Решение № 2678 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 265/2010 г.

Решение № 2678 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 265/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Бергон Интернет" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Хан Тервел" № 196, представлявано от управителя Велева, срещу решение № 13014/4.11.09 г. по адм. д. № 4580/09 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Комисия за защита на конкуренцията, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът, "Кейбълтел" ЕАД, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на VII-мо отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването по жалбата на "Бергон Интернет" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич срещу решение № 184 от 26.02.09 г. на Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-670 от 2008 г., в обжалваната му част, с която на дружеството са наложени имуществени санкции в размер по на 10000 лв. за извършени нарушения по чл. 34, ал. 5 и ал. 7 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК - отм./ и е постановено прекратяване на нарушенията. Въз основа и след обсъждане на данните по административната преписка, включени по надлежния ред в доказателствения материал по делото, съдът е приел, че пазарното поведение на оспорващия е съставомерно по цитираните разпоредби на действащия към периода на извършване на нарушенията ЗЗК /отм./. Мотивите на решението съдържат анализ на установената в хода на административната преписка фактическа обстановка и обосновано и в съответствие с материалния закон е прието, че предлагането на услугите "интернет" и "кабелна телевизия" на стойността на първата не попада в изключенията по ал. 5 на чл. 34 ЗЗК /отм./ и съставлява нарушение на забраната да се предлага или дава добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно, наложена с предл. първо на цитираната разпоредба. Във връзка с приложението на чл. 34, ал. 7 ЗЗК /отм./ съдът е изложил съображения относно правнорелевантните факти - количества, време - и с мотиви, основани на икономическия анализ, направен въз основа на представени в хода на административната преписка данни от дружеството - жалбоподател, е приел, че предлагането на услугата "кабелна телевизия" - "Социален пакет" при месечна цена 5 лв. с ДДС е под себестойността на услугата, както и че съзнателния отказ от реализиране на печалба за продължителен период от време цели нелоялно привличане на клиенти. По отношение наложените на дружеството имуществени санкции е прието, че размерът е съобразен с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗК /отм./, приложимата Методика и тежестта на извършените нарушения. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, е неоснователна. Относно твърдяното нарушение на чл. 34, ал. 5 ЗЗК /отм./, обосновано с техническата възможност за предоставяне едновременен достъп на потребителя до интернет и кабелна телевизия, следва да се има предвид, че независимо от техническата възможност за това, касае се до предоставяне на две услуги /два продукта/, всяка от които има определена цена, предвид което предлагането с интернет услугата и услугата "кабелна телевизия", с изричното изявление, че е безплатна, обосновава извод за пазарно поведение, съставомерно по чл. 34, ал. 5 ЗЗК /отм./, а евентуално усвоеното от ответника по касация "Кейбълтел" ЕАД подобно пазарно поведение би било предмет на разследване в друго производство пред Комисията за защита на конкуренцията. Оплакването за нарушение на съдопроизводствените правила, имащо за последица неправилно приложение на материалноправната норма на чл. 34, ал. 7 ЗЗК /отм./ е също неоснователно. Икономическият анализ, възприет от административния орган е изготвен въз основа на представени от касационния жалбоподател данни. Ето защо, искането в жалбата за назначаване на съдебно икономическа експертиза със задача да определи себестойността на предлаганата от дружеството услуга и покрива ли се тя от оферираната продажна цена, законосъобразно е отклонено, тъй като страната не е посочила евентуални неточности и нарушения при извършване на икономическия анализ, а искането е било за преповтаряне извършените по преписката административнопроизводствени действия. По отношение количество на предлаганата стока "Социален пакет" и период от време, също са налице доказателства за съставомерност и приложимост на разпоредбата на чл. 34, ал. - 7 ЗЗК /отм./. Спецификата на предлаганата услуга и възможността за излъчването й до неограничен брой абонати, налага извода за продажбата й в значителни количества, като предлагането й на цена, по-ниска от себестойността обслужва антипазарната цел - нелоялно привличане на клиенти, а преустановеното предлагане на услугата след подаване на жалба от ответника в Комисията за защита на конкуренцията е без правно значение. Имуществената санкция е определена в размер, близък до предвидения в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗК /отм./ минимум, съобразена е с имущественото състояние на дружеството / предоставени данни за приходите за предходната година/ и изработената от административния орган методика, поради което и с оглед липсата на позоваване на конкретни нарушения на тази методика и в тази част отхвърлителното оспорването решение се явява в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. С оглед изложеното оспореното с касационната жалба решение като правилно, постановено в отсъствие на касационни основания за отмяната му, следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателна следва да бъде уважена с присъждането на сума в размер на 150 лв. съгласно чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК ,