Решение № 1485 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2013 г.

Решение № 1485 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, против решение № 1420 от 1.03.2013 г., постановено по адм. дело № 7881 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Благовеста Димитрова Василиева, чрез процесуалния си представител - адв. Ив. Ангелов, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Прави искане за разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния административен съд, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/16522 от 2.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Благовеста Василиева е установена недължимо платена сума в размер на 14 798,31 лв. за кампания 2008 г. по подадено от нея общо заявление за единно плащане на площ с УИН 26/050608/21728, дължаща се на плащане за недопустими за подпомагане поради двойно декларирани площи. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила, но е незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон. Според административния съд при издаването на АУПДВ не е съобразено, че сочените като правно основание към акта разпоредби на чл. 24, ал. 2 и чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11) са неприложими спрямо правоотношения, възникнали по подадени преди 1.03.2009 г. заявления за подпомагане. Съдът е посочил, че по силата на § 24 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 (ДВ, бр. 19 от 2010 г.) е придадено обратно действие на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 спрямо изпълнението на агроекологични задължения, възникнали по заявления, подадени след 1.03.2009 г. В тази връзка и като е определил приложимия материален закон, съдът е приел, че в процесния случай административният орган не може да се позовава на намаляването на площите по чл. 24, ал. 2 и налагането на санкции за намаляване по чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 11, тъй като по делото е установено, че агроекологичните задължения на Благовеста Василиева спрямо Разплащателната агенция са възникнали по повод на заявление, подадено през 2008 г. В допълнение към така установената незаконосъобразност на акта съдът е посочил, че е недопустимо жалбоподателят да бъде санкциониран за задължение, каквото не е поемал през 2008 г., въз основа на разпоредби, приети през 2010 г. и изменени през 2011 г. Посочено е, че агроекологичните плащания по реда на чл. 55, ал. 1 и 2 от Наредба № 11, получени от Благовеста Василиева, касаят направлението "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)" и предполагат приравняване на една животинска единица към хектар площ, поради което първостепенно значение има изменението в броя на животните, а не изменението в площта на пашата. Така постановеното първоинстанционно решение е правилно, като настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение, споделя изцяло и застъпените от първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Въпросът относно приложимия материален закон и процента на припокриване на земеделските парцели, заявени през 2009 г. спрямо одобрените през 2008 г., е решен правилно от съда, като се е съобразил с практиката на Върховния административен съд, изразена в решение по адм. дело № 12436 от 2011 г. Накратко, съображенията са следните: Съгласно § 24 от ПЗР на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за подадени заявления след 01.03.2009 г. одобрената площ може да бъде намалена веднъж за целия петгодишен период до минус 10%. В конкретния случай не е налице посочената хипотеза, защото заявлението на Благовеста Василиева е подадено през 2008 г. Следователно този земеделски производител не попада в категорията лица, за които е възникнало задължение в продължение на петгодишния период да изпълняват определена агроекологична дейност върху минимум 90% от одобрените площи. Това е така, тъй като това задължение, респ. право, на кандидата да намали площите с до 10% не е регламентирано с отменената Наредба № 12 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., действала при подаването на общото заявление за единно плащане на площ. В Наредба № 11 от 6.04.2009 г. е предвидено обратно действие за определени разпоредби, включително и за задължението да не бъде намалявана с повече от 10% одобрената площ за целия петгодишен период, но това обратно действие е считано от 1.03.2009 г. Получените суми за кампания 2008 г. не могат да бъдат подложени на същия режим, уреден в Наредба № 11 от 6.04.2009 г., която не е действала при отпускането на сумите и тяхното получаване. Предвид гореизложеното решението на Административния съд - София-град, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива от ответника. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК