Решение № 5237 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1623/2016 г.

Решение № 5237 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1623/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Тангра 11" ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. П. Ч., против решение № 7571 от 03.12.2015 г., постановено по адм. дело № 4692/2015 г. по описа на от Административен съд С. - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-2212-1404204-091-01/30.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдена и изменена с Решение № 536/09.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и да се присъдят разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Николова, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на "Тангра 11" ЕООД против Ревизионен акт № Р-2212-1404204-091-01/30.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдена и изменена с Решение № 536/09.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19 569.33 лв. за данъчни периоди м. 02.2012 г., м. 05.2012 г.; м. 08.2012 г., м. 01 2013 г. и м. 03.2013 г. по фактури, издадени от "ВВВ К. К." ЕООД, "Стройконсулт П" ЕООД, "Светон груп Консулт" ЕООД и "Ф. К. груп 2011" ЕООД. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Ревизираното дружество е с основен предмет на дейност - частна охранителна дейност. Съдът е приел, че по отношение издадените фактури от "ВВВ К. К." ЕООД с предмет "фитнес услуги по договор"; "Стройконсулт П" ЕООД с предмет "предоставяне фитнес услуги на служителите на "Тангра 11" ЕООД; "Светон груп Консулт" ЕООД с предмет "плащане по договор за правна услуга" и "обучение на охранители" и "Ф. К. груп 2011" ЕООД с предмет "подбор на персонал за нуждите на "Тангра 11" ЕООД и "обучение на персонал за нуждите на "Тангра 11" ЕООД не са осъществени реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което не възниква право на приспадане на данъчен кредит за РЛ като получател по фактурите. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е прието, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже чрез пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материалното право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално извършена, осъществена доставка. По отношение фактурите, издадени от от "ВВВ К. К." ЕООД с предмет "фитнес услуги по договор" и от "Стройконсулт П" ЕООД с предмет фитнес услуги за извършване на услуги, следва съгласно на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС по категоричен начин РЛ да докаже, че същите действително са извършени от фактуриралите ги дружества. Това означава, че дори да са изпълнени всички други предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит /в случая наличие на фактури и договори за предоставяне на фитнес услуги с идентично съдържание/, при неустановена реалност на същите, посоченото материално право не може да възникне. Правилно е посочено, че от представените доказателства не може да се установи къде са извършени същите, разполагали ли са доставчиците с фитнес зали, със съответния персонал за извършване на услугата, тъй като в договорите изрично е уговорено и използването на фитнес инструктори, каква част от служителите на ревизираното дружество са се възползвали от тези услуги. Отсъствието на доказателства за установяване на релевантните факти, води до извода за липса на реални доставки на услуги, поради което съдът намира извода на органа по приходите за липса на доставка по посочените фактури за законосъобразен. Относно упражнен от касатора данъчен кредит по фактури издадени от "Светон груп Консулт" ЕООД свързани с предоставянето на правни услуги и обучение на охранители. Установено е, че жалбоподателят е представил фактурите и Програма минимум за първоначално обучение на лица, заемащи длъжностите "ръководител на охранителна дейност" и "охранител", изготвена от Академия на МВР в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от Закона за частната охранителна дейност. Съдът правилно е посочил, че посочената програма не е достатъчна за да се удостовери, че такова обучение е проведено от сочения във фактурата доставчик. А относно предоставянето на правните услуги от РЛ е предоставен единствено договор, като не са представени доказателства за извършването на услугата. Относно издадените от "Ф. К. Г. 2011" ЕООД фактури с предмет на доставките подбор на персонал и обучение на персонал, освен процесните фактури не са представени други доказателства. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно за ревизираните периоди, съобразно Закона за счетоводството (ЗСч). Правилно е прието от първоинстанционния съд, че това заключение, не доказва реалността на доставките по процесните фактури, защото то проверява единствено счетоводното отразяване на доставките, а не фактическото им осъществяване. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Неоснователно е извършеното в касационната жалба позоваване на практика на СЕС, тъй като същата касае възникване на право на приспадане, но само при установена реалност, т. е. при доказано при условията на пълно доказване извършване на стопанската операция - услуга. В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод за фактическо извършване на услугите, за които са издадени фактурите, по които се иска признаване на данъчен кредит В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора пред касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за ответника - директора на Дирекция ОДОП С. не следва да се присъждат, тъй като не е претендирал присъждането на разноски. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,