Решение № 12896 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2020 г.

Решение № 12896 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на Н. Ш., [гражданство], чрез своята майка Б. Лутфа, [гражданство] и процесуалния представител адвокат Иванов срещу решение № 831 от 12.02.2020 г., постановено по адм. дело № 13207 по описа за 2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалба на лицето срещу отказ за издаване на виза по заявление от 13.09.2019 г., издаден от първи секретар, консул към Посолството на Република България в Делхи, Индия. Твърди неправилност на решението, доколкото са изложени мотиви за несъгласие с изводите на съда, "постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства" – без да се посочват касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и да се постанови друго, с което се отмени обжалвания административен акт и се върне преписката за ново разглеждане на административния орган. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Консулското длъжностно лице в Посолството на Република България в Делхи, Индия, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага подробни доводи за правилност на решението на първата инстанция и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил отказ за издаване на виза по заявление от 13.09.2019 г., издаден от първи секретар, консул към Посолството на Република България в Делхи, Индия. За да приеме законосъобразност на постановения отказ, съдът е разгледал и анализирал представените към преписката доказателства, както и представените в съдебното производство, извел е извод за неубедително представяне на целта за пътуване в страната, тъй като поканилото жалбоподателя лице е с регистрирано напускане на страната на 3.8.2019 г. и няма други регистрации за влизане в България. Това лице е било дало покана-декларация, че ще поеме разходите на пристигащите – жалбоподателя, майка му и сестра му. Съдът е приел, че при тези факти правилно административния орган е приел, че не са доказани целта и условията на пътуване в страната по достоверен начин и направените изявления са непълни и неясни, поради което правилно са приложени разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от Закона за чужденците в република България. Решението е правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание на 28.01.2020 г. представителят на жалбоподателя не е поискал събиране на нови доказателства. Поради което наведените подробни твърдения в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения от административния орган за несъбиране на данни, относими към разглеждания административен спор, са неоснователни. Кандидатът за виза е представил самолетен билет до София и като цел е посочил частно посещение по покана, но видно от данните по делото, които са събрани без да има други, които да им се противопоставят, поканилият го е напуснал страната. Нещо повече, според доказателствата е напуснал страната на 3.08.2019 г, преди да се поканата-декларация, която е с дата 22.08.2019 г. Предвид тази установена от съда фактическа обстановка, правилни са правните му изводи за липса на установени други факти, които биха формирали извод за наличие на правно основание за издаване на виза. Законосъобразно е отказана такава на лице поради наличие на посоченото в чл. 10, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се следват разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение