Решение № 9579 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5051/2020 г.

Решение № 9579 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5051/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "С. Иванова", чрез адв. З. Златанов против решение № 2/29.01.2020 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. дело № 757/2019 г., в частта, в която е изменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 453-ФК/15.11.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на ЕТ "С. Иванова" е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – кафе - аператив, находящ се в гр. Русе, ул. "Искър" № 37, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите и срокът на мярката е определен на 7 дни. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на закона, добрите нрави и морала. Искането е за отмяна на решението и уважаване на подадената жалба изцяло или намаляване на срока на 3 дни. Ответникът – началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не се представлява в касационното производство и не е изразил становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 453-ФК/15.11.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на ЕТ "С. Иванова" е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – кафе - аператив, находящ се в гр. Русе, ул. "Искър" № 37, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е изменил оспорения индивидуален административен акт, като е намалил определения от органа по приходите срок на принудителната административна мярка. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Приел е, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е безспорно установено от доказателства по делото. Според съда определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана на достъпа до него, не отговаря на тежестта на нарушението и не е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е незаконосъобразен. Счита, че административният орган не е отчел характера на извършеното правонарушение, цялостното поведение на търговеца и обстоятелството, че не са налице данни за извършени други правонарушения от търговеца от вида на процесното. В тази връзка излага в мотивите си и съображения относно установената касова разлика и стойността на извършената контролна покупка. Обосновава извод, че продължителността на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Използваното правно средство, според съда, би постигнало преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и при продължителност от 7 дни, който срок съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Решението в обжалваната част е правилно като краен резултат. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на ЕТ "С. Иванова" за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. По делото не е било спорно и е установено от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 13.11.2019 г. на стойност 1. 80 лева от търговеца не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Горното обстоятелството се потвърждава и от отпечатан КЛЕН за 13.11.2019 г., видно от който контролната продажба не е отразена. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Установена е отчетена касова наличност от 25. 00 лева и фактическа касова наличност от 117. 53 лева - разлика в размер на 92. 53 лева. Настоящият касационен състав намира, че неправилно съдът е изменил срока на наложената принудителна административна мярка. При определяне на срока на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В този случай, съгласно чл. 169 АПК съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа по приходите, като измени административния акт и определи по-кратък срок на наложената принудителна мярка. /В този смисъл решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о. /. Ако установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. В конкретния случай, органът по приходите безспорно разполага с оперативна самостоятелност при определяне продължителността на наложената принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и упражняването й е мотивирано видно от съдържанието на оспорената заповед. В подкрепа на изложените в акта съображения за определяне срока на мярката и необходимостта от отчитане на действителните обороти от продажби в обекта, е и констатацията за разлика в отчетената по ФУ и фактическата касова наличност в размер на 92. 53 лева. С оглед на изложеното и предвид липсата на касационна жалба от началник отдел Оперативни дейности – Варна, в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, решението в частта, обжалвана от ЕТ "С. Иванова", в която съдът е определил срок на наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС от 7 дни, следва да се остави в сила като краен резултат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,