Решение № 9879 от 4.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главен експерт при Басейнова дирекция източнобеломорски район гр.Пловдив против решение 382/24.01.2022 год. постановено по адм. дело 1776/2021 год. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба Национална електрическа компания ЕАД гр.София и И. Йончев в качеството си на изпълнителен директор на НЕК ЕАД в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание НЕК ЕАД се представлява от юрисконсулт Маринкова, която моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което същата следва да бъде отхвърлена като такава. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 382/24.01.2022 год. по адм. дело 1776/2021 год. Административен съд София-град е обявил за нищожен КП КЖ-004/02.02.2021 год. съставен от главен експерт при Басейнова дирекция Източнобеломорски район по жалба на НЕК ЕАД и изпълнителния директор на НЕК ЕАД като е приел, че съставителят на протокола не е имал правомощието да съставя протокол по чл.155, ал.1 от ЗООС, тъй като проверката в случая е по сигнал, а не е във връзка с текущ контрол. Дадените с протокола предписания били във връзка с аварийни ситуации, предизвикани от действия или бездействия на собственици или ползватели на обекти и територии, бедствени ситуации, възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората и компетентния орган да издава предписания в такива случаи били министърът на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции. Издателят на протокола не бил упълномощен да издава предписания в описаните по-горе ситуации. Компетентни в тези случаи били само лицата по чл. 158 от ЗООС, но не и главните експерти в басейновите дирекции. Решението е правилно. По делото е установено, че с предписание по протокол КЖ-004/02.02.2021 год. главен експерт в Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр.Пловдив е указал на изпълнителния директор на НЕК ЕАД на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС да извърши почистване на установените в акваторията на язовир Кърджали, в землището на [населено място], общ.Кърджали, обл.Кърджали плаващи отпадъци-дървета, клони, дънери, пластмасови опаковки и текстил. При извършена проверка на част от акваторията на язовир Кърджали в землището на [населено място] в залива пред антична крепост Патмос непосредствено пред хижа Боровица връзка с сигнал за плаващо сметище в акваторията на язовир Кърджали с вх. КД-03-27 от 02.02.2021 год. контролните органи установили плаващо нерегламентирано сметище с плътна част около 10 дка-клони, дънери, храстовидна растителност, пластмасови опаковки, туби и др. На брега под плаващото сметище било установено обозначително колче на НЕК ЕАД с написана квота на най-високото водно ниво. Били отчетени координатите на плаващото сметище. Същите се намирали под имоти с 58997.15.303 и 58997.15.304 по КККР на [населено място], общ.Кърджали в акваторията на язовир Кърджали. Административният съд след като е установил правилно фактите по делото е обявил процесния протокол за нищожен като издаден от некомпетентен орган. Правилно съдът е приел, че съгласно чл.155, ал.1 от ЗООС текущият контрол се осъществява от лицата посочени в този текст или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед РД-03-12/15.01.2021 год. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с която същият упълномощава на основание чл.155 от ЗООС гл.експерт в дирекция Контрол В. Пашалиев да съставя констативни протоколи и АУАН по ЗВодите, да издава предписания по екологичните закони, да осъществява контрол, да съставя констативни протоколи и АУАН по Закон за опазване на околната среда и Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети. Следователно съставителят на протокола е упълномощен да съставя протоколи и да дава задължителни предписания само по отношение на текущия контрол. Видно обаче от материалите по преписката, а и от самия констативен протокол, проверката на 02.02.2021 год. е извършена във връзка със сигнал подаден от сдружение с нестопанска цел в обществена полза Асоциация по туризъм Перперикон гр.Кърджали, т.е. в случая не се касае до текущ контрол и съответно съставителят на протокола не е упълномощен да съставя протоколи със задължителни предписания. От друга страна видно от доказателствата по делото констатираното при извършената проверка може да се квалифицира като аварийна ситуации предизвикана от действия или бездействия на собственици или ползватели на обекти и територии, бедствени ситуация или такава, при която може да възникне непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората. В тази случаи ЗООС предвижда да се издават принудителни административни мерки с мотивирана заповед от органите по чл.158-Министъра на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции. Видно от текста не е предвидено директорът на басейнова дирекция да може да оправомощава други лица да издават ПАМ. Голяма част от възраженията на касатора не са свързани с извода на първоинстанционния съд относно некомпетентността на съставителя на протокола, а с извода му, че КП е незаконосъобразен. С решението си обаче съдът е обявил нищожността на обжалвания акт, а не го е отменил като незаконосъобразен. Единственото възражение на касатора касаещо некомпетентността на съставителя на протокола е, че при осъществяване на текущ контрол е съставен и процесния протокол, с което е дадено предписание по чл.155, ал.2 от ЗООС. Касаторът твърди, че съдът е смесил прилагането на ПАМ по чл.159 и сл. от ЗООС с превантивния контрол упражняван от длъжностни лица по чл.148 от ЗООС. Възражението е неоснователно. Съгласно трайната съдебна практика по своята същност задължителното предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Доколкото в конкретната хипотеза то засяга правата и законните интереси на жалбоподателя и с оглед на съдържанието си има характер на принудителна административна мярка от категорията на предвидените в чл. 159, ал. 2 от ЗООС. Същото може да бъде оспорено по съдебен ред по АПК, тъй като няма забрана съдът да осъществява контрол за законността му по арг. от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. След като даденото предписание има характер на ПАМ, то следва да се спазва реда за нейното издаване разписан в ЗООС. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото съдът намира искането за присъждане на разноски на процесуалния представител на НЕК ЕАД за основателно. Следва да се осъди Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр.Пловдив да заплати на НЕК ЕАД разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение