелства моли да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отмени обжалваната заповед. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Видно от данните по делото е, че на жалбоподателя е наложена със заповед № 2685/12.08.2010 г. директора на ОД на МВР - Разград на основание чл. 41, т. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 13 от ЗЧРБ принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България". При извършена служебна проверка съдът констатира, че с влязло в сила решение № 1617 от 01.02.2012 г. по адм. дело № 16384/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение тази заповед е отменена и преписката е върната на административния орган поради издаването й в нарушение на чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ - на касатора не е предоставен срок за доброволно изпълнение на наложената мярка (предоставянето на срок за доброволно изпълнение на решението за връщане може да не бъде спазено, само ако лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред по смисъла на чл. 39б, ал. 4 ЗЧРБ, а такива данни не са посочени от органа) и без да е преценено налице ли е баланс между защитените индивидуални права на чужденеца - правото на личен и семеен живот, и интересите на обществото, т. е. не е установена пропорционалността на наложената мярка. Оспорената ограничителна мярка е приложена спрямо жалбоподателя въз основа на същите фактически обстоятелства и е послужила като основание за прилагането на ПАМ "принудително отвеждане до границата на страната". При преценката за нейната законосъобразност съдът е следвало да съобрази правилото на чл. 54 от ППЗЧРБ (отм.), аналогично на действащата разпоредба на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, съгласно което компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Тази преценка е свързана със спазването на правата на човека и основните свободи, прокламирани в чл. 8 ЕКПЧОС, които следва да се съблюдават при налагане на ПАМ, независимо, че към момента на издаване на административния акт визираните национални правни норми не са били приети. Съдебният контрол върху акта за налагане на ПАМ включва и проверка за съответствието му с един от основните принципи на административното право, установен в чл. 6 от АПК, а именно - принципа на съразмерност при упражняване на правомощията на административните органи. При формалното наличие на законовите предпоставки за издаване на акт със съдържание като това на процесната заповед, прилагането на принципа на съразмерност изисква изследване на въпроса дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). В случая данните по делото индицират, че по време на продължилия приблизително от 10 години към момента на издаване на обжалваната заповед престой на жалбоподателя в страната, същият се установил на постоянен адрес, има семейни отношения с българска гражданка и дете от съжителството им - срвн. докладна записка рег. № 5572/22.03.2006 г. Ето защо административният орган е следвало да събере необходимите данни и даде възможност на жалбоподателя да представи доказателства, засягащи правото на личен и семеен живот на чужденеца, и при обсъждане на същите да прецени прилагането на предвидената в чл. 42а от ЗЧРБ, а към настоящия момент - чл. 42з от ЗЧРБ, принудителна административна мярка. Доколкото това не е сторено, обжалваната заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Неправилно съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на административния акт и отхвърлил жалбата на касатора, поради което обжалваното решение следва да се отмени и се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед и се изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в настоящото решение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение: