Решение № 10039 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14308/2008 г.

Решение № 10039 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14308/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на "Медигруп-Биочек" ЕАД, гр. София, чрез изпълнителния му директор като представляващ и управляващ дружеството и на началника на Столична РДНСК чрез неговия пълномощник срещу решение от 29.04.2008 г. по адм. д. № 2749/2003 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационните жалби - Цветко Иванов Цветков, от гр. София чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът главния архитект на София не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалба са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Цветко Иванов Цветков срещу Решение № 63/05.11.2002 г. на началника на Столична РДНСК, с която е отхвърлена жалбата му срещу акт за узаконяване № 21/09.04.2002 г. на главния архитект на София за "преустройство и реконструкция на сграда в медицински диагностичен център", находяща се в гр. София, ул. "Екзарх Йосиф", 31, издаден на основание одобрен архитектурен проект от 16.03.1998 г. Решението е мотивирано с разпоредбата на чл. 56, ал. 6 ЗТСУ (отм.) с това, че няма функционално изменение на общите части от сградата, нито завземане на такива. Жилището на жалбоподателя е върху плочата на първи надпартерен етаж и достъпа до него се осигурява чрез стълбищната клетка, която обслужва само жилището на жалбоподателя и първи надпартерен етаж, съдържащ помещения за кабинети. С обжалваното решение съдът е отменил оспореното решение и оставения с решението в сила акт за узаконяване. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: По аргумент за противното на чл. 56, ал. 6 ЗТСУ (отм.) при промяна на предназначението на сградата следва да е налице съгласие на притежаващия собственост в сградата, което в случая липсва - както на жалбоподателя, така и на лицето Джамджиев, което е притежавал 1/4 ид. част от сградата и земята. Съдът е изложил и аргументи, че няма предвидени мерки за привеждане на четирите етажа в съответствие с нормите на сеизмичната активност, липсват доказателства за правоспособност на проектанта на проекта, в кабинетите се използват източници на йонизиращи лъчения, а в жилищни сгради е забранено това. Решението е неправилно като противоречащо на материалния закон при следните съображения: С влязла в сила Заповед № РД-50-09-60/1987 г. на главния архитект на София е одобрен ЗРП на квартал 17, в който попада и процесният имот. Според този план целият квартал 17 се отрежда за обществено обслужване, обществено строителство и обществено жилищно строителство, тоест теренът не е бил към датата и на придобиване правото на собственост от Цветков, и към датата на издаване на акта за узаконяване, отреден само за жилищно строителство. Поради това приетата несъвместимост на наличието на кабинети в жилищна е незаконосъобразна с оглед действащите нормативни разпоредби и застроителни и регулационни норми. Несъстоятелен е и мотивът за липса на съгласие за преустройство от страна на лицето Джамджиев. С нотариален акт № 136/1999 г. Джамджиев е продал своята идеална част на първия касатор, поради което липсата на съгласие от негова страна е правноирелевантно. Освен това по делото е представено и пълномощно от Джамджиев на адв. Котов, който от негово име е заявил нотариално заверено на 16.03.1998 г. съгласие за реконструкцията и преустройството на сградата, поради което съгласие е налице. Следва да се има предвид, че в случая жалбоподателят не може да реализира чужди права вместо друго лице -последното само трябва да ги релевира, ако счита, че са засегнати. Следва да се изтъкне, че изложените доводи за несъответствие с нормите на сеизмичната активност, липсата на доказателства за правоспособност на проектанта на проекта са без значение, тъй като са относими към одобрения архитектурен проект от 16.03.1998 г., който като необжалван е влязъл в сила, а не са относими към оспорения акт за узаконяване. Що се касае до приетата незаконосъобразност на акта за узаконяване поради наличието на йонизиращи лъчения, забранени според съда в жилищна сграда, то това не представлява отменително основание: На първо място с оглед изтъкнатото по-горе за одобрения за квартал 17 ЗРП сградата не е само с жилищен статут. Използването пък на медицинска техника с йонизиращи лъчения касае само последващата медицинска дейност. За упражняването й е издаден лиценз, приложен по делото и при неспазване условията по него същият може да бъде евентуално отнет. Единственото правно значимо обстоятелство е приложимостта на разпоредбата на чл. 56, ал. 6 ЗТСУ (отм.) при преценката законосъобразността и валидността на акта за узаконяване. То следва да бъде трактувано само с оглед наличието или не на отнемане на части от общо помещение, с или без промяна на неговото предназначение. Релевантните факти, с които правната норма свързва изискването на съгласие, в конкретния казус на Цветков като собственик на апартамент - вътрешна къща, по нот. акт № 59/1995 г., представляващ едноетажно паянтово жилище, построено от вътрешната страна на сградата-надстроено на покрива на магазините по останалите приложени нотариални актове, са засегнати ли са ползвани от него общи части, чието предназначение е променено. В този аспект не следва да се вземат под внимание заключението на единичната експертиза на в. л. Вера Шопова и тройната такава, които са извън релевантните за приложението на цитираната норма факти. От заключението на първата експертиза се установява, че при извършеното преустройство няма засегнати общи части като разрушени носещи стени, портиерска стая, повдигнат покрив, заграден проход. Няма и изграден асансьор, затварящ входа на къщата. Входът към нея е запазен и от този вход се осигурява достъп само към това паянтово жилище и кабинети. Безспорно се установява, че за медицинския диагностичен център има предвиден друг самостоятелен вход, незасягащ входа за паянтовото жилище. Няма и данни по делото, че този вход към жилището на Цветков е променян, нито пък има данни входът да е бил друг вид обект, представляващ обща част, която е променена с извършеното с акта за узаконяване преустройство. С оглед запазването на статута на входа към жилището на Цветков, не са засегнати части от общо помещение, нито са отнети такива, нито пък е променено негово предназначение. Входът и стълбището са запазени и не са преустроени. Предвид изложеното заповедта е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма - чл. 56, ал. 6 ЗТСУ (отм). Като е отменил оспорения административен акт, съдът неправилно е приложил материалния закон. Решението като неправилно съобразно твърдяното в касационните жалби основание за отмяна следва да се отмени, като вместо него се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение