Решение № 5520 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13925/2017 г.

Решение № 5520 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13925/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. К., изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП (към момента на подаването й - 10.11.2017 г.) срещу решение № 5933/23.10.2017 г., постановено по адм. дело № 8034/2016 г. по описа на Административен съд, С. - град, с което е отменен РА № Р-22002215007121-091-001/4.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ЦУ на НАП в частта, потвърдена с решение № 1231/21.07.2016 г. на директора-титуляр към тази дата на посочената дирекция за установена отговорност на С. Т. М. от гр. С. по чл. 19, ал. 2 ДОПК в размер на 36 460 лв. за периода от 28.11.2012 г. до 1.08.2013 г. и лихви - 10 523,12 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните нарушения, посочени в касационната жалба се свеждат до: 1). Съдът не бил взел под внимание всички обективни факти и доказателствата за тях; 2). Съдът не бил очертал правния спор, с който е сезиран и не е определил правноотносимите доказателствено-релевантните за решаване на спора факти, като в тази връзка се излага довод, че съдът е анализирал текста и на двете хипотези на чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК, без да отчете, че с решение № 1231/21.07.2016 г. директорът на дирекция "ОДОП" - гр. С. е променил правната обосновка във връзка с ангажираната субсидиарна отговорност, като е приел, че е налице само втората алинея на посочената разпоредба относно действията на управителя на дружеството, които са недобросъвестни и с извършените разпоредителни действия е целяла да се осуетят действията по принудителното изпълнение на влезлия в сила РА № 2100906414/15.03.2010 г., с който са определени задължения за ДДС в размер на 727 357,09 лв. и лихви - 129 187,60 лв. и 3). Съдът бил игнорирал правилата за доказване в процеса, като в касационната жалба се поддържа, че неправилно в решението не е зачетена доказателствената сила, която законът придава на писмените доказателства, което според жалбоподателя представлява нарушение по чл. 202 ГПК - експертизата, която е установила пазарната цена на продадените МПС към датата на разпоредителните сделки - 43 960 лв., съгласно издадените фактури отчужденото имущество е в размер на 7 500 лв. Подробно посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се реши делото по същество, като се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт в потвърдената част с решението на решаващия орган, с която е ангажирана отговорността на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за периода от 28.11.2012 г. до 1.08.2013 г. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер за двете съдебни инстанции в общ размер от 4 080 лв. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Соколова. Ответникът по касационната жалба С. Т. М. от гр. С. чрез адв. Б. З. я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, както и иска на доверителката му да се присъдят разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, респ. в потвърдената му част с решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК за ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на С. Т. М. в качеството й на управител на "Д. БГ" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че мотивите на приходните органи, че С. М. като действащ управител към процесния период на посоченото дружество е укрила обстоятелства, свързани с неиздаване на фактура за продажба на автомобил "Ф. Т. К." на "Д. С." ЕООД за сумата от 7 500 лв., не са достатъчни за обосноваване на причинната връзка между поведението на управителя, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви пред органа по приходите или пред публичния изпълнител и невъзможността за събиране на задълженията за данъци. Освен това съдът е посочил в решението си, че в актовете на приходните органи липсват данни за имущественото състояние на ревизираното дружество, както в ревизираните данъчни периоди, така и по време на ревизионните производства по издаване на РА, а и след това. Според съда установяването на това обстоятелство е от значение, за да може да се направи сравнение между имущественото състояние преди твърдяното евентуално деяние по укриване на факти и обстоятелства и след това. В тази връзка съдът е посочил, че чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбиране на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. поведението на управителя да е единствената причина за несъбираемостта на публичните вземания, както и че в доказателствената тежест на приходните органи е да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник. Съдът е изложил мотиви относно издадения ревизионен акт на "Д. БГ" ЕООД от 15.03.2010 г. и към този момент и през следващите няколко години дружеството притежава имущество, чиято стойност е около два пъти по-голямо от задължението по акта, което е видно от обявените в Търговския регистър годишни финансови отчети към декември 2010 г., 20122, 2012 г. и 2013 г. и не са предприети действия от приходните органи с цел удовлетворяване на вземането по ревизионния акт. Не е доказано според съда от приходните органи наличие на обективна невъзможност задължението по ревизионния акт на посоченото дружество да бъде събрано от имуществото му и в тази връзка в съдебния акт се сочи решение по адм. дело № 9849/2014 г. на ВАС. С. е изложил и мотиви, че не са налице и предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно - управител или чл. на орган на управление, който отчужди имущество безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съотв. до размера на намалението на имуществото, а това по делото съдът е приел, че не е установено. По отношение на изготвената в хода на ревизията експертиза в съдебното решение се сочи, че тя не е установила пазарни цени на продадените МПС, доколкото вещото лице е работило по обяви за продажба на автомобили, а не с данни за реални продажби. Въз основа на изложеното с обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен ревизионния акт, издаден от С. М. на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за периода от 28.11.2012 г. до 1.08.2013 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Относимата за процесния случай разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е управител или чл. на орган на управление, да е отчуждил имущество на дружеството, което представлява безвъзмездно или на цени, по-ниски от пазарните цени и вследствие на това имуществото на дружеството, което е задължено за публични вземания имуществото му е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или осигурителни вноски, като при доказване на тези елементи, се носи отговорността по посочената разпоредба. По делото няма спор, че С. М. за периода от 28.11.2012 г. до 1.08.2013 г. е била управител и едноличен собственик на капитала на "Д. БГ" ЕООД и като такава носи лична имуществена отговорност за дружеството, което управлява на посоченото основание по чл. 19, ал. 2 ДОПК, ако се установят всичките елементи на фактическия й състав. Правилно първоинстанционният съд е приел, че се касае за субсидиарна отговорност на управител или чл. на орган на управление по отношение на публичните задължения на дружеството, на което е управител или чл. на орган на управление. В процесния случай обосновано въз основа на установените от приходните органи факти и обстоятелства съдът е счел, че не е издадена фактура за продажба на автомобил "Ф. Т. К." на "Д. С." ЕООД, поради което е налице основанието по чл. 1, ал. 2 ДОПК - укриване на обстоятелства от значение за подаване на данъчни декларации по ЗДДС и ЗКПО чрез неотчитане на приходи от тази продажба. В същото време съдът правилно е приел, че доказателствената тежест при установяване на субсидиарната отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК е на приходните органи и тяхно е задължението да установят всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на тази отговорност. Друг важен елемент от фактическия състав на тази отговорност на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК правилно е очертан от съда, като наличие на данни, че по повод поведението на управителя Мрънкова на "Д. БГ" ЕООД, посочено по-горе дължимите от дружеството задължения за ДДС в размер на 727 357,09 лв. и лихви - 129 187,60 лв. не са могли да бъдат събрани от приходните органи по влезлия в сила ревизионен акт № 210090614/15.03.2010 г. От доказателствата, събрани по делото първостепенният съд е направил законосъобразния извод, че не е установено, че задълженията на "Д. БГ" ЕООД не са могли да бъдат събрани поради установените обстоятелства относно С. М. като управител и едноличен собственик на капитала на същото дружество. Правилно съдът е приел и, че не е установено вследствие на спорната сделка по продажба на автомобил на "Д. С." ЕООД, имуществото на същото да е намаляло така, че да не може да се съберат от приходната администрация задълженията на това дружество по влезлия в сила ревизионен акт, цитиран по-горе. Всички тези обстоятелства правилно са преценени от съда, като препятстващи приложението на чл. 19, ал. 2 ДОПК за реализиране отговорността на С. М.. В тази връзка съдът правилно е установил, че имуществото на дружеството към момента на постановяване на ревизионния акт на "Д. БГ" ЕООД и няколко години след това, е два пъти по-голямо от задълженията му с цитирания по-горе ревизионен акт, като този си извод съдът е обосновал с обявените в Търговския регистър годишни финансови отчети (ГФО). В този смисъл е и решение по адм. дело № 4552/2016 г. на ВАС, Първо отделение отново относно отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК на друг управител на "Д. БГ" ЕООД за предходни периоди. С оглед на установеното, настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че приходните органи, чиято е доказателствената тежест за установяване отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК не са доказали невъзможност поради действията на Мрънкова да съберат задълженията на дружеството по ревизионния му акт. При наличие на кумулативните предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК, както е отразено и в обжалваното решение, следва да се ангажира субсидиарната отговорност на управител или на чл. на орган на управление, но в процесния случай това не е налице поради неустановяване от приходните органи наличието на всички кумулативни предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Не е налице причинно-следствена връзка между поведението на управителя на "Д. БГ" ЕООД и невъзможността приходните органи да съберат публичните вземания от дружеството, нито приходните органи са установили защо не са могли да съберат тези вземания по ревизионния акт. След като е установено по делото, че приходните органи не са извършили анализ на имущественото състояние на "Д. БГ" ЕООД, то не са доказани в кумулативност сочените по-горе предпоставки за реализиране субсидиарната отговорност на С. М. по чл. 19, ал. 2 ДПОК за несъбраните публични вземания на "Д. БГ" ЕООД по влезлия в сила ревизионен акт на дружеството. Съдът не е допуснал нарушение, каквото се твърди от касационния жалбоподател, като е посочил в решението си различните хипотези на чл. 19 ДОПК - по ал. 1 и ал. 2, макар ал. 1 да не е приложима в процесния случай с оглед решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът се е произнесъл по установената с ревизионния акт на С. М. отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК в частта за периода от 28.11.2012 г. до 1.08.2013 г., а не по чл. 19, ал. 1 ДОПК, поради което е неоснователно това оплакване от касатора. Правилно съдът не е кредитирал заключението на оценителната експертиза в ревизионното производство относно пазарната стойност на отчужденото движимо имущество, предвид посочените офертни пазарни цени на автомобили, а не реални сделки, но и дори това да беше установено правилно от експерта, крайният резултат по делото щеше да бъде отново отмяна на ревизионния акт, предвид изложените по-горе мотиви поради липса на всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав не споделя оплакванията в касационната жалба и счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и при правилна преценка на доказателствата по делото и при правилно установена фактическа обстановка, са изградени и правните изводи на съда. Затова решението на първоинстанционния съд като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Б. З., на С. М. следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 3 000 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение