Решение № 4301 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 488/2023 г.

Решение № 4301 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 488/2023 г., IV о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 1694/20.10.2022 г., постановено по административно дело № 119/2022 г. по описа на Административен съд-Благоевград, с което е отменена негова заповед № 03-РД/3891/07.12.2021 г. в частта й, с която е отказано плащане по заявление за окончателно плащане по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" на "Кей енд Си Агро Естейт" ООД и е наложена редукция на финансовата помощ в размер на 10 209, 78 лева. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на решението, както и за неговата неправилност поради постановяването му в противоречие с приложимия закон и поради необосноваността му- касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3, предл. І и ІІІ от АПК. Поради това жалбоподателят моли за отмяната на оспореното решение и за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на предявеното оспорване. Ответната страна- "Кей енд Си Агро Естейт" ООД, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на направените в касационното производство разноски съобразно представен в съдебно заседание списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена срещу решение на административен съд, което подлежи на касационно оспорване, в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд-Благоевград е заповед № 03-РД/3891/07.12.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в частта й, с която е отказано плащане по заявление за окончателно плащане по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", подадено от "Кей енд Си Агро Естейт" ООД и е наложена редукция на финансовата помощ в размер на 10 209, 78 лева. Отказът за изплащане на посочената сума е мотивиран с констатациите, направени при при извършената проверка на място. В мотивите на заповедта е посочено, че при тази проверка е установено, че дейностите са извършени на площ от 3, 2593 ха, която е с 0, 1592 ха по-малко от площта по договор. Посочено е, че при проверката са установени с 257 броя по-малко от договорения брой маркирани колчета, маркиране за лозов посадъчен материал и лози за засаждане, което налага корекция с 673, 30 лева; 40 бр. по-малко от договорения брой междинни колове, забиване на междинни колове, 12 бр. крайни колове и аксесоари за краен блокаж и 257 бр. индивидуални колчета, което налага корекция на финансовата помощ с 671, 40 лева. Въз основа на подадено от "Кей енд Си Агро Естейт" ООД заявление за предоставяне на финансова помощ с ИН 2931020053 по подмярка "Промяна на местонахождението на лозята" и сключени договор № 202023/15.10.2020 г. и допълнително споразумение от 18.12.2020 г., е одобрена финансова помощ в размер на 78 526, 63 лева за дейност "Засаждане" и в размер на 29 635, 31 лева за дейност "Изграждане на подпорна конструкция" на площ 3, 4185 ха в землището на [населено място], община Гърмен. И по двете дейности одобрената финансова помощ е в размер на 90% от предвидената инвестиция. Във връзка с подадено на 27.08.2021 г. заявление за окончателно плащане е извършена проверка на място от служители на дирекция "Технически инспекторат", при която е измерена площ от 3, 2593 ха. В съставения контролен лист, в който са отразени резултатите от проверката, е направено изрично възражение във връзка с установеното от теренната проверка. Против направените при теренната проверка констатации е депозирано и подробно писмено възражение с вх. № 01-012-2600/652 от 30.11.2021 г. В него е заявено, че дружеството не е съгласно с измерената площ от 3, 2593 ха и е посочено, че тази констатация не съответства на площта, установена от ИАЛВ при проверката за издаване на удостоверение за приключени дейности по мярката. Направените от кандидата за подпомагане възражения не са обсъдени в издадената заповед, с която финансовата помощ е редуцирана с 10 209, 78 лева. В съдебното производство съдът е изслушал и приел заключенията на вещите лица, изготвени по назначените съдебнотехнически и съдебноикономическа експертизи. В тях е установено, че дейностите са извършени на площ от 3, 4128 ха, която е с 0, 0057 ха по-малка от договорената; засадени са с 388 бр. повече лози от договорените. По отношение на броя на елементите на подпорната конструкция вещото лице е установило, че междинните колове са с 48 бр. по-малко от договорените, а крайните колове, аксесоари за краен блокаж и въжета са с 22 бр. по-малко от договорените. По отношение на индивидуалните подпорни колчета вещото лице е установило, че те са с 632 бр. повече от договорените. Вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е посочило, че нито от заповедта, нито от данните по преписката може да се направи извод относно начина на изчисление на посочената сума от 10 209, 78 лева, по отношение на която е отказано изплащане. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил извод, че процесната заповед е незаконосъобразна в оспорената й част поради наличието на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, тъй като доказателствата по делото опровергават констатациите, че дейността е извършена на площ, която е по-малка от договорената и административният орган не е изложил фактически основания по отношение на начина и реда за определяне на крайната сума, по отношение на която е отказано изплащане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. За да постанови процесния отказ, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. (по-нататък само Наредбата). Посочената норма предвижда, че когато при изплащане на финансовата помощ след изпълнение на инвестицията е констатирана разлика до 20 на сто между договорираната площ и площта, върху която е извършена инвестицията, договорираната финансова помощ се редуцира съобразно площта, върху която са извършени дейностите. Административният орган е приел, че площта, на която бенефициентът е осъществил инвестицията, е с 0, 1592 ха по-малко от договорената площ, позовавайки се на констатациите, направени в тази връзка при извършената проверка на място. Този извод обаче се опровергава напълно от заключенията на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, приети в рамките на първоинстанционното производство, съобразно които бенефициентът е извършил подпомаганите дейности на площ от 3, 4128 ха, която е по-малко само с 0, 0057 ха от договорената. Касационната инстанция намира за необоснован направеният от първоинстанционния съд извод, че площта, на която е осъществена инвестицията, е 3, 4669 ха, която е по-голяма от договорената с 0, 0154 ха. Този извод не се подкрепя от заключенията на съдебнотехническата експертиза. Вещото лице изрично е посочило, че в първоначалното заключение е допуснало техническа грешка по отношение на измерената площ и същата не е 3, 4669 ха, а е 3, 4128 ха (л. 454, л. 506). Въпреки това, установеното от вещото лице безспорно сочи, че разликата между площта, на която е осъществена инвестицията и договорената площ е различна от приетата от административния орган и тази разлика възлиза само на 0, 0057 ха. Последното от своя страна е от значение за правилната преценка относно наличието на предпоставката за преизчисляване на финансовата помощ за дружеството. Опровергани от заключенията са и констатациите за изпълнени 257 броя по-малко от договорения брой маркирани колчета, маркиране за лозов посадъчен материал и лози за засаждане. В тази връзка вещото лице е направило категоричен извод, че действителния брой на индивидуалните подпорни колчета и засадените лозички е повече от договорения брой. Експертните заключения потвърждават единствено констатациите относно разликата по отношение на междинните колове, забиване на междинни колове, крайни колове и аксесоари за краен блокаж. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед не е надлежно мотивирана от административния орган в частта й, с която е отказано изплащането на сумата от 10 209, 78 лева, както и че преценката на административния орган за несъответствие на площта, върху която е извършена инвестицията с тази, която е договорена, е извършена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно чл. 35 от АПК. Административният орган не е обсъдил направените от бенефициента възражения във връзка с теренните измервания и не е изложил мотиви относно тяхната основателност. Противно на изложеното в касационната жалба, направените от бенефициента възражения са конкретни и са свързани именно с начина на измерване на площите при теренната проверка; в тях изрично е посочено и разминаването, установено при проверката на ИАЛВ и при проверката на техническия инспекторат на ДФЗ. В рамките на съдебното производство е установено, че тези възражения са основателни и действителната площ, на която е осъществена инвестицията, е различна от установената по времето на проверката. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването, че първоинстанционният съд не е следвало да кредитира заключенията на вещите лица, а установеното при проверката на място, тъй като то е отразено в съставените контролни листи, които са официални документи, ползващи се със съответната доказателствена сила. На първо място следва да се посочи, че направените при проверката на място констатации са оспорени от бенефициента още в рамките на административното производство. Именно във връзка с оспорването на жалбоподателя в първоинстанционното производство и по негово искане са били назначени и обсъдените по-горе съдебно-технически експертизи, които опровергават констатациите, направени при проверката на място. Действително процесуалните представители на касационния жалбоподател са заявили, че оспорват заключенията по съдебнотехническите експертизи (протокол от с. з. на 28.06.2022 г. и писмено становище от 19.09.22 г.), но не са направили искане за назначаване на друго или повече вещи лица съгласно чл. 200 от ГПК, приложим в производството съобразно препращащата норма на чл. 144 от АПК. Освен това изложените конкретни съображения във връзка с направените оспорвания не са били свързани с измерената от вещото лице площ, а са били по съществото на спора. Ето защо първоинстанционният съд правилно е възприел заключенията на вещите лица като обективни, компетентно изготвени и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. При допуснатите нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта в оспорената й част. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд, след като е отменил заповедта в оспорената й част, не е упражнил правомощията си по чл. 173 от АПК. Допуснатото от административния съд нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като не касае съществото на спора и може да бъде отстранено от касационния съд. С отмяната на административния акт се възстановява висящността на административното производство, започнало по подаденото от бенефициента заявление за окончателно плащане. В конкретната хипотеза съдът няма правомощието, след като отмени акта, да се произнесе по същество на заявлението и да преизчисли размера на финансовата помощ съобразно чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредбата. След като естеството на отменената заповед не позволява решаването на спора по същество, преписката следва да бъде върната на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по отношение на изплащането на сумата 10209, 78 лева. При новото произнасяне административният орган следва да прецени дали е налице основание за преизчисляване на финансовата помощ като съобрази изложените по-горе мотиви във връзка с установените в рамките на съдебното производство разминавания в площта, засаждане на повече от договорения брой лозички и поставяне на повече индивидуални колчета. Предвид изхода на спора заявената от ответната страна претенция за присъждане на разноски е основателна. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК същите възлизат на 1350 лева и представляват адвокатски хонорар. Изплащането на посочената сума в брой се установява с отразеното в представения договор за правна помощ. Съобразно правилото на чл. 173, ал. 1 от АПК разноските следва да се възложат на Държавен фонд "Земеделие", в чийто състав е органът, издал отменения акт. Направеното с касационната жалба евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, след като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,