Решение № 223 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2010 г.

Решение № 223 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 326 от 28.03.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 9.06.2010 г. по гр. д. № 375/2009 г. на Благоевградския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС относно * ид. ч. от имот № * по кадастралната карта на [населено място], с площ 531 кв. м. Касаторката В. Д. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Ал. С., поддържа пред настоящата инстанция, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което искът бъде уважен. Претендира и направените разноски. Ответникът И. А., чрез пълномощника му адв. М. М., оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира направените съдебни разноски. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен ревандикационния иск относно претендираната от касаторката идеална част от спорния недвижим имот, като е приел, че в периода от октомври 1981 г., когато е починала съпругата на Н. А. - Н. А., до 1992 г. имотът, представляващ източната половина от този, получен в дял по делбата от 1928 г. от наследодателя П. А. /починал през 1936 г./ е владян от съпругата на неговия брат Т. А. - Я. А., която се е снабдила и с нотариален акт № */92 г. Съдът е приел, че в този период не е установено противопоставяне на това владение от наследниците на Н. А., дядото на ищцата, поради което и Я. А. е станала изключителен собственик на спорния имот, с който впоследствие се е разпоредила в полза на Р. П., а последният го е продал на ответника И. А. Произнасянето по въпроса за наличие на давностно владение в полза на Я. А., наследник на един от съсобствениците на имота - двамата братя Н. и Т. А., по наследяване от техния баща, при приетата липса на противопоставяне от наследниците на другия съсобственик, е в противоречие със съдебната практика, в която се приема, че за да бъде придобит дела на единия сънаследник от друг такъв, последният следва да е променил намерението си по отношение частта на другия, да е започнал да владее само за себе си и това владение да е явно и несъмнено, манифестирано по един несъмнен начин по отношение на другия - решение № 238 по гр. д. № 1031/99 г. на I г. о. ВКС, решение № 2831 по гр. д. № 1103/79 г. на I г. о. на ВС, решение № 223 по гр. д. № 14/2006 на I г. о. на ВКС и другите, приложени към изложението на касатора решения. В представеното решение № 775 по гр. д. № 1166/98 г. на V г. о. на ВКС е прието, че промененото намерение да се свои имота следва да е възприето от другия съсобственик и последният да не му се е противопоставил. Представената съдебна практика по релевантния материалноправен въпрос се споделя от настоящия състав като правилната такава, поради което и въз основа на това касационната жалба се явява основателна. В настоящия спор не се установява наличие на такава промяна в намерението на наследника на единия брат по отношение наследниците на другия, за да се приеме, че е налице придобивна давност в полза на Я. А. по отношение дела на последните в наследствения имот. Направеният извод в тази насока е неправилен, тъй като въззивният съд не е преценил събраните по делото доказателства относно владението на имота от страна на двамата братя, а след смъртта им от техните наследници, липсата на делба между тях, данните за предявен иск за собственост от страна на наследниците на единия брат-Н. А., установяващ липсата на възприемане наличие на промененото отношение към имота от един от съсобствениците му. Фактът, че след смъртта на Н. А. през 1981 г. в имота е останала да живее единствено Я. А., както и че фактическата й власт е продължила в необходимия срок не води до извод за придобиване по давност и частта на другите сънаследници, освен при наличието на променено намерение за своене, установено по един категоричен начин с противопоставяне и отблъскване на останалите сънаследници. Доказателствената тежест за наличието на такива действия спрямо последните е на този, който се позовава на придобивната давност, поради което и съображенията на въззивния съд за релевантност на липсата на противопоставяне от страна на наследниците на Н. А. на упражняваната от Я. А. фактическа власт са неправилни поради съществено процесуално нарушение при разпределение доказателствената тежест и преценка на събраните доказателства. Това е обусловило и необоснования извод за придобиване на частта на единия брат по давност от преживялата съпруга на другия брат, и то при липса на несъмнени доказателства за промяна в намерението й да свои целия наследствен имот. Въззивното решение следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав с оглед необходимостта от произнасяне по направеното възражение от страна на ответника за наличие на добросъвестно владение от негова страна, считано от покупката на имота с нот. акт № 100/99 г., по което съдът не се е произнесъл с оглед направения извод за изключителна собственост в лицето на праводателката на неговия праводател Р. П. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази и обстоятелството, че искът за собственост е предявен само от един от наследниците, като при решаването на спора следва да се съобрази обема на правата на предявилата го ищца В. Д., която не може да заявява и да търси защита на чужди права /чл. 26, ал. 2 ГПК, респ. чл. 15, ал. 2 ГПК (отм.)/. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. С оглед на горните съображения и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. с чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, II г. о.