Решение № 12205 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3970/2012 г.

Решение № 12205 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3970/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 49/14.02.2012 г. по адм. дело № 795/2011 г. Административен съд - Добрич е отменил решение № 30/30.09.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Добрич и потвърденото с него разпореждане № 7339/23.08.2011 г. на началник администрация сектор КРД при ТП на НОИ, с които на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване на Милена Ганчева Карагеоргиева, от гр. Добрич е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено за периода от 1.07.2008 г. до 24.08.2008 г. обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 387,62 лева главница и 253,31 лева лихви. Върнал е административната преписка за ново произнасяне при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Добрич, в която се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточното прилагане на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Милена Ганчева Карагеоргиева, от гр. Добрич счита същата за неоснователна. Позовава се на неточности в документацията на детското заведение, касаещи момента на настаняване на детето и оттук отсъствието на хипотеза по чл. 53, ал. 4 от КСО. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и заявява разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е направил необосновани изводи досежно началния момент на настаняването на роденото от ответницата по касационната жалба дете в Детска ясла № 6 в гр. Добрич, които рефлектират върху точното прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО. Подчертава, че фактът на приемане на детето в детското заведение без задължителните медицински документи и изследвания съгласно изискванията на чл. 13 от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм.) не могат да опровергаят извода за постъпването на детето в яслата през процесния период. Върховният административен съд, състав на шесто отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, заключението на представителя на прокуратурата, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Обсъждайки събраните по делото доказателства, административният съд е установил, че Милена Ганчева Карагеоргиева е била осигурена по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО от осигурителя ЕТ "Технополис - Нено Абаджиев"- Нено Георгиев Абаджиев, от гр. Добрич за периода 4.07.2006 г. - 25.08.2008 г. Видно от подписаната от нея молба-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО с дата 25.11.2006 г. Карагеоргиева е декларирала, че детето не е настанено в детска ясла. При извършена проверка на декларираните данни и получен списък от Детска ясла № 6 "Първи юни" гр. Добрич е установено настаняване в детско заведение на детето Екатерина Енчева Карагеоргиева с дата 1.07.2008 г. В тази връзка е съставена справка № 1 за неправилно изплатени парични средства от бюджета на НОИ на осигурената Милена Карагеоргиева въз основа на която органите на НОИ са разпоредили възстановяване на недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете. Спорът между страните е комплексен - по фактите и по правото. Представените заверени копия от дневниците на детската ясла сочат, че детето на Карагеоргиева има 9 присъствени дни за месец юни, които не са обсъждани от административните органи и 8 дни за месец юли. Съгласно заповедната книга на детското заведение детето Екатерина Карагеоргиева е вписано в I яслена група считано от 1.07.2009 г., а съгласно книгата за приетите деца то фигурира като постъпило в яслата от 10.06.2008 г. В приложената към доказателствата здравна карта на детето са вписани изследвания и прегледи от 10.09.2008 г. и 4.09.2008 г., като на 12.09.2008 г. е отбелязано, че детето се приема в Детска ясла № 6 с необходимите изследвания. В тази връзка са и твърденията на майката, че детето е било прието в детската ясла едва септември месец при спазване на изискванията на чл. 13 Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм.), а през предходните месеци е имало епизодични посещения с нейно присъствие и с цел адаптиране към обстановката и храната. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Янка Петрова Колева, бивш директор на Детска ясла № 6 "Първи юни", гр. Добрич и Желязка Атанасова Михнева, домакин в същата. Последните потвърждават съществуването на "адаптационен период" до изготвяне на медицинските изследвания, но и установяват фактическо настаняване съгласно заповедната книга и книгата за приетите деца в детското заведение. Отчитайки константната съдебна практика на Върховния административен съд по подобен род дела, в сходни хипотези преценката за съществувало "настаняване" се осъществява въз основа на обстоятелствата дали детето е било прието през процесния период в детското заведение. Както изтъква в своето заключение и представителят на Върховната административна прокуратура, ирелевантен е факта за неспазени изисквания по чл. 13 от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм.). Той е относим към дисциплинарната отговорност на длъжностните лица, които са виновни за допуснатите нарушения, но не променя факта на настаняването. Последното не се влияе и от обстоятелствата, че през месец август детската ясла е била в планов ремонт и децата не са посещавали занятия. Прекратяването на настаняването може да се осъществи с изричен акт, както от страна на родителите на настаненото дете, така и на детското заведение, какъвто за процесния период няма реализиран. Приемането на детето за отглеждане, възпитание и обучение в детската ясла се потвърждава и от заплатената от родителите му за месец юли 2008 г. месечна такса. При така визираните фактически положения, административният съд неточно е приложил нормата, извличана от разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО. Настанени в детско заведение са тези деца, които са приети в детската ясла и не са отписани. В случая родителите са предприели необходимите действия по приемането на детето и последното е записано в регистрите на детската ясла като е започнало своите посещения, придружавано в началото от своята майка. Твърденията, че това не е било за целия период, за който се изисква връщане на получените обезщетения не игнорират факта на настаняването. С въведената промяна в текста на чл. 53 КСО (ДВ, бр. 100/2010 г.) е извършено уточнение, посочвайки като детско заведение и детските ясли, който смисъл до този момент е извличан по тълкувателен път. (В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд - решение № 7821/11.06.2010 г. по адм. дело № 5637/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 14321/25.11.2010 г. по адм. дело № 8556/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 3864/23.03.2010 г. по адм. дело № 13788/2009 г. на Върховния административен съд, VI отделение и други). Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се изплаща на майката в случаите когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правопрекратяващ юридически факт. Следователно, щом като детето Екатерина Енчева Карагеоргиева е настанено в детско заведение, правото на майката Милена Ганчева Карагеоргиева да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването. Неподаването на декларация пред съответното ТП на НОИ досежно тези обстоятелства обосновано е ценено от административния орган като факт, обосноваващ недобросъвестно поведение досежно получаването на недължими суми от държавното обществено осигуряване. По изложените съображения, съдебното решение следва да бъде отменено, а оспорването срещу актовете на органите на НОИ отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,