Решение № 8809 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 786/2012 г.
ВАСVI отделение19.06.2012 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2662 от 11.11.2011 г., постановено по административно дело № 2926 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8809 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 786/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Стоян Ненчев, против решение № 2662 от 11.11.2011 г., постановено по административно дело № 2926 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Варна. С посоченото решение съдът е: 1) отменил потвърдения на основание чл. 156, ал. 4 ДОПК от касатора мълчалив отказ на служителите на общинска администрация - Дирекция "Местни данъци" при община Варна, да издадат акт за възстановяване на заплатените от "Перфект" ООД в полза на община Варна такси за битови отпадъци за 2008 г., 2009 г. и 2010 г.; 2) върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания, и 3) осъдил касатора да заплати на "Перфект" ООД разноски в размер на 200 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против мълчаливия отказ по искането за възстановяване. Ответникът по касационната жалба - "Перфект" ООД - гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Петя Кирова, оспорва жалбата като в писмено становище излага доводи за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане. Върховният административен съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд - гр. Варна, е отменил мълчалив отказ на служителите при общинска администрация - Дирекция "Местни данъци" при община Варна да издадат акт за възстановяване на "Перфект" ООД на заплатените от него в полза на община Варна такси за битови отпадъци за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер 4187,71 лева, потвърден от касатора съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. За да постанови това решение, съдът е приел, че липсата на произнасяне на органа по приходите по направеното искане на "Перфект" ООД за възстановяване на сумите, заплатени от дружеството за ТБО за периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в акт в законоустановената форма, водело до невъзможност да бъде направена проверка на основанието, на което са платени сумите от дружеството и на дължимостта им във връзка с предоставянето на услугите. Посочил е, че по делото не са представени доказателства, че в района на имотите, собственост на дружеството, се предоставяло извършване на дейности по поддържане на чистотата на съответната територия. Отменил е мълчаливия отказ на органа по приходите, потвърден мълчаливо от кмета на община Варна, и е върнал преписката на административния орган за произнасяне в смисъла на дадените указания. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено по съображенията, изложени по-долу. От фактическа страна е безспорно, че "Перфект" ООД - Варна, е собственик на ПИ № 851 и на 1/3 ид. ч. от ПИ № 852, находящи се в СО "Сълзица", гр. Варна, както и на постройките в имотите. Установено е, че за имотите са подадени декларации по ЗМДТ през 2007 и 2009 г. От дружеството е подадено искане с вх. № И001100 от 12.03.2011 г. за прихващане или възстановяване на недължимо платени такси за битови отпадъци за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., ведно със заплатените лихви в общ размер на 4 187,71 лева. От данните по делото се установява, че по това искане има произнасяне от органа по приходите, на когото е била възложена проверката - Димитричка Момчилова - мл. инспектор "Ревизии, проверка и контрол" и е извършена корекция на задължението за ТБО с промила за такса "чистота на териториите за обществено ползване". Надвнесените суми в общ размер 9,59 лева са възстановени с акт за прихващане или възстановяване № 001100 от 21.04.2011 г., който е връчен на дружеството ведно с протокол и разпечатка за изискуемите задължения към 21.04.2011 г. Установява се още, че определянето на ТБО за периода 2007 - 2010 г. е на база т. 3 от заповедта на кмета за определяне границите на районите за съответната година и е начислена само в частта за услугата "поддържане чистота на териториите за обществено ползване". Не се спори, че през посочените години на територията, на която се намират притежаваните от дружеството имоти, не е предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, както и че съгласно заключението на вещото лице, дружеството е платило за 2008 г. ТБО в размер на 1292,31 лева, за 2009 г. ТБО и лихви в размер на 1490,43 лева и за 2010 г. - 1404,97 лева. Установено е, че с оглед сключен от дружеството договор с друг субект, който извозва отпадъците, органът е признал за недължима услугата по обезвреждането на битовите отпадъци в депа. Спорът по делото е относно дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на обществените територии. При тази фактическа обстановка, съдът неправилно е приел, че са налице недължимо платени суми за такси за битови отпадъци за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., без да използва специални знания за това с оглед установяване на основанието и размера им. Следователно, изводите на съда, че общината не е предоставяла услугите, за които са платени такса за битови отпадъци, е необоснован. Допълнително следва да бъде посочено, че таксата за битови отпадъци се изчислява въз основа на три компонента, а съдът въобще не е обсъждал почистване на териториите за обществено ползване, а само събирането и извозването им. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване от изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Този ред следва да се приеме за приложим и по отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на публичните задължения, каквито безспорно са и задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Предвид изложеното, служителят на общинската администрация, който е определен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, приложим и за местните такси съгласно чл. 9б ЗМДТ, е компетентният орган да се произнесе по искането за възстановяване, подадено от "Перфект" ООД - Варна. От правна страна съгласно чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - 4). В чл. 63, ал. 1 е предвидено, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битовите отпадъци, се събира такса за ползване не депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а според ал. 2 на същия член, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: т. 1 - за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 2 - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 3 - за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В чл. 9 ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 8, ал. 5 от същия закон, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. От съдържанието на представените заповеди (посочени в касационната жалба: № 3783/30.10.2007 г., № 4059/30.10.2008 г. и № 3558/30.10.2009 г.), издадени от кмета на общината, се установяват границите на районите, в които за имотите се дължи такса "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Както беше посочено, в тези граници и по-точно в територията на район "Младост" и СО "Сълзица", се намират имотите на "Перфект" ООД - гр. Варна, от което следва, че дружеството дължи такси за поддържане на териториите за обществено ползване. Това е така, тъй като за разлика от услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, при която дължимостта й се предопределя от това дали същата се извършва за съответния имот, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се предопределя само от принадлежността на имота към територията на съответното населено място. Относно процесната услуга, не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване само, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството, дали недвижимият имот се ползва или не. Самото естество на услугата поддържане на чистотата на териториите е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци, както е приел и съдът. За дължимостта на таксата за тази услуга е необходимо услугата да е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намират недвижимите имоти, а не конкретно по отношение на самите имоти, тъй като самия характер на въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място. По делото липсват доказателства "Перфект" ООД - гр. Варна, да се ползва изцяло от основанията на чл. 71 ЗМДТ за несъбиране на ТБО. Още повече, че по никакъв начин не е доказало, че услугите не са извършват реално. За изясняване на този въпрос делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания да бъде назначена експертиза, която да даде заключение дали са извършвани посочените дейности за поддържане на териториите за обществено ползване. За установяването на тези релевантни факти могат да бъдат обсъдени вече събраните доказателства и съответно - да бъдат събрани още доказателства - пътни листи, приемо-предавателни протоколи и други отчетни документи за извършените дейности по поддържане на териториите за обществено ползване. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон и необоснованост. Същото следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да бъдат изяснени всички релевантни въпроси, като бъдат събрани и съответните необходими, относими и допустими доказателства, съобразно мотивите на настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,