Решение № 8304 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14691/2018 г.

Решение № 8304 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14691/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на В. Сурталев от [населено място], подадена чрез адвокат И. Минков, против Решение № 644/06.08.2018 г., постановено по административно дело № 255/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-178/14.02.2018 г. на Кмета на Община Харманли, нареждаща премахване на незаконен строеж "Тераса към жилищна сграда", находящ се в поземлен имот 77181.10.62 по Кадастралната карта на гр. Харманли, УПИ XVII, кв. 160 по ПУП на гр. Харманли. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът у установил правилно фактите по делото, но е достигнал до неправилен извод изключвайки търпимост на процесния строеж. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение, след което да се отмени заповедта на Кмета на Община Харманли. Касационната жалба се поддържа от адвокат Минков, който моли да бъде уважена. Ответната страна, Кмет на Община Харманли, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Хасково е заповед, издадена от Кмета на Община Харманли, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на В. Сурталев да премахне изграден от него строеж, представляващ тераса към жилищна сграда, квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Основният правен спор е свързан с преценката дали строежът е търпим по смисъла на закона. Установено е, че терасата е изградена през 2000 г., който факт не е бил спорен между страните. Именно годината на извършване на строежа е от определящо значение за това, коя от четирите хипотези за изследване на търпимост е приложима в случая. За строеж, извършен през 2000 г. е приложима разпоредбата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, съгласно която незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон /тоест до 02.01.2001 г. /, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. Действително, както се твърди в касационната жалба, наличието на отстъпено право на строеж от страна на другия съсобственик на имота, не е елемент от фактическия състав на правния институт за търпимост на строежа, поради което съжденията на съда в тази насока са неправилни. Не е спорно обаче, че за процесния строеж не е налице едно от кумулативните изисквания, посочени в цитираната норма, за да бъде квалифициран като търпим, а именно – не е установено да е бил деклариран от собственика му пред одобряващите органи. Този факт изключва приложението на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, поради което терасата като изградена без строителни книжа, нетърпима и неузаконена в съответния срок, подлежи на премахване. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,