Решение № 11279 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4012/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Б. А., против решение 646/18.01.2024 г. по адм. дело 2188/2023 г. на Административен съд Варна, с което е отменено разрешение за строеж 26/ГИ/ 31.08.2023г., издадено от главния архитект на район Одесос, община Варна. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено. Ответникът главен архитект на район Одесос, община Варна, както и ответниците Р. Н. М. и Г. К. М. не изразяват становище. Ответниците Д. Б. А. и М. Б. Д. оспорват касационната жалба и молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът община Варна не оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено разрешение за строеж 26/ГИ/ 31.08.2023г., издадено от главния архитект на район Одесос, община Варна, по заявление на касатора Ю. А., за изграждане на водопроводно отклонение за УПИ XI-2, кв. 299 (ПИ с идентификатор 10135.1501.752 по КК на гр. Варна). Според съдебния състав оспореното разрешение за строеж подлежи на отмяна, тъй като е издадено в противоречие с чл. 183, ал. 1 ЗУТ, без договор със съсобствениците на имота и в нарушение на чл. 20, ал. 1 от Наредба 4/ 2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни, водопроводни и канализационни инсталации. Изводите на административния съд за незаконосъобразност на разрешението за строеж и неговата отмяна са направени при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства. По делото е установено, че касаторът Ю. А. и ответниците Д. А. и М. Д. са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 10135.1501.752.4 и съсобственици на ПИ с идентификатор 10135.1501.752 по КК на гр. Варна - УПИ XI-2, кв. 299 по плана на града. Ответниците Р. М. и Г. М. са титуляри на вещно право на ползване на самостоятелен обект в същата сграда и на ид. част от дворното място. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза се установява, че в УПИ XI-2, кв. 299 по плана на гр. Вана (ПИ с идентификатор 10135.1501.752 по КК на гр. Варна) е изградено водопроводно отклонение и в сграда с идентификатор 10135.1501.752.4 е прокарана водопроводна инсталация. С процесното разрешение за строеж, издадено на основание чл. 142, ал.1, ал.4, ал. 6 , т. 2 и чл. 148, ар.1, ал. 2 , ал. 4 и ал. 5 ЗУТ по заявление на Ю. А., се разрешава на заявителя и на Д. А., М. Б. Д., Р. М. и Г. М. и на община Варна изграждане на ново сградно водопроводно отклонение в имота, за питейно- битови нужди единствено на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1501.752.4.4, собственост на заявителя Ю. А.. Отклонението включва водовземна скоба от съществуващ уличен водопровод 80E, тротоарен спирателен кран и полиетиленови тръби с диаметър 25 и дължина 9 м. Предвидено е в имота на възложителя на имотната граница да се монтира водопроводна шахта с диаметър 400, с водомер за дистанционно отчитане и два спирателни крана. При тези факти административният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на разрешението за строеж. Законосъобразно е преценено, че процесното разрешение се отнася за нов строеж в съсобствен имот и в тази хипотеза строителството следва да се извърши при условията на чл. 183, ал. 1 ЗУТ въз основана на договор в нотариална форма, сключен с останалите собственици. В случая такъв договор не е представен, поради което, както административният съд правилно приема, разрешението за строеж е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Заключението на решаващия съд за противоречие на оспореното разрешение за строеж с изискванията на чл. 20 ал. 1 от Наредба 4/ 2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни, водопроводни и канализационни инсталации, също се споделя от настоящата инстанция. Според цитирания текст за водоснабдяването на застроен поземлен имот се предвижда едно сградно водопроводно отклонение. В случая такова за имота на възложителя вече е изградено, поради което оспореното разрешение за строеж за нов строеж от същия вид, се явява в противоречие с материалноправни разпоредби. Възраженията, свързани със законността на изграденото по- рано водопроводно отклонение, нямат отношение към спора и не следва бъдат обсъждани, тъй като са неотносими към производството по издаване на процесното разрешение за строеж. Освен това незаконното строителство се установява след провеждане на изрична процедура, приключила с влязъл в сила административен акт, какъвто в случая не е издаден. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече че конкретни нарушения от касатора не са посочени. Решението е постановено след събиране на релевантните за изясняване на спора доказателства. Съдебният акт е постановен след обсъждане на доказателствения материал, доводите и възраженията на страните и е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. По тези съображения настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решения. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,