Решение № 4972 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2009 г.

Решение № 4972 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Самоков, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Камелия Ангелова, против решение № 436 от 6.07.2009 г., постановено от Административен съд - София - област - пети състав, по адм. д. № 296/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Според жалбоподателя решението е недопустимо, защото липсва годен за обжалване административен акт. Касаторът твърди, че решението е необосновано и неаргументирано и мотивите му не са подведени към правилната фактическа обстановка. Моли Върховния административен съд да обезсили или отмени обжалваното решение, като го замени с адекватно за случая. Ответникът - Светла Иванова Василева от гр. Самоков оспорва касационната жалба с писмен отговор и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Христева, която пледира за оставяне в сила на съдебното решение и претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни и събраните по делото доказателства са в подкрепа на направените изводи от съда, който е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 436 от 6.07.2009 г. е отменен по жалба на Светла Иванова Василева отказ № ТС-С-217/12.03.2009 г. на кмета на община Самоков, иницииран по молби с вх. № ТС-С-217/16.02.2009 г. и вх. № ТС-У-38/16.02.2009 г. за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ за имот, признат й с решение на ПК - гр. Самоков по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с протокол № 2235/18.03.1993 г. по т. 8. Преписката е върната на ответника с указание за издаване на исканите документи след реализиране на предвидените в чл. 13а от ППЗСПЗЗ процедури по одобрение на помощния план - геодезическо заснемане на имота, представено от жалбоподателката с молбата й, изработено от ЕТ "Маев и син" и скица - проект, изготвена от геодезист, придобил правоспособност по реда на ЗКИР в 14-дневен срок от получаването й, като кметът на община Самоков е осъден да заплати разноски на жалбоподателката в общ размер 400 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - София - област е приел, че в конкретния случай за жалбоподателката са налице фактическите и правни основания да направи искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ за имота й и е преценил, че отказът на кмета на община Самоков е незаконосъобразен поради нарушаване на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Съдебното решение е мотивирано с приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза, според която процесният имот не е нанесен в одобрения кадастрален план от 1981 г. на с. Говедарци и представеното геодезическо заснемане от ЕТ "Маев и син" може да се приеме за помощен план за този имот, тъй като същият попада в границите на урбанизирана територия, одобрена с РП на с. Говедарци със заповед № АБ-113/1981 г., като имотът е заснет от лицензирана геодезическа фирма по стари реални имотни граници, съществуващи на място към настоящия момент, което по преценка на изслушаното вещо лице е достатъчно условие за изготвяне на помощен план. От текста на приетата СТЕ и приложените към нея скици е установено, че описаният имот в процесния отказ, посочен в т. 8 от решението на ПК - Самоков по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с протокол № 2235 от 1993 г. е идентичен с имота, посочен в геодезическото заснемане, представено от ЕТ "Маев и син" в кориците на делото. Вещото лице се е произнесло, че при налагане на приложената по делото скица - баланс, издадена от община Самоков и скицата, издадена от ЕТ "Маев и син" двата отразени имота съвпадат, както по местонахождение, така и са идентични по съседи. От тук Административният съд - София - област е извел верен и обоснован извод, че липсата на одобрен кадастрален план и изработен помощен план не е основание за отказ по същество да се издадат исканите удостоверение и скица, а за провеждане на процедура по чл. 13а, ал. 2 и сл. от ППЗСПЗЗ, след което кметът на съответната община следва да се произнесе по заявлението. По възражението на касатора за недопустимост на съдебното решение, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно, защото първоинстанционният съд точно е преценил, че оспореният отказ е оформен като писмо, но по съдържание той има характер на индивидуален административен акт, съдържащ изричен отказ да се издадат претендираните от жалбоподателката документи. Процесният отказ съдържа мотиви, от които е видно, че заявените скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ не могат да бъдат издадени, тъй като за същия имот няма одобрени кадастрални планове от 1958 г. и 1981 г. Постановеният отказ е подписан от кмета на община Самоков и има характер на негово волеизявление, с което се засягат пряко и непосредствено правата и законните интереси на жалбоподателката, поради което тя има правен интерес да го оспори по съдебен ред и да претендира отмяната му като незаконосъобразен. С оглед изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд намира, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с изискванията на материалния закон. Според решаващия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото няма спор относно обстоятелството, че жалбоподателката пред Административен съд - София - област е наследник на Михаил Попов и процесният имот й е възстановен с решение № 2235/18.03.1993 г. на ПК - Самоков и, че същият не фигурира в кадастралните планове от 1958 г. и 1981 г. Точно е установено, че при подаване на молбата си за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ тя е приложила решението на ПК - Самоков, геодезическо заснемане със скица-проект за имота и документ за внесена такса към молбата. В този случай законовите възможности за издаването им, така, както са уредени в чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ са две при условията на алтернативност: първата - кметът служебно да изготви помощния план, в който геодезически да се заснеме процесния имот и втората - това да стене от заинтересования собственик, при което той понася и разноските. В този случай, последният разполага с нормативната възможност сам да възложи изработването на помощния план при условията на чл. 13а, ал. 5, предложение последно от ППЗСПЗЗ. Без провеждането на тази процедура административният орган не е в състояние да издаде скица и удостоверение за имота. Липсата на одобрен КП и на изработен помощен план не е основание за кмета да откаже издаването на претендираните документи. Съгласно цитираната правна норма помощният план се изработва от лица, придобили правоспособност по реда на ЗКИР, който впоследствие се приема от комисия, назначена от кмета на общината. В случая представеното геодезическо заснемане е изготвено от лицензирана за целта фирма, при наличието на което кметът е бил длъжен да назначи комисия и да изпълни процедурата за изработване на помощния план. С отказа си, който правилно е приет за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, кметът е нарушил изброените разпоредби на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и на чл. 59, ал. 1 от АПК и е издал един необоснован и незаконосъобразен акт, който правилно е отменен с обжалвания съдебен акт. Неоснователни са твърденията на касатора, че при произнасянето си съдът се е позовал на скица - баланс, която не произлиза от община Самоков, че заключението на СТЕ е изработено от вещо лице, което е "работело заедно" с ЕТ "Маев и син" и че в случая единствена възможност е границите на имота да се определят със съдебно решение, съгласно чл. 13а, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Дори и да се изключи цитираната скица - баланс отказът на Кмета отново се явява незаконосъобразен - порок, съгласно чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, водещ до неговата отмяна. По делото не се установява, че при изготвяне на заключението си вещото лице е било предубедено. Заключението му правилно е възприето като професионално и обективно от съда. Относно твърдението на касатора за изразено негово становище в съдебно заседание да не се приема заключението на вещото лице, настоящият съдебен състав счита, че не е осъществено нарушение. От текста на протокола от заседанието, проведено на 8.06.2009 г. е видно, че в него е записано, че процесуалният представител на кмета на община Самоков е изразил становище да не се приема заключението в т. 2 и т. 3 от СТЕ, но от правно значение е обстоятелството, че заключението не е оспорено и от страна на касатора не е поставена допълнителна задача на вещото лице и не е поискано изслушване на тройна СТЕ, които да коригират приетата СТЕ. По изложените съображения решаващият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК, касаторът следва да заплати направените разноски от ответника в касационната инстанция в размер на 300 лв. - внесено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,