Решение № 1593 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8502/2009 г.

Решение № 1593 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8502/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нурал Идиризов Зюлкяров он с. Климент, община Каолинова срещу решение № 26 от 15.04.2009 г., по адм. д. № 27/2009 г. на Административен съд - гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2750 от 19.12.2008 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Шумен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директора на Областна дирекция на МВР гр. Шумен не взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд Шумен е била заповед № 2750 от 19.12.2008 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Шумен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за нарушения на служебната дисциплина, използване на служебното положение в облага на Нурхан Ихсан Аптула, злоупотреба с доверие, деяния, които са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ППЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателя не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетото относно вината му за съставените на 5.06.2008 г., по време на дежурство, документи с невярно съдържание - Акт за установяване на административно нарушение серия А, бл. № 500195 от 5.12.2008 г., протокол за пътно транспортно произшествие, бл. № 1034591/6.12.2008 г. и Докладна записка, рег. № 13821 от 8.12.2008 г. Поведението му правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ППЗМВР. Освен това заповедта на директора на ОД на МВР гр. Шумен е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис, дало е писмени обяснения. Съдът не е констатирал съществени нарушение на процесуални правила по издаване на заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че първото касационно оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а това че не е споделил тезата на защитата относно правната им значимост към фактите по делото, не е съществено процесуално нарушение и касационно основание за отмяна на съдебния акт. В касационното производство, както и пред първата инстанция не се отричат дисциплинарните простъпки по съставяне на документи с невярно съдържание, с цел изплащане на обезщетение от застрахователя на колегата му Нурхан Исхан Аптула, а само се акцентира на неправилна преценка на фактите по делото, което обаче не доказва нереализиран фактически състав на дисциплинарната простъпка - тежко нарушение на служебната дисциплина. Достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност е факта на съставяне на цитираните документи с невярно съдържание. Второто касационно възражение, че незаконосъобразно и за целите на наказанието било прекратено ползването на редовния му годишен отпуск, което е съществен порок на дисциплинарното производство е несъстоятелен. Административният орган разрешил годишен отпуск е в правото си да прекъсне ползването му, когато нуждите на службата налагат това. В този ред на мисли при злоупотреба със служебно положение обосновано съдът е приел, че прекъсването на отпуска е в съответствие с правилата визирани в заповед ре г. № I з -1325 от 25.08.20065 г. на министъра на МВР. Обясненията на Зюлкяров, събрани в административното производство, са във връзка с дисциплинарната простъпка по съставянето на документите с невярно съдържание, която съдът е приел за доказана. Факта, че те са съставени в период от няколко дни, не обосновава извод за неустановяване на времето и мястото на извършване на нарушението, което сам жалбоподателя в касационната си жалба квалифицира като "продължавано престъпление". Освен това доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда. Съдът ги е обсъдил и въз основа на тях приел за установени всички от посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност, която задължително е - уволнение. Третото оплакване за необоснованост на изводите на съда за нарушаване на етичните норми на т. 4, т. 7, т. 8, т. 12, т. 13, т. 31 и т. 32 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, също е неоснователно. Установените в дисциплинарното производство действия, визирани в заповедта обективно и субективно покриват нарушаване на сочените по-горе норми на Етичния кодекс. Те правилно са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина /извън другите видове отговорност, които могат да бъдат търсени/, защото държавният служител е използвал служебното си положение в облага на колегата си Нерхан Исхан Аптула. Съставомерната последица - уронване престижа на службата е налице, доколкото описаните събития са станали достояние на служители от застрахователната компания "Булстрад", Военна прокуратура, други служители на МВР и обществеността чрез средствата за масово осведомяване. По повод четвъртото възражение относно несъобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението и настъпилите вредоносни резултати, следва да се отчете, че с оглед утвърдената съдебна практика, извън правомощията на съда е да квалифицира деянието и съответстващото му дисциплинарно наказание по реда на ЗМВР. В случая установеното по делото поведение на касатора не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първостепенния съд. Съдът е обсъдил всички представени с административната преписка доказателства, релевантни за предмета на спора. Като ги е обсъдил в тяхната съвкупност и логическа връзка е направил обоснования извод за наличието на доказателства, които установяват визираните в заповедта дисциплинарни простъпки. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,