Решение № 326 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3825/2014 г.

Решение № 326 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3825/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, гр. София против решение № 339 от 20.01.2014 г. постановено по адм. д. № 9973/2011 г. на Адмнистративен съд - София-град. Релевира доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата. Ответникът по касационната жалба - Димитър Гочев в качеството му на ЕТ "Арх. Димитър Гочев" с ЕИК 831067072, чрез повереника си адв. Атанасова излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, по жалба на ЕТ "Арх. Димитър Гочев", е отменил Заповед № 03-РД/2150 от 7.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 29, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 27, ал. 3, т. 1 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 - "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е отказано финансиране по подадено заявление, ИД № 23/312/01476 от 16.07.2010 г. и върнал административната преписка на изпълнителния директор за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган - изп. директор на ДФ "Земеделие" - РА, в кръга на неговите правомощия, но страда от съществен и неотстраним порок във формата, тъй като по същество липсват ясни мотиви за издаването му. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Административният съд е установил фактите по делото и е направил правилни изводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Обосновано съдът е приел, че оспорената заповед страда от съществен и неотстраним порок във формата - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискващ индивидуалният административен акт да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Административният орган не е посочил конкретните факти и обстоятелства въз основа на които е обосновал извод, че бизнес-планът на кандидата не доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 10 години. В заповедта като основания са посочени тези визирани чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/08 г., но липсва фактическа обосновка - цифрово и писмено аргументирани данни, въз основа на които да може да се извърши проверка по направените изводи. Заповедта се съдържат само изводи, че бизнес-планът не показва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години. Не се съдържат данни каква е била и как е преизчислена настоящата нетна стойност за която органът е твърдял, че е с отрицателна величина /-495 100,22 лв./. Без факти и обосновка е направен и следващият извод, че вътрешната норма на възвръщаемост, както и индексът на рентабилност не попадали в обхвата по допустимите норми. Излагането на съображения, по които административният орган е стигнал до решението за отказ от финансиране са изложени едва в съдебната фаза на производството, поради което правилно съдът е приел, че заповедта страда от порок, който не може да бъде отстранен в процеса и е отменил акта. Мотивите могат да предхождат акта, да се съдържат в друг документ от административната преписка, но не могат да се излагат допълнително в съдебната фаза при оспорването му. Допълнителното излагане на мотиви не дава възможност на страните своевременно да се запознаят с тях и да организират защитата си, поради което във всички случай, при липса на мотиви, актът се явява незаконосъобразен, както е приел решаващият съд. Неизлагането на мотиви препятства възможността на съда да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт и съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение.