Решение № 15356 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12595/2011 г.

Решение № 15356 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12595/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Елизабет Людмилова Василева и Люсиен Людмилов Лазаров и двамата от гр. Свищов, против решение № 328 от 18.07.2011 г., постановено по адм. дело № 296/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № СА-02-11-1/8.02.2011 г. и заповед № СА-02-11-2 от 8.02.2011 г. на областен управител на област Велико Търново. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и преписката да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне. Ответната страна - Областен управител на област Велико Търново, в писмен отговор и писмено становище излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Емилия Лазарова Пинтева не изразява становище по жалбата. Участвалият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящите касатори против заповед № СА-02-11-1/8.02.2011 г. и заповед № СА-02-11-2 от 8.02.2011 г. на областен управител на област Велико Търново, с които е одобрен планът на новообразуваните имоти на земеделски земи за кадастрални единици съответно № 77 и № 79 и № 78 и № 80 в землището на гр. Свищов, местността "Стъклен", област Велико Търново. За да достигне до този резултат АС Велико Търново е приел, че оспорените по съдебен ред заповед са издадени от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на представената по делото административна преписка е извел извод, че са спазени разпоредбите на чл. 28б от ППЗСПЗЗ, които регламентират административно-процесуалните правила за издаването на оспорвания акт. Изложено е, че оспорваните заповеди за одобряване на плана за новообразуваните имоти, с които е одобрен планът на новообразуваните имоти на земеделски земи за кадастрални единици /КЕ/ съответно № 77 и № 79 и № 78 и № 80 в землището на гр. Свищов, местността "Стъклен", обл. В. Търново са издадени в съответствие с разпоредбите на материалния закон, като възраженията на оспорващите в обратната насока съдът е счел за неоснователни. От фактическа страна е установено, че Лазар Василев Кожухаров, б. ж. на гр. Свищов е починал на х.хх.хххх г. и негови наследници са жалбоподателите и заинтересованата страна по делото. Установено е още, че с решение № 195 от 5.12.2002 г. на ОСЗГ - Свищов на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост в съществуващи възстановим /стари/ реални граници върху недвижими имоти нива от 1,5 дка и нива от 1 дка в местността "Гарганлъка" в землището на гр. Свищов. Изложено е, че след изработването на помощния план по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ оспорващите са депозирали възражение във връзка със засягането на техните имоти. Това възражение е било разгледано от комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ на заседание на същата, отразено с протокол от 11.05.2010 г., като не е било уважено. По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, въз основа на която е установено, че при изготвянето на помощния план по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ са били взети предвид данните за имотите, собственост на наследодателя на жалбоподателите и заинтересованата страна. От тези имоти за тях са отредени новообразувани имоти № 415.77 в КЕ № 77 с площ от 0,967 дка, имот № 415.1 от КЕ № 78 с площ от 0,942 дка, имот № 415.9 в КЕ № 78 с площ от 0,525 дка. От имотите на жалбоподателите е бил образуван имот № 415.10 - селскостопански път за достъп до новообразуваните имоти, която площ попада в старите граници на имотите на наследниците на Лазар Кожухаров. По делото е представено и копие на графичната част на помощния план по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот, от което, както и от заключението на съдебно-техническа експертиза и изготвената към него скица № 1, е установено, че за имота е осигурен достъп до път и са запазени съществуващите постройки в имота. Въз основа на установеното съдът е приел, че при изготвяне на плана в обжалваната част са спазени изискванията предвидени в чл. 28 ППЗСПЗЗ. Изложено е, съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ с плана за новообразуваните имоти на всеки правоимащ в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения, като имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м и имат осигурен достъп до улица или път. При проектиране на границите на новообразуваните имоти граничните линии се прокарват на най-малкото разстояние от лицевата страна на заварени сгради в самия имот и в съседни имоти, каквито се изисква при свободно застрояване на поземлените имоти, съгласно правилата и нормативите за устройството на територията, освен когато съществуващото разстояние е по малко, съгласно чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Изведен е извод, че в конкретния случай са съчетани изискванията за допустима площ до 600 кв. м, съобразяване със съществуващото застрояване и осигурен достъп до улица или път, съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Прието е за неоснователно направеното от жалбоподателите искане за изменение на плана в частта за отреждане на път за достъп до имотите - имот № 415.10. Отреждането на път за достъп до имотите е с оглед спазване на техническите изисквания на плана на новообразуваните имоти, съгласно чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. На база прието заключение на съдебно-техническа експертиза е изведен извод, че при проектирането на този път са спазени техническите изисквания на Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Отразено е, че обстоятелството, че на място не съществува път, както е по отреждането на имот № 415.10, не води до друг извод, тъй като се касае за новообразувани имоти, за които следва да бъдат спазени изискванията по чл. 28б от ППЗСПЗЗ. Прието е, че предложеният вариант от оспорващите, за промяна на плана в частта за имот № 415.10, не може да бъде взет предвид при проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като наличието и на други възможности при условията на оперативната самостоятелност е въпрос на целесъобразност и не попада в предметните предели на съдебната проверка. Така постановеното съдебно решение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. При напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи. Не е налице твърдяното нарушение на материалния закон. Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост, върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползуватели. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Проектирането на имотите на касаторите и отразяването им в одобрения от Областен управител план на новообразуваните имоти е извършено при спазване на всички законови изисквания, както правилно е установил първоинстанционният съд. С оспорваните заповеди са одобрени планове на новообразувани имоти. Жалбоподателите попадат на две основания като правоимащи в плана на новообразуваните имоти - от една страна като наследници на бивши собственици на имотите, с признато от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, както и като наследници на имоти, които никога не са губили правото си на собственост. В тази връзка документите, които ги легитимират като собственици са решение на ОСЗГ № 195 от 5.12.2002 г. Свищов и нотариален акт № ххх от 5.10.1938 г. Разликата, която се получава, от възстановените на наследниците на Лазар Кожухаров земи, съобразно решението на ОСЗГ № 195 от 5.12.2002 г. е около 500 кв. м. Същата разлика се получава, тъй като на терена е проектиран и прокаран общински път /отразен като имот № 415.10/. Правилно съдът, кредитирайки становището на допуснатата съдебно техническа експертиза, е приел, че прокараният път отговаря на техническите изисквания за проектиране, както и на изискванията на т. 2.7 от Заповеди № № РД 46-494 от 22.08.2003г на МЗГ и РД 02-14-454 от 22.08.2003г на МРРБ. Видно от събраните по делото доказателства общинския път осигурява достъп до имоти с № № 415.1, № 415.9, 415.8, 415.7, 415.21 и 414.115 от плана на новообразуваните имоти, както и имоти от влязлата в сила кадастралната карта на гр. Свищов № 415.47 и 415.49. Същият път спира до имот 415.6, без да осигурява достъп на имота, тъй като този имот има достъп до път, от източната му страна. Правилно съдът е счел за неоснователно искането на жалбоподателите да се премахне имот № 415.10 /общински път/ в частта между имот № 415.1 и имот 415.47, като се обединят двата имота, с оглед факта, че са собственост на едни и същи лица, а именно наследниците на Лазар Кожухаров. Първият имот е имот от плана на новообразуваните имоти, а вторият е имот от влязлата в сила кадастрална карта на гр. Свищов, в частта й, която обхваща карта на възстановената собственост, съобразно решения на ОСЗ Свищов. Не е възможно нито технически, нито законово обединяването на имоти и отразяването им като един, когато те са съставна част на различни по своя характер планове. При проектирането на пътя са спазени законовите технически изисквания в тази насока, освен това наличието на пътя е обосновано от осигуряването на достъп до няколко новообразувани имоти. Правилно първоинстанционният съд е изложил, че точното разположение на пътя, при спазване на законовите условия за неговото проектиране, е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган. Предвид изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е обосновано, съобразено с материалния закон и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,