Решение № 4617 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8690/2017 г.

Решение № 4617 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8690/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Н." ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. С., район "И.", ул. "Т.", №..., представлявано от изпълнителния директор Б. И. К., против Решение № 1152/23.06.2017 г. по адм. д. № 853/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № ОП-57-0130190/27.03.2017 г., на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б., с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект: офис в гр. С., ул. "Х. Д.", №..., стопанисван от дружеството" и е забранен достъпът до обекта в срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и "д" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че от нарушението не са причинени никакви вреди за фиска, нито се е стигнало до избягване на данъчно облагане, защото безспорно в същия ден на проверката е издаден фискален бон по процесната покупка, което е констатирано и от проверяващия орган. Заповедта е издадена на 27.03.2017 г., преди издаването на наказателно постановление от 05.04 същата година и много след извършването на нарушението на 27.01.2017 г. Това било съществено нарушение на процесуалните правила по аргумент от чл. 187, ал. 4 ЗДДС и не оправдава превантивния характер на ПАМ. Липсват мотиви относно второто нарушение за аргументиране на определения срок на ПАМ. В нарушение на принципа на съразмерност бил определен 15-дневен срок на мярката, само при смекчаващи отговорността обстоятелства и при игнориране на обстоятелствата, че нарушението е за първи път и дружеството няма неплатени публични задължения. Липсата на мотиви относно определения срок на мярката е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта, макар определянето на срока да е по целесъобразност. Иска отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Ответникът по касационна жалба - Директорът на ТД на НАП - Б. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение АС - Б. е отхвърлил жалбата на адресата на административния акт срещу цитираната Заповед с посочени основание и предмет. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че дружеството е извършило две административни нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за предаване на документ от фискално устройство при реализирана продажба и несъхраняване на паспорта на монтираното в обекта на адресата на акта фискално устройство. Счел е, че осъществените деяния се субсумират в хипотезите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и "д" от ЗДДС, предвиждащи независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, налагането на ПАМ. Съобразил е още, че мотивите на административния орган по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ са достатъчно обосновани. Счел е, че мярката цели превенция и дисциплина, както и преустановяване на лошите практики в обекта, като продължителността на срока отчита необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. В случая, между страните не е било спорно, че в процесния обект дружеството-жалбоподател осъществява дейност по топлинно счетоводство; при проверката на данъчните органи паспортът на фискалното устройство/ФУ/, не е наличен в обекта, а според книгата с отчетни листи фискален бон е издаден на определено физическо лице на 13.01.2017 г., но не му е бил предоставен. Принудителната административна мярка е наложена за две извършени административни нарушения, констатирани с два акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "д" от ЗДДС, като е отчетено нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1, чл. 25, ал. 2 и 3 и чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Според хипотезите на посочените правни норми, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба и д) съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Обосновано административният съд е приел, че в процесния случай са били изпълнени посочените хипотези на правната норма и материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, на сочените основания, според установените в хода на производството по издаването на административния акт факти, са налице. Оплакванията в касационната жалба, че все пак фискален бон е бил издаден и поради това няма загуба на фискални приходи, не са относими към фактическия състав на налагането на ПАМ на посоченото основание. Не е било спорно, че документът не е бил предаден на купувача на стоката и това е нарушение на реда за издаване на документа за продажба. От друга страна, никакви оплаквания в касационната жалба не се изтъкват относно другото административно нарушение, а именно: липсата в процесния обект на паспорта на фискалното устройство, от което е издаден документът. Само едното от двете нарушения е достатъчно за налагането на мярката. Неоснователни са касационните оплаквания за липса на мотиви относно срока на налагане на ПАМ. Определеният срок е една трета от максималния по закон и в административния акт са изложени мотиви, които позволяват да се заключи, че продължителността на срока е определена при спазване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Административният акт не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая е взето предвид, че нарушенията са за първи път и че фискален бон е издаден. Не са събрани обективни данни, въз основа на които да се приеме, че с ПАМ за посочения срок се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В съответствие с материалния закон АС е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й преди влизане в сила на наказателното постановление. Такава материалноправна предпоставка, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не предвижда. Смисълът и целта на разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС е да насърчи плащането на наложените глоби или имуществени санкции, като това става основание за прекратяване на наложени принудителни административни мерки. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение