Решение № 1856 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12919/2012 г.

Решение № 1856 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12919/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на Владимир Николаев Бошняков от гр. Нови Искър, ул. "Породин" № 2 за отмяна на основание чл. 245 и сл. АПК на влязлото в сила решение № 1045/09.03.11 г. по адм. д. № 9523/10 г. по описа на Административен съд София - град. Ответникът, началник РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. Прегьова, поддържа становище за неоснователност на искането за отмяна. Ответниците Емилия Цветанова Игнатова и Велика Костадинова Бонджова в писмени становища излагат съображения относно основателността на искането за отмяна с молба да бъде уважено. Върховният административен съд намира искането за отмяна процесуално допустимо, а по същество-неоснователно по следните съображения: Със Заповед № ДК-02 ЮЗР-8/30.07.10 г. началникът на РДНСК Югозападен район е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ строеж "Пристойка към жилищна сграда и подмяна на покривна конструкция" в УПИ ХII-481, кв. 252 по плана на гр. Нови Искър, извършен от Емилия Цветанова Игнатова. С решение № 1045/09.03.11 г., постановено по адм. д. № 9523/10 г. на Административен съд София -град по оспорването по жалбата на Игнатова заповедта е отменена като незаконосъобразна в частта относно разпореждането за премахване като незаконна "Подмяна на покривна конструкция", а в частта, относно разпореждането за премахване като незаконна "Пристойка към жилищна сграда" оспорването е отхвърлено. Решението е влязло в законна сила на 22.12.11 г. / определение № 17033/22.12.11 г. по адм. д. № 15128/11 г. по описа на Върховния административен съд/. В искането за отмяна искателя Бошняков твърди, че на 19.05.10 г. е придобил собствеността върху жилищната сграда, предмет на заповедта, обстоятелство, удостоверено с представен по делото н. акт. № 30, том. II, рег. № 8394, н. д. № 216/10 г. Съгласно чл. 246, ал. 1 АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Цитираната разпоредба има предвид лице с обезпечено от закона право на участие като страна в съдебноадминистративното производство, което поради нарушение на съдопроизводствените правила не е участвало в делото, за да защити свой личен и пряк интерес, засегнат от разпорежданията на административния акт. Оспорена по адм. д. № 9523/10 г. по описа на Административен съд София-град е заповед за премахване на незаконен строеж, извършен от адресата на административния акт, Емилия Цветанова Игнатова. В производството по чл. 215 ЗУТ за оспорване на заповеди по чл. 225, ал. 1 ЗУТ надлежни страни са адресатите, за които административният акт създава задължения и административният орган. Адресат/адресати на заповедта за премахване на незаконен строеж съгласно § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които със заповедта се създава задължение за премахване на строежа и се определя срок за доброволно изпълнение. В административното производство по издаване на процесната заповед е установен извършителят на незаконния строеж в лицето на Емилия Цветанова Игнатова, за която като адресат на административния акт се създават задължения за премахването му. С представения по делото нотариален акт искателя се легитимира като собственик на жилищната сграда в УПИ ХII-481, кв. 252, не и на незаконната пристройка към нея, от което следва, че разпорежданията на заповедта не засягат негови законни права или интереси, нито създава задължения за него. Извън изложеното следва да се има предвид, че отхвърлителното оспорване срещу индивидуален административен акт съдебно решение е установително и няма сила по отношение на трети лица. То е обвързващо само за страните по делото и не рефлектира върху правната сфера на неучаствали в делото лица. Ето защо, по отношение на искателя не се установяват предпоставките по чл. 246, ал. 1 АПК и подаденото при липсата на тези предпоставки искане като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Уточняващата искането за отмяна молба с дата 18.09.12 г. не следва да бъде обсъждана, тъй като посоченото в нея основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК касае страните по делото, а не трети неучаствали в съдебното производство лица. Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение