Решение № 7654 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 167/2010 г.

Решение № 7654 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 167/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на началник сектор "Пътна полиция", отдел ООРП при областна дирекция на МВР - Кюстендил срещу Решение № 399 от 11.12.2009 г. по адм. д. № 488/2009 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена заповед № 90025/18.08.2009 г. на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР - гр. Кюстендил, за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП - "спиране от движение на МПС", собственост на Красимир Александров Ковчегарски от гр. Кюстендил. Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда, че от датата на първоначалната регистрация, до датата на вписване на автомобила за първи път в регистъра по чл. 9 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници на 15.09.2008 г., не са изтекли повече от 5 години, с оглед изискванията на чл. 10, ал. 5 от посочената наредба, след като от данните по преписката е видно, че годината на производство на автомобила е 1999 г., а датата на първоначалната регистрация на автомобила е възпроизведена в свидетелството за регистрация на МПС, издадено от сектор "Пътна полиция" от оригинална бланка на италианския регистрационен талон, която е обявена за открадната или изгубена на 30.10.2000 г., поради което е опровергана удостоверената в нея дата на първа регистрация. Ответникът е представил писмен отговор по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество се явява неоснователна. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че административният акт не съдържа изложение за фактическите основания за издаване му, липсват мотиви, няма конкретизация на приложената хипотеза от нормата на чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП спрямо процесния автомобил, посочено е, че същият не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт - чл. 10, ал. 5 от наредбата. Изложени са мотиви, че липсва описание и конкретизация на фактическите обстоятелства, представляващи фактическо основание за издаване на административния акт като съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, не са отразени в съдържанието на заповедта точни и конкретни данни относно датата на първоначалната регистрация на автомобила и датата на първоначалното вписване на същия в регистъра за таксиметров превоз. Решението е законосъобразно като правен резултат. Съгласно чл. 171, т. 2, б. "д" от Закона за движение по пътищата, прилага се принудителна административна мярка временно спиране от движение на моторно превозно средство, което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. Член 10, ал. 5 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници изисква при вписване за първи път в регистъра по чл. 9 от наредбата да не са изтекли повече от 5 години от датата на първата регистрация на моторното превозно средство. С оспорената пред съда заповед е постановено спиране на МПС поради това, че не отговаря на изискванията определени в нормативен акт, а именно чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/99 г. за таксиметров превоз на пътници. Несъответствието с разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/99 г. е основание за образуваното административно производство по налагане на принудителна административна мярка. Както е посочил съда фактическите основания могат да се извлекат от текста на заповедта, че автомобилът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/99 г. Записано е в оспорената заповед, че автомобилът не отговаря на изискванията определени в нормативен акт, а именно чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/99 г. за таксиметров превоз на пътници, с което е посочена хипотезата на чл. 171, т. 2, б."д" от ЗДвП при която е наложена принудителната административна мярка. Административното производство е инициирано по предложение на Районна прокуратура гр. Кюстендил, към което е приложен протокол, съставен от експерт от НТЛ при ОДМВР - Кюстендил за извършена техническа експертиза на автомобила. От протокола на техническата експертиза е видно, че при направеното изследване на дата на първоначалната регистрация на МПС в италианския регистрационен талон не са установени признаци на извършени поправки. Същевременно в заключението се съдържат данни, че талонът е проверен във файла за крадени или изгубени талони, по който е заложен в него с дата 30.10.2000 г. Тази проверка не е била възложена на експертизата и не е извършена с участието на жалбоподателя. Установено е, че в италианския регистрационен талон, датата на първоначалната регистрация 15.12. 2003 г. не е подправена и възпроизведена в свидетелството за регистрация на МПС, издадено от сектор "Пътна полиция". Констатацията на експертизата, изготвена по повод предложението за налагане на принудителна административна мярка, че във файла за крадени или изгубени коли, същият е заложен с дата 30.10.2000 г. не може да представлява надлежно доказателство в тази насока. С оглед събраните доказателства, правилно е прието от административния съд че първоначалната регистрация е извършена на 15.12.2003 г. и към момента на вписване в регистъра за таксиметрова дейност 15.09.2008 г., нормативно предвиденият пет годишен срок не е изтекъл, поради което не е налице несъответствие с изискванията на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34/99 г. Основателно е прието, че е налице противоречие във фактическото и правно основание на което е издаден акта, тъй като процесния автомобил е вписан в регистъра по чл. 9 от цитираната наредба преди изтичане на нормативно предвидения петгодишен срок от датата на първоначалната регистрация. Воден от горното, Върховният административен съд