Решение № 17018 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9033/2019 г.

Решение № 17018 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9033/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адвокат Станев, в качеството му на пълномощник на В. Маринов с постоянен адрес в [населено място], срещу решение № 74 от 28.06.2019 г., постановено по адм. д. № 130/2019 г. по описа на Административен съд – Силистра. Релевирани са оплаквания за неправилно приложение на нормата на чл. 54г, ал. 4 КСО и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и присъждане на разноски. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ – Силистра, чрез юрисконсулт Костадинова, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски в размер на 200 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, в което поддържа теза за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Силистра е отхвърлил жалбата на В. Маринов с адрес в [населено място] против решение № 1040-18-30 от 30.04.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Силистра. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е законосъобразността на решение № 1040-18-30 от 30.04.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Силистра, с което е потвърдено разпореждане № 181-00-18-2 от 8.03.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ – Силистра. С това разпореждане, на основание чл. 54г, ал. 4 КСО, е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на В. Маринов. От събраните по първоинстанционното дело доказателства се установява, че органите на Териториално поделение на НОИ – Силистра са констатирали, че "Агроспектър инвест" АД е подавало данни в РОЛ, но от м. октомври 2009 г. не е внасяло осигурителни вноски. Казаното се отнася и до "Алпака" ООД, което не е внасяло осигурителните вноски от м. юни 2013 г. Работниците и служителите на цитираните дружества, въз основа деклариран висок за региона осигурителен доход, са получавали съответни по размер осигурителни плащания. "Алпака" ООД не обявява в Търговския регистър годишни финансови отчети. "Агроспектър инвест" АД е с прекратена регистрация по ДОПК от 21.09.2012 г., не отговаря на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от 18.06.2018 г., не сочи нов адрес за контакти и при посещения на обявения адрес не са открити представляващите дружеството лица или техен представител, не са представени първични счетоводни документи, ведомости за заплати, трудови досиета и др. За 2016 г. е подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО с деклариран отрицателен финансов резултат, а за 2017 г. не е подадена ГДД – писмо вх. № 1029-18-776 от 18.02.2019 г., издадено от Зам. -директор на ТД на НАП-София. Съдът е обсъдил събраните в хода на административното производство доказателства в съответствие с нормата на чл. 171, ал. 1 АПК. Представеното от касатора решение № 1029 от 29.05.2013 г., постановено по т. д. № 72/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 18.03.2014 г., не сочи нови данни за "Агроспектър инвест" АД, които да оборят тезата за прекратена регистрация по ЗДДС и наличието на задължения в големи размери. Към момента на издаване на процесните административни актове проверките на органите на НАП на цитираните дружества не са приключили, а анализът на икономическите показатели на дейността на "Агроспектър инвест" АД и на "Алпака" ООД, въз основа на първични счетоводни документи, ведомости за заплати, трудови досиета и др. може да даде категоричен отговор на въпросите развивали ли са те реално търговска дейност и какви са били размерите на трудовите възнаграждения. Тези въпроси са в причинна връзка с трудовата дейност на Маринов и получаваните от него възнаграждения. Последните участват при определяне на дневното парично обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 1 КСО, което е процент от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, а при работа при повече от един осигурител е сбор от възнагражденията (дохода). В предходното разпореждане № 181-00-18-1 от 17.01.2019 г. на длъжностното лице на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ – Силистра е посочено, че лицето има граждански договор до 31.12.2018 г., а от 1.12.2018 г. е с обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ, което обезщетение от трите фирми надвишава максималния размер на осигурителен доход и осигурителни вноски върху изплатената сума от нетрудово правоотношение няма да се правят. Законосъобразността на това разпореждане не следва да се коментира, тъй като не е предмет на спора. Обстоятелството, че то е влязло в сила не е пречка за издаване на разпореждане № 181-00-18-2 от 8.03.2019 г., предвид нормите на чл. 54ж, ал. 1 и чл. 54г, ал. 4 КСО. При преценка на правото, настоящият състав на Върховния административен съд съобразява също така, че по делото няма данни жалбоподателят да е представил трудови договори с осигурителите "Агроспектър инвест" АД и "Алпака" ООД, както и заповеди за прекратяването на тези трудови договори. Не е представена и трудова книжка, която евентуално би могла да установи възникнали трудови правоотношения с цитираните осигурители и прекратяването им. В регистъра на осигурените лица относно Маринов е посочено "втори или доп. договор", а осигурителният доход, от който са определени осигурителните вноски е с различен месечен размер, като има и месеци без осигурителен доход. В писмо вх. № 1029-18-776 от 18.02.2019 г., издадено от Зам. -директор на ТД на НАП – София, е казано, че няма данни за назначени лица на непълно работно време в "Агроспектър инвест" АД. Нито в жалбата до Директора на ТП на НОИ – Силистра, нито в съдебната фаза на административния процес претендиращият обезщетение за безработица излага съображения относно естеството на извършваната от него в полза на цитираните дружества трудова дейност, нито представя доказателства в тази насока. Нормата на чл. 54г, ал. 4 КСО, в сила от 1.01.2019 г., дава право на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 да спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Следователно текстът изисква, като предпоставки за спиране на производството, наличието на данни, които "могат" да доведат до издаване на разпореждане с посоченото съдържание, а не такива, които със сигурност ще доведат до отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. При данни от категорията на последните, правният резултат няма да бъде спиране на производството, а произнасяне по същество с негативен за страната административен акт. Решението на първоинстанционния съд, с което жалбата е отхвърлена е постановено при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 КСО. Относно оплакването за необоснованост на съдебния акт следва да се има предвид, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от посоченото естество не са били допуснати от първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените в настоящите мотиви съображения подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а оспореното решение се оставя в сила. При този изход на спора разноски в полза касатора не се присъждат, тъй като не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК. Чрез юрисконсулт Костадинова, ответникът е представил отговор по касационната жалба и писмени бележки, с които е поискал своевременно да му бъдат присъдени 200 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. По този размер не е направено възражение за прекомерност, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК, искането за разноски следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,