Решение № 6449 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2018 г.

Решение № 6449 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Котева от [населено място], община Кюстендил, подадена чрез адвокат А. Пешева, против Решение № 171/01.08.2018 г., постановено по административно дело № 227/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ГА-13/04.07.2017 г. на Главния архитект на Община Кюстендил. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Твърди се, че процесната заповед била преждевременно издадена в първата фаза на делбеното производство, поради което била незаконосъобразна и следвало да бъде отменена от съда. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Пешева, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът – Главен архитект на Община Кюстендил, редовно призован, не се явява и не изразява становище по спора. От ответника В. Гегов, чрез пълномощници - адвокат В. Пешева и адвокат Л. Атанасов е постъпило писмено становище, с което се оспорва касационната жалба и се изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Делото пред първостепенния съд е образувано по жалба на М. Котева против Заповед № ГА-13/04.07.2017 г. на Главния архитект на Община Кюстендил, с която на основание чл. 201, ал. 3 ЗУТ е дадено мотивирано предписание и е наредено на М. Котева и В. Котев да внесат проект за изменение на действащия подробен устройствен план – план за регулация в обхвата на УПИ XII – 100 в кв. 16 по плана на [населено място], община Кюстендил, за разделянето му на два отделни имота, съгласно Решение № 120/19.03.2015 г. на Кюстендилски районен съд и заверена скица - проект. Съдът е отхвърлил подадената жалба, развивайки мотиви за това, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалния закон. Изводите му в тази насока се споделят от настоящия състав, тъй като са обосновани посредством събраните по делото доказателства и са съответни на приложимите за случая разпоредби. Процесната заповед е постановена в производство по чл. 201 ЗУТ, като разпореденото с нея съответства на разпоредбата на чл. 201, ал. 3 ЗУТ, съгласно която когато урегулираният поземлен имот е поделяем, главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. В конкретния случай М. Котева и В. Котев са страни в делбено производство, като съгласно чл. 201, ал. 1 ЗУТ, при съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти, съдът изисква становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота, каквото е било предоставено. Заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба. Следователно, систематическото и логическо тълкуване на цитираните норми сочи, че издаването на мотивирано предписание по чл. 201, ал. 3 ЗУТ може да бъде дадено по искане на съда, отправено в производство по съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти. В съдебното производство по делба на имот, регламентирано в чл. 341 и сл. ГПК, съдът не може да извърши делбата, без да има произнасяне от общинската администрация дали съответният УПИ е поделяем, поради което, обратно на твърденията на касационния жалбоподател, процедурата по чл. 201, ал. 3 ЗУТ следва да бъде проведена в първата фаза на делбеното производство, респективно заповедта на главния архитект не се явява преждевременно издадена. Едва след надлежното одобряване на проекта за изменение на ПУП, с който от имота се обособяват два или повече УПИ, съдът може да допусне същите до делба и да ги разпредели между съсобствениците във втората фаза на това производство. Предвид изложеното, обосновано и правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при наличието на предвидените в закона предпоставки, поради което се явява законосъобразна, респективно подадената срещу нея жалба е неоснователна. Като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,