Решение № 9941 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2329/2017 г.

Решение № 9941 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2329/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 7493 от 28.11.2016 г., постановено по административно дело № 9525/2016 г., Административен съд - С. град е: 1) отменил по жалба на Г. Е. Г. решение № 1040-21-220 от 12.08.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. град, потвърждаващо разпореждане № Д-21-000-00-00969249/05.07.2016 г. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ С.-град, с което на основание чл. 40, ал. 4 от КСО е спряно образуваното производство по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 5716851 серия Е2016, издаден на Г. Е. Г., считано от 05.07.2016 г.; 2) осъдил е ТП на НОИ - С. град да заплати на Г. Е. Г. деловодни разноски в размер на 350,00 лева. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С.-град. П. съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се остави в сила решение № 1040-21-220 от 12.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ, като се отхвърли поради липса на правен интерес, алтернативно поради неоснователност първоначалната жалба на Г. Е. Г. срещу решение № 1040-21-220 от 12.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. град и потвърденото с него разпореждане № Д-21-000-00-00969249/05.07.2016 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 5716851 серия Е2016, считано от 05.07.2016 г. Ответникът по касация - Г. Е. Г. в писмен отговор (неправилно подвързан ведно с пощенския плик като листи 59-63 от първоинстанционното дело) оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на направените разноски в настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - С. град, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане. Посочените от касатора аргументи за липса на правен интерес от оспорването у Г. Е. Г. са неоснователни, тъй като възобновяването на спряно административно производство не представлява правопрекратяващ правния интерес на жалбоподателя от обжалване на спирането юридически факт, в какъвто смисъл е възражението на пълномощника на ответника за недопустимост на производството. Възобновяването на административното производство представлява процесуално действие на административния орган, насочено към продължаване занапред на административно-производствените действия в рамките на възобновеното производство. Възобновяването има действие за в бъдеще и не заличава с обратна сила възникналите от предходно спиране на административното производство юридически факти. Последното обуславя правния интерес на жалбоподателя от проверка на законосъобразността на акта за спиране на административното производство, респ. - потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган, независимо от междувременното възобновяване на производството. В приложимата редакция на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО, която е в сила от 27.12.2014 г., е предвидено, че длъжностните лица по ал. 3 издават разпореждане за спиране изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актовете на органите на медицинската експертиза. Хипотезата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО изисква наличие на висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза, доколкото неговият изход има преюдициално значение за производството по изплащане на обезщетение по същия акт на органа на медицинската експертиза. А висящо производство е налице от постъпване на жалбата пред компетентния да се произнесе административен орган, в случая - ТЕЛК. Административен съд - С. град точно е преценил събраните в производството доказателства и е установил, че срещу болничен лист № 5716851 серия Е2016 е изготвена жалба до ТЕЛК, изведена чрез деловодната система на ТП на НОИ С. - град с изх. № 4305-21-1784 от 04.07.2016 г., но въпреки изричните указания, дадени на касатора с разпореждане от 03.11.2016 г. по реда на чл. 163, ал. 3 от АПК, са липсвали доказателства за депозиране на същата жалба пред компетентния административен орган, в случая - ТЕЛК. Първоинстанционният съд е приел, че е налице на недоказаност на факта на наличие на висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза (болничен лист № 5716851 серия Е2016). Настъпването на този факт в обективната действителност, съставляващ основание за издаване на разпореждане № Д-21-000-00-00969249 от 05.07.2016 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - С. град при приложение на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО, подлежи на главно и пълно доказване от страна на ответника, а именно директора на ТП на НОИ - С. град, в първоинстанционното производство съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Административен съд - С. град точно е приел, че висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза (болничен лист № 5716851 серия Е2016) не е било налично към момента на постановяване на разпореждане № Д-21-000-00-00969249 от 05.07.2016 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - С. град, поради което не е осъществена хипотезата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО, от което е извел извода за неприложимост на нейната диспозиция. Последното е обусловило правилното заключение за незаконосъобразност на решение № 1040-21-220 от 12.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С. град, потвърждаващо разпореждане № Д-21-000-00-00969249 от 05.07.2016 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - С. град. И двата акта са постановени при несъобразяване с правилата за поведение, установени в нормите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, представляващо съществено нарушение на административно-производствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. В случая не са налице основания по чл. 40, ал. 4 от КСО за спиране на производството по изплащане на обезщетението по болничния лист, защото няма доказателства, които могат до доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението, на каквото основание се е позовал административния орган. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменения с него административен акт, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая осигурителният орган неправилно е тълкувал и приложил относимата към казуса норма на чл. 40, ал. 4, ал. 1 от КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ - С. - град също е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразния административен акт и връщайки преписката на осигурителния орган за продължаване на административното производство, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Въпреки позитивния за ответника по касация изход на спора, доколкото той не е доказал извършването на претендираните разноски за касационното производство, такива не му се следват. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,