Решение № 7485 от 28.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Ковачева, чрез процесуален представител, срещу решение 236 от 14.01.2022г., по адм.д.6049/2021г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Ковачева, против Уведомително писмо за отказ за финансиране на заявление за подпомагане по Национална програма по пчеларство за тригодишен период 2020-2022 година , изх.01-6500/2575 от 21.05.2021г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски. Ответникът- Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ИД на ДФЗ/, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна Производството пред АССГ е образувано по оспорване на Уведомително писмо за отказ за финансиране на заявление за подпомагане по Национална програма по пчеларство за тригодишен период 2020-2022 година , с изх.01-6500/2575 от 21.05.2021г., издадено от ИД на ДФЗ, с което на осн. чл.20а, ал.1 и ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл.34, ал.1 и ал.2, т.5 вр. чл.10, ал.1 и чл.9, ал.1, т.3 от Наредба 10 от 13.12.2019 г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода 2020 2022 г. /Наредбата/, земеделския производител /ЗП/ Л. Ковачева е уведомен, че негово заявление за подпомагане с УИН 22/031120/02633 от 03.11.2020г., получава пълен отказ за подпомагане. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът, е счел, че в процесния случай са налице обективни и субективни елементи в поведението на кандидата, като целта е била получаване на облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане по смисъла на Решението на СЕС по дело С-434/2012г. за тълкуването на чл.4, т. (параграф) 8 от Регламент (ЕО) 65/2011. Приел е, че в обхвата на горните изводи попадат освен жалбоподателя, така и Ж. Ковачев, Пчеларко 2020 ЕООД, Медарко 2020 ЕООД, Жоки инв ЕООД, От пчелина ЕООД и Хъни про ЕООД, подали еднообразни заявления по отношение на дейностите и заявената с тях финансова помощ, предвид установените лични, икономически и правни връзки между тях. Според съда от доказателствата по делото се установява, че заявленията са подадени от едно и също упълномощено лице- Ж. Ковачев/син на Л. Ковачева/, едно и също лице е управител на ЮЛ, а именно Л. Ковачева, едновременно и в тяхно лично качество, създаване на пчелините по едно и също време, регистриране на четири от ЮЛ на една и съща дата, идентичен брой на пчелните семейства-153, общ адрес, телефон, имейл, заявени идентични дейности за подпомагане, прехвърляне на пчелни семейства между кандидатите и прехвърляне на пчелини. Съдът е посочил, че в заявленията по мярка А Техническа помощ са заявени общо 2 бр. центрофуги, 2 бр. помпи за мед, 2 бр. сушилни за прашец, 2 бр. шнекова преса за восъчни разпечатки, 2 бр. вана за разпечатване и по 1 бр. матуратор и сепаратор за прашец, а пчелините се намират в едни и същи землища-по два в с.Богданово, община Нова Загора, обл.Сливен, с.Злати войвода, общ.Сливен, област Сливен и с.Скалица, община Тунджа, област Ямбол. АССГ е достигнал до извод, че по отношение мярка А Техническа помощ и марка В Рационализиране на подвижното пчеларство във всяко от заявленията са включвани само по 153 бр. пчелни семейства, което дава основание да се направи обосновано заключение, че в случая е доказано наличие на функционална несамостоятелност, дефинирана в §1, т.18 от Наредбата. Според съда в случая с подаване на няколко заявления се преодоляват въведените ограничения с Наредбата- забраната за финансиране на не повече от 50 бр. кошери и отводки, тъй като видно от заявените дейност 1 Закупуване на кошери , дейност 2 Закупуване на отводки и дейност 3 Закупуване на пчелни майки , по всички заявления са включени еднакъв брой кошери и отводки, а именно по 50бр., което налага извод, че се касае за един общ проект, който е разделен на по-малки проекти с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансовите средства, който е предоставен от Съюза, и който не може да бъде надвишаван, ако проектът е само един. Решението е правилно. В конкретния казус за периода 26.10.2020г. 06.10.2020г. в ДФЗ са приети 6 броя заявления за подпомагане по националната програма по пчеларство за периода 2020-2022г., между които и това на касатора, подадени чрез пълномощник Ж. Ковачев, а именно от : Хъни про ЕООД УРН [номер]; Пчеларко 2020 ЕООД, УРН [номер]; Жоки инв ЕООД УРН [номер]; Медарко 2020 ЕООД, УРН[номер], От пчелина ЕООД УРН [номер]. На заявленията са извършени административни проверки по реда на чл.31, ал.1 от Наредбата, вкл. допълнителна проверка в дирекция Противодействие на измамите при ДФЗ относно съмнения за изкуствено създаване на условия за получаване на предимство при получаване на помощта при приема на заявления за подпомагане по националната програма по пчеларство за периода 2020-2022г. Според резултатите от проверките се касае за идентични заявени дейности, поискана финансова помощ за подпомагане по няколко дейности по мерки, предвидени в чл.4 от Наредбата, в т.ч. закупуване на активи и техническо оборудване. Констатирано е наличие на едно и също лице, контролиращо всички пет ЮЛ, създаване на пчелините, предмет на финансова помощ по едно и също време, с идентичен брой пчелни семейства по всяко от заявленията, еднообразност по отношение заявените дейности и финансова помощ, като датите на създаване на процесните ЮЛ и пчелините съвпада с обявените приеми на заявления за подпомагане през 2918г. и 2020г., а пчелините се намират в едни същи землища. С процесното Уведомително писмо е отказано финансиране на касатора поради установени спрямо него изкуствено създаване условия за подпомагане, включително функционална несамостоятелност с оглед предимство за получаване на помощта хипотеза на неизплащане на финансова помощ, предвидена в чл.36, ал.2 от Наредбата, а пълният отказ за финансиране е постановен на осн. чл.34, ал.2 т.5 от Наредбата поради несъответствие с изискванията на чл. 9, т.3 от Наредбата - кандидатът е създал изкуствено условия за получаване на предимство при получаване на помощта в противоречие на целите на програмата и чл.60 от Регламент (ЕС) 1306 от 17 декември 2013г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.), и поради забраната на чл.10, ал.1 от Наредбата, според която един кандидат може да получи само еднократно подпомагане в рамките на една финансова година за всяка от дейностите по чл. 4. При тези данни настоящия състав споделя извода на АССГ за законосъобразност на оспореното УП. По делото се установява наличие на изкуствено създаване на условия от касатора по см. на легалната дефиниция на това понятие в §1, т.4 ДР на Наредбата, препращаща към клаузата относно заобикаляне на разпоредби по чл.60 от Регламент (ЕО) 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, т.е. визира се всяко създадено от кандидат за финансово подпомагане условие, необходимо за получаване на предимства, което е изкуствено създадено, в противоречие с целите на приложимото специфично секторно законодателство в областта на селското стопанство. Правилно първостепенния съд е извършил преценката за наличие в конкретния случай на изкуствено създадени условия , предвид насоките в решение на СЕС от 12.09.2013г. по дело С-434/12 изследвайки наличието на обективен и субективен елемент в поведението на кандидата Л. Ковачева, и е достигнал до законосъобразен извод за доказано наличие на функционална несамостоятелност по см. на §1, т.18 от Наредбата и съответно законосъобразен отказ на АО за финансиране на ЗП Ковачева, на основание чл.33, ал.1, чл.34, ал.1 и ал.2 вр чл.10, ал.1 и чл.9, ал.1, т.3 от Наредбата. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Оспореното уведомително писмо не почива на предположения, а на установени в проведеното административно производство факти (вкл. и от писмените сведения на лицето Ж. Ковачев), които не се опровергават във фазата на съдебно оспорване, вкл. пред касационната инстанция. Противно на възраженията на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства, при пълна процесуална пасивност в проведеното съдебно производство пред първоинстанционния съд на жалбоподателя Ковачева. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,