Решение № 2706 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15450/2011 г.

Решение № 2706 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15450/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 42, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общинска избирателна комисия - Камено, представлявана от председателя Ивайла Миткова Гаджерукова, против решение № 1353 от 28.10.2011 г. по адм. д. № 2155/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение № 110 от 18.09.2011 г. на ОИК - Камено и е обявен резултата от гласуването на проведения местен референдум на 18.09.2011 г. в с. Черни връх, Община - Камено, като е прието - предложението предмет на референдума "Желаете ли село Черни връх да се отдели от Община - Камено и да се присъедини към Община - Бургас". Излага доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е превишил правомощията си, като е нарушил чл. 86, ал. 2 от Конституцията на Р. България и е приел, че законова норма противоречи на Конституцията и има непосредствено действие, спрямо противоконституционната разпоредба на чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС. Твърди, че няма противоречие между изискването за представителност на вота, установено в чл. 41, ал. 2 от закона и чл. 136 от Конституцията на Р. България /КРБ/. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и се реши спора по същество, като се отхвърли оспорването на решение № 110 от 18.09.2011 г. на ОИК - Камено. Ответниците - Инициативен комитет, представляван от Недялка Георгиева Атанасов и кметът на с. Черни връх, редовно призовани не се явяват, като с писмена молба, са поискали спиране на производството и сезиране на Конституционния съд на Р. България, за установяване на противоконституционност на чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че решението е правилно и законосъобразно, след като от гласувалите на 18.09.2011 г. с действителна бюлетина - 389 избиратели, от които - 369 жители са гласували с "да", а 20 са гласували с "не" и ОИК е следвало да постанови акт, с който приема резултатите от референдума за отделяне на кметство Черни връх от Община - Камено и присъединяването му към Община Бургас. Предлага, да се отхвърли касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 42, ал. 2 от ЗПУГДВМС и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С решение № 1353 от 28.10.2011 г. по адм. д. № 2155/2011 г. на Административен съд - Бургас, е отменено решение № 110 от 18.09.2011 г. на ОИК - Камено и е обявен резултата от гласуването на проведения местен референдум на 18.09.2011 г. в с. Черни връх, Община - Камено, като е прието - предложението предмет на референдума "Желаете ли село Черни връх да се отдели от Община - Камено и да се присъедини към Община - Бургас". С обжалваното решение съдът е приел, че при провеждане на местен референдум ОИК е следвало да приеме резултатите от него, след като разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС противоречи на чл. 136 от Конституцията на Р. България. Приел е, че в съответствие с чл. 5, ал. 1-2 от КРБ конституционната норма има пряко приложение, поради което е отменил решението на ОИК и по същество е приел резултата от референдума. Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Производството на основание чл. 42, ал. 1 от ЗПУГДВМС е образувано пред административния съд по жалба от кмета на с. Черни връх, Община - Камено и Инициативен комитет по чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗПУГДВМС, представляван от Недялка Георгиева Атанасов, против решение № 110 от 18.09.2011 г. на ОИК - Камено, с което на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУГДВМС и е обявен резултата от гласуването на проведения местен референдум на 18.09.2011 г. в с. Черни връх, Община - Камено, като не е прието - предложението предмет на референдума - "Желаете ли село Черни връх да се отдели от Община - Камено и да се присъедини към Община - Бургас". От фактическа страна е установено, че с Решение по т. 18 от дневния ред на протокол № 47/24.03.2011 г. на Общински съвет - Камено, в съответствие с чл. 30 от ЗПУГДВМС е прието да се проведе на 21.05.2011 г. местен референдум в с. Черни връх за отделяне на селото от Община - Камено и да се присъедини към Община - Бургас. С Решение по т. 12 от дневния ред на протокол № 51/28.07.2011 г. на Общински съвет - Камено, е променена датата на референдума на 18.09.2011 г. С решение № 83 от 14.09.2011 г. на ОИК - Камено е назначена секционна избирателна комисия в с. Черни връх за провеждане на референдума. На 18.09.2011 г. е проведен референдум, като за резултатите е съставен протокол на СИК с. Черни връх, на основание чл. 39 от ЗПУГДВМС, в който е отразен резултата от гласуването. Отразено е, че общия брой на гласоподавателите по избирателния списък е 537, брой на гласувалите избиратели - 392, брой на действителните бюлетини гласували с "Да" - 369, брой на действителните бюлетини гласували с "Не" - 20 и брой на недействителните бюлетини - 3 + 1. По протокол на ОИК - Камено на основание чл. 40 от ЗПУГДВМС е установен резултата от гласуването, който е утвърден с решение № 109 от 18.09.2011 г. С решение № 110 от 18.09.2011 г. на ОИК - Камено, на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУГДВМС е обявен резултата от гласуването на проведения местен референдум на 18.09.2011 г. в с. Черни връх, Община - Камено, като не е прието - предложението предмет на референдума - "Желаете ли село Черни връх да се отдели от Община - Камено и да се присъедини към Община - Бургас", поради това, че при проведените последни местни избори за общински съветници през 2007 г. са гласували 454 избиратели, а на референдума на 18.09.2011 г. са гласували 392 избиратели, т. е. по-малко от гласувалите през 2007 г. При така установени фактически обстоятелства административният съд в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, е приел, че разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС, противоречи на чл. 136 от КРБ, поради това, че е ограничено правото на гражданите свободно да участват в управлението чрез референдум с въвеждане на изискване за валидност на волеизявлението им при гласуване, според участието на "не по-малко от участвалите в последните избори за общински съвет". Съдът се е позовал на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от КРБ относно непосредственото й действие и че въведения "кворум" с чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС ограничава упражняването на пряката демокрация. Решението е постановено в нарушение на чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС, чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 5, а л . 1 и ал. 2, чл. 86, ал. 2 и чл. 149, ал. 1, т. 2 и чл. 150, ал. 2 от КРБ. Административният съд е нарушил съдопроизводствените правила относно компетентността му за произнасяне по административноправен спор и предметния обхват по оспорването определен с разпоредбите на чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК. Приетата от съда противоконституционност на законова разпоредба /чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС/, като основание за отмяна на индивидуален административен акт, нарушава принципа за разделение на властите и възложените правомощия на конституционно определен орган за установяване на противоконституционност на законите /чл. 86, ал. 2 и чл. 149, ал. 1, т. 2 и чл. 150, ал. 2 от КРБ/. Съдът при неправилно тълкуване на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от КРБ е приложил "непосредствено" конституционна норма - чл. 136 от КРБ, при обявяване на първата предпоставка на чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС за противоконституционна. Съдът не е съобразил Решение № 10/1994 г. на Конституционния съд "непосредственото действие" на КРБ и нейното прилагане относно закони приети след нейното приемане, по арг. на § 3, ал. 1 от ПЗР на КРБ. Съдът не е съобразил чл. 15 от Закона за съдебната власт относно възможността за уведомяване на Върховния административен съд, след като е преценил, че законовата разпоредба противоречи на КРБ, както и не е съобразил компетентните органи за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на законите - чл. 150, ал. 2 от КРБ, поради което е постановил неправилно решение. В тази връзка настоящият съдебен състав не прие искането на ответниците - лица по чл. 27, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПУГДВМС за спиране на настоящото производство и сезиране на Конституционни съд на Р. България, за установяване на противоконституционност на чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС, след като прецени, че установените със закон материалноправни предпоставки за приемане на предложението, предмет на референдума, не въвеждат ограничение за непосредствено упражняване на правото на гражданите в управлението на общината и липсва основание за провеждане на процедура по чл. 150, ал. 2 от КРБ, като съобрази и Решение № 3/2005 г. на КСРБ. По същество на административноправния спор следва да се има предвид, че съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС за да бъде прието предложението, предмет на референдума, е необходимо наличието на две предпоставки: първата - "в него са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за общински съвет в съответната община" и втората - "ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели". В конкретния случай от фактическа страна е установено и не се спори от страните, че при провеждане на местния референдум на 18.09.2011 г. са гласували 392 избиратели, а при проведените последни местни избори за общински съветници през 2007 г. /преди 18.09.2011 г./ са гласували 454 избиратели. Обявеният резултат от гласуването обуславя правилността на извода на ОИК, че в местния референдум са гласували по-малко избиратели от гласувалите през 2007 г. за общински съвет, поради което не е налице първата материалноправна предпоставка за приемане на предложението, предмет на референдума. В производството пред административния съд жалбоподателите не са оспорили броя на гласувалите избиратели на референдума, нито обявения от ОИК брой на гласувалите през 2007 г., поради и което в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за безспорно установени фактите за броя на гласувалите на референдума и гласувалите през 2007 г., който брой е относим към преценката за наличие на предпоставката по чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС за приемане на предложението, предмет на референдума. Административният съд в нарушение на чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 от АПК и чл. 43 от ЗПУГДВМС, след като е отменил решението на ОИК като незаконосъобразно, се е произнесъл по същество на спора, като е обявил резултата от гласуването и е приел предложението, предмет на референдума - "Желаете ли село Черни връх да се отдели от Община - Камено и да се присъедини към Община - Бургас". С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е постановил неправилно решение по контрола за законосъобразност на решението ОИК - Камено, относно обявения резултат от гласуването на проведения местен референдум на 18.09.2011 г. в с. Черни връх, Община - Камено, поради което следва да бъде отменено. В съответствие с чл. 222, ал. 1 от АПК по същество на спора, с оглед установените безспорни фактически обстоятелства относно резултата от гласуването и че в местния референдум са гласували по-малко избиратели от гласувалите през 2007 г. за общински съвет, следва да се приеме, че решението на ОИК - Камено, с което е обявен резултата от гласуването в съответствие с чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС, е законосъобразно, поради и което оспорването на лицата по чл. 27, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПУГДВМС, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение