Решение № 8020 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3735/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. М. с адрес гр. Асеновград, [улица], подадена чрез адв. Минцева срещу Решение 1461/14.02.2024г. постановено по адм.д. 795/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Минцев срещу Отказ с рег. 239з-118/07.03.2023г. на Началника на РУ - Асеновград при ОДМВР - Пловдив, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е обсъдил и кредитирал събраните доказателства по делото, а мотивите му са бланкетни. Противно на изводите на съда касатора счита, че е обосновал причините поради които е подал искането за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, а именно - за опазване на семейството и имуществото му. Твърди, че работи на общинския пазар в Асеновград, където продава дребни движими вещи и електроника, като всяка вечер се прибира по тъмно и носи оборотни парични средства. През 2021г. бил нападнат пред собствения му дом заедно със съпругата му, като е осъществен грабеж на парична сума и други вещи, за което извършителят е бил осъден. Отделно от това през 2022г. братът на извършителя е отправял закани за саморазправа с Минцев и съпругата му. Въз основа на изложеното счита, че направеният извод на съда за законосъобразност на издадения отказ, е неправилен. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Касационната жалба се поддържа чрез адв. Минцева. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Началника на РУ - Асеновград при ОДМВР - Пловдив, чрез юрисконсулт изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представен писмен отговор. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: Производството пред административния орган е започнало по заявление с рег. 239000-981/16.01.2023г. от Д. М. за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, необходимо му за самоотбрана. След служебна проверка от служители на РУ-Асеновград, обективирана в докладни записки рег. 239р-1541/20.01.2023г. и 239р-2457/26.01.2023г., до лицето е изпратено уведомително писмо изх. 239000-1938/27.01.2023г., с което му е даден тридневен срок да посочи мотиви, с които да обоснове необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. В посочения срок от страна на Минцев са представени Мотиви с вх. 239000-4267/01.03.2023г., в които същия е посочил, че оръжието му е необходимо за опазване на имуществото му и самоотбрана на него и членовете на семейството му. Въз основа на горното е издаден оспорения отказ, с който административния орган е приел, че мотивите на заявителя не доказват необходимостта от издаване на исканото разрешение. В хода на производството пред административния съд е разпитан свидетеля Шопов, който е заявил, че Минцев има магазин на пазара в гр. Асеновград, прибира се късно вечер и се страхува за парите, които носи със себе си, като свидетеля си спомня за случай, при който е било влизано в дома на Минцев, имало е побой и ограбване. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Съдът е анализирал относимите разпоредби на ЗОБВВПИ и е приел, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Според съда, в случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства, в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съдът е посочил, че анализът на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ налага извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси, което в случая не е сторено. Съдът е приел, че нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство, жалбоподателят не е посочил конкретни факти и обстоятелства за опазване на живота и имущество му и необходимостта от самоотбрана, а свидетелските показания не са достатъчни, за да обосноват основателна нужда по смисъла на ЗОБВВПИ за притежаване на оръжие от страна на жалбоподателя. При липсата на данни за конкретни действия, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и целостта на неговото имущество, необходимостта от издаване на разрешение за закупуване на огнестрелно оръжие е приета за доказана. Заявеното от Минцев, че оръжието му е необходимо с оглед опазване на имущество, имота му, сградния фонд, самоотбрана и охрана на семейството му, е счетено от съда, че не покрива критериите за основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие, тъй като подобни твърдения не водят до извод нито за реална, нито за потенциална заплаха за сигурността на жалбоподателя или на негови близки. В заключение съдът е приел, че по делото не са доказани факти и обстоятелства, свързани с нуждата от самоотбрана, а заявеното пред административния орган не установява по безспорен начин наличието на заплахи, които да са събудили основателен страх за живота и здравето на жалбоподателя и неговото семейство, за да се приеме, че е налице необходимост от въоръжена самоотбрана. Въз основа на горното съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от оспорения административен акт, органът е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. За да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие. Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Съобразно изискванията на закона тази нужда за "самоотбрана" следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична, поради което правилно органът и съдът в случая са приели, че в заявлението си Минцев не е посочил основателна причина за искането да му бъде издадено разрешение. В конкретния казус от данните по делото се установява, че касаторът не е посочил и установил конкретни факти и обстоятелства, които да доказват заявената от него цел за издаване на разрешение. Заявеното едва в касационната жалба твърдение за извършено през 2021г. нападение и грабеж над касатора и съпругата му не е подкрепено с доказателства. Касатора твърди, че по случая е било образувано досъдебно производство и извършителят на престъплението е бил осъден, както и че през 2022г. брата на извършителя е отправял закани за саморазправа с Минцев и съпругата му. За тези твърдения от страна на касатора не са представени доказателства, още повече твърденията не са били изложени в хода на административното производство. Показанията на разпитания по делото свидетел не могат да се вземат предвид при преценка основателността на искането. Изложените от него факти и обстоятелства са общи и не са твърдени от Минцев в хода на административното производство, като основателна причина за издаване на исканото от него разрешение, съответно органът не е могъл да ги вземе предвид при издаване на административния акт. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим на ЗОБВВПИ за осъществяване на регламентираните с този с акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. При липса на пороците сочени, като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и направеното от ответника искане касатора следва да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение, размера на което съдът определя на 100,00 лв., на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение