Решение № 9463 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16171/2009 г.

Решение № 9463 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16171/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Георги Владимиров Шумаков, гр. София 1715, п. к. 31, срещу решение № 207 от 17.11.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателят счита оспорваното решение за постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Комисията не е разгледала задълбочено съществото на спора - засегнатото право на израз на мнение чрез инвестиционен проект по част архитектурна. Не е уважила искането за изясняване на рисковете при изработване на инвестиционен проект без тази дейност да се разглежда като начин на изразяване на мнение. Не е изследвала ролята и значението на законовото изискване за сключване на писмен договор. Не е съобразила визираното в чл. 29, ал. 2 от Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). Наред с това счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Самата Комисия с решението си е нарушила чл. 2, т. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), поставяйки в неравно положение хората без образование. При постановяване на решението не е отчела, че целта на закона за устройство на територията е да определи ограничения върху собствеността за устройствени цели, а не да ограничи правото на изразяване на мнение под формата на инвестиционен проект по част архитектурна за строителството на собственото му бунгало. В съдебно заседание претендира нищожност на оспорения акт. Моли съда да отмени оспорваното решение. Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, счита същата за неоснователна. Тълкуването, което жалбоподателят прави, на конституционното му право на изразяване на мнение е превратно. Решението на Комисията е мотивирано и правилно - изложени са аргументи защо упражняването на рисковата професия "архитект" не може да става без съответното образование. Моли съда да остави в сила оспорваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството, счита жалбата за неоснователна. Професията архитект е с обществена значимост, има значение за живота и здравето на хората, поради което е регулирана професия. Това законодателно решение е в съответствие с правото на Европейския съюз и с поетите от страната ни ангажименти. С оглед на това счита, че не е налице дискриминация, а изключението, предвидено в чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Моли съда да остави без уважение жалбата. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Жалбоподателят твърди, че има инженерно образование. Същото не му позволява да изготвя архитектурни проекти. Законовото изискване за архитектурно образование счита, че ограничава достъпа му до проектантска дейност и се явява дискриминиращо по признак "образование" и "лично положение". Съществуващият контрол на инвестиционните проекти намира за достатъчна гаранция за качеството на проектите, поради което въведеното изискване е непропорционално. Твърди, че е дискриминиран в сравнение с лицата, притежаващи архитектурно образование, тъй като те могат да проектират свободно сгради, включително и за лични нужди, докато това на него не му е позволено. Тази дискриминация не му позволява да проектира собственото си бунгало. Като източник на претендираната дискриминация Комисията е определила действащата нормативна уредба. Анализирала е релевантните нормативни актове и разпоредби - глава осма, част втора на Закона за устройство на територията, Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, чл. 7 от ЗКАИИП. Въз основа анализа на тези нормативни актове Комисията е приела, че те действително дефинират различно третиране по признак образование, но това третиране не е дискриминация, защото преследва законна цел - гарантиране на сигурността, здравето и живота на гражданите. Строителството разкрива висок риск за здравето и живота на гражданите, за това в този сектор са предвидени различни нива и степени на регулация и контрол. С оглед на това е приела, че висшето образование с професионална квалификация архитект е съществено и определящо професионално изискване, което не надхвърля необходимото за постигане на преследваната от закона цел. Приела е, че контролът, осъществяван по реда на ЗУТ не е достатъчен за постигане на баланс в обществените интереси, а възмездният характер на услугата проектиране, при липса на законови изисквания към лицата, които я предоставят, би могъл да доведе до увреждане интересите на потребителя. Въз основа на това е направила извод, че установеното в чл. 7, ал. 1 и 5 от ЗКАИИП, не представлява дискриминация по признак образование на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗЗД. Комисията е приела, че по отношение на релевирания признак "лично положение" жалбоподателят не е посочил факти и доказателства. Комисията също не е установила такива, поради което е приела, че не е налице по-неблагоприятно третиране и на основата на този признак. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на Георги Шумаков за неоснователна последните съображения: По делото няма спор за факти. Жалбоподателят не оспорва фактическите констатации на Комисията, а извода, направен въз основа на тези констатации. Първото възражение на жалбоподателя е относно същината, според него, на спора, а именно - представлява ли изискването за висше образование с образователно-квалификационна степен магистър и професионална квалификация "архитект" за придобиване на право за предоставяне на проектантски услуги за изготвянето на архитектурната част на инвестиционни проекти, ограничение на правото на мнение по чл. 39 от Конституцията. За жалбоподателя, изработката на инвестиционен проект в строителството е форма на упражняване на конституционното му правото на мнение. Това тълкуване на конституционното право и по-точно на понятието "мнение" не съответства на характера и съдържанието, което конституционният законодател, а и международната общност, доколкото това право е адекватно на разрешенията в международни актове, по които България е страна - Конвенцията за правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права и разбира се Хартата на основните права на Европейския съюз, влагат. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език. Това правило гарантира правната сигурност и стабилност като осигурява при всяко тълкуване на правната норма влагането на един и същ смисъл и то този, който законодателят е имал предвид. Общоприетият смисъл на думата "мнение" е "определена мисъл или възглед за нещо, преценка за качествата на нещо" (Български тълковен речник, Наука и изкуство, 2008 г., стр. 459). Т. е. езиковото тълкуване сочи, че става въпрос за схващане, идея, разбиране, твърдение, убеждение, независимо от средствата, чрез които се пренася или разпространява. Тълкуването, което Конституционният съд дава на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията го поставя в основата на т. нар. комуникационни права на гражданина - правата по чл. 39, 40 и 41. "Конституцията, казва Конституционния съд в решение № 7 от 4.06.1996 г., гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на останалите (т. е. да се комуникира до публиката), както като лично поведение, така и като социален процес, независимо от съдържанието на мнението". Следователно същността на правото да се изразява и разпространява мнение дава право на жалбоподателя не само да има собствено мнение затова как се прави инвестиционен проект по част архитектурна за бунгало или за какъвто и да било друг обект, нещо повече - дава му право да разпространява това свое мнение. Именно това право му позволява не само да напише книгата, която иска, и в която да обясни своите виждания за архитектурното проектиране, а и да разпространява тази книга свободно. Дава му право да публикува в интернет пространството своите виждания и мнения за проектирането в част архитектурна на какъвто иска обект. Но с изразяването и разпространяването на това негово мнение, разбиране, виждане, идея правото му по чл. 39, ал. 1 от Конституцията се реализира. То се осъществява в пълен обем. Видно от твърденията на жалбоподателя той не иска да спре до изразяването и разпространяването на мнението си. Той иска да реализира това свое мнение, т. е. да го превърне в реален обект -собственото си бунгало. За реализирането на това свое желание - да превърне мнението си за инвестиционното проектиране по част архитектурна в законово одобрен проект, годен да му осигури законосъобразно изграждане на реален обект, не може да се позове на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията, защото от мнение, идея преминава към реално действие, към упражняване на определена дейност, която с оглед на определени обществени интереси, е правно регламентирана. С оглед на изложеното не може да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че изработването на инвестиционен проект по част архитектурна за даден обект не е нищо друго освен изразяване на мнение, поради което не може да бъде ограничавано по какъвто и да е начин, включително и чрез изисквания за специално образование. Както правилно сочи в жалбата си самият жалбоподател, приемането, че изработването на инвестиционен проект не е форма на изразяване на мнение, обезсмисля по-нататъшното обсъждане на твърденията му, тъй като тезата му е изградена именно на базата на това приемане. При положение, че изработването на инвестиционни проекти не е форма на свободно изразяване на мнение неотносимо към спора е установяването на степента на риск при упражняване на проектантска дейност в проектирането и строителството. Неотносими са и разсъжденията на жалбоподателя за възможността и характера на договора, който би сключил с лице, което няма или което има призната проектантска правоспособност за упражняване на професията "архитект". Що се отнася до въпроса за необходимостта от регулиране на условията и реда за придобиване, признаване и изгубване на проектантска правоспособност за упражняване на професията "архитект", административният орган е направил задълбочен анализ на действащата нормативна уредба. Изводът му, че въведеното законово изискване за висше образование с образователно квалификационна степен магистър и професионална квалификация архитект за придобиването на правото за извършване на проектантски услуги за изготвяне на инвестиционни проекти за част архитектурна, установено в чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗКАИИП, не представлява дискриминация по признак образование при достъпа до упражняването на професия, е обоснован и в съответствие със задължението на държавата да гарантира защита на обществения интерес и на интереса на потребителите на услуги, свързани с устройственото планиране и с инвестиционното проектиране. Тази защита, осъществявана чрез подробно регламентиран механизъм за удостоверяване на професионалните качества на лицата, изработващи проекти за устройствени планове и инвестиционни проекти, е в съответствие и с директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации. Европейският съюз е приел, че архитектурното оформление, качеството на сградите, тяхното хармонично вписване в окръжаващата среда, опазването на околната среда и градските пейзажи, както и на общественото и частното наследство са въпроси от обществен интерес. С оглед на това е въвел количествени и качествени критерии, гарантиращи, че титулярите на признати професионални квалификации са подготвени да разбират и претворяват потребностите на гражданите, обществените групи и организациите отнасящи се до пространственото планиране, проектирането, организацията и реализацията на сгради. Тези аргументи, дават основание на съда да приеме за правилен извода на Комисията за защита от дискриминация, че допуснатото различно третиране, в резултат на изискването за образователно-квалификационна степен "магистър" и професионална квалификация "архитект", е породено от естеството на дейността и е съществено и определящо професионално изискване за реализиране на законна цел. Така приетите изисквания не надхвърлят необходимото за постигането на тази законна цел. Т. е. налице е предвиденото в чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗД изключение от общата забрана по чл. 4, ал. 1 от същия закон. Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователно. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е валиден и правилен - издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за защита от дискриминация, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което оспорването на Георги Владимиров Шумаков следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от оспорването, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд