Решение № 7734 от 19.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт В. Атанасов срещу решение 6155 от 29.10.2021 г., постановено по адм. дело 7278/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на В. Георгиева е отменена издадена от касатора заповед РД-10-1187/24.06.2021 г. за възстановяване на Георгиева на длъжността държавен експерт в Дирекция Квалификация и кариерно развитие в Министерството на образованието и науката на основание чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Доводите са за недопустимост на съдебното решение, алтернативно за неправилност на атакуваното решение като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба В. Георгиева, чрез адв. Малкочев в представен писмен отговор и в съдебно заседание поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок за обжалване от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, същата е неоснователна. От фактическа страна е прието от решаващия съд, че с предходна заповед РД 10-390 от 05.03.2020 г. касаторът е прекратил служебното правоотношение с ответника в настоящето производство на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Същата е обжалвана по законоустановения ред пред Административен съд София град и е отменена. Решението за отмяна на АССГ е обжалвано пред Върховен административен съд (ВАС) и е потвърдено с решение 7153/14.06.2021 г. по адм. дело 13248/2020. В законоустановения срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, Георгиева е подала заявление вх. 94- 3075/24.06.2021 г. за възстановяване на работа на заеманата от нея длъжност преди съкращаването и явяване в министерството на образованието и науката. Междувременно /докато тече производството пред ВАС по обжалваното решение на АССГ / е наредена промяна в длъжностното разписание, в сила от 01.06.2021 г., в което Дирекция Квалификация и кариерно развитие е престанала да съществува, като същата е преобразувана в отдел Квалификация и кариерно развитие към Дирекция Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие . В резултат на подаденото заявление от служителката да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност е издадена заповедта РД-10-1187 от 24.06.2021 г. на министъра на образованието и науката за възстановяване на длъжността държавен експерт в Дирекция Квалификация и кариерно развитие в МОН на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл, отменена с оспореното в настоящото касационно производство решение на АССГ, както и заповед РД-10-1188 от 24.06.2021 г. на министъра на образованието и науката за преназначаване на длъжност държавен експерт в Дирекция Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие , отдел Квалификация и кариерно развитие , издадена на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл и последваща заповед РД-10-1189 от 24.06.2021 г. на министъра на образованието и науката за прекратяване на служебното правоотношение на лицето В. Георгиева, поради съкращаване на длъжността на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. При тези фактически данни Административен съд София град е постановил обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Административният съд правилно е преценил за незаконосъобразна и е отменил заповедта РД-10-1187 от 24.06.2021 г. издадена от министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл В. Георгиева е възстановена на длъжността държавен експерт в Дирекция Квалификация и кариерно развитие . След проведения съдебен контрол правилно е прието от решаващия съд, че оспорената пред него заповед на министъра на образованието и науката за възстановяване на Георгиева на заеманата предишна длъжност е незаконосъобразен административен акт, издаден в нарушение на посоченото в него правно основание - чл. 122, ал. 1 ЗДСл, както и несъответства на целта на закона. Неоснователно е касационното възражение за недопустимост на съдебния акт, като последният е постановен при надлежно упражнено право на съдебно производство, по редовна и допустима жалба на В. Георгиева за оспорване на административен акт. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Административният съд е правилно е изградил изводите си вземайки предвид настъпилите структурни промени в министерството на образованието и науката и утвърденото със заповед РД 09-644/12.03.2021 г. на министъра на образованието и науката длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите в сила от 01.06.2021 г., от което е видно, че длъжността на жалбоподателката, заемана преди предходното й уволнение не съществува. Съдът е съобразил обстоятелството, че цитираното длъжностно разписание е утвърдено и е действало преди отмяната на уволнението му като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение от 14.06.2021 г. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая жалбоподателката е спазил това условие и е следвало да бъде възстановена на заеманата длъжност. За възстановяването й е издадена заповед, но същата е формална и не изпълнява изискванията на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, тъй като на практика не съществува длъжност, на която служителят да бъде възстановен. Изводът, че възстановяването е формално се потвърждава и от обстоятелството, че в деня на издаването на заповедта за възстановяване е издадена и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността. Налице е превратно упражняване на власт, жалбоподателката не е възстановена на предишната заемана от нея длъжност, което означава и неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Безпротиворечиво в практиката на ВАС се приема, че утвърдените промени в длъжностното разписание на администрацията на органа по назначаване в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител до датата на влизане в сила на съдебното решение за нейната отмяна, са ирелевантни към задължението му да изпълни задълженията си по чл. 122, ал. 1 ЗДСл и не могат да бъдат пречка за възстановяване на държавния служител на заеманата длъжност. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не изпълнява длъжността и има наличен висящ съдебен спор за законността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че правилно решаващият съд е приел, че заповедта за възстановяване на служителя на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което обжалваното решение на АССГ следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника в настоящето производство - В. Георгиева. Същите възлизат на 1440 лева, действително внесена сума за адвокатски хонорар за касационната инстанция, които следва да бъдат заплатени от министерството на образованието и науката. Размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, съобразен е с фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде присъден изцяло. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение