Решение № 7785 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1321/2013 г.

Решение № 7785 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1321/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ, гр. Русе, срещу решение № 41 от 19.12.2012 г. по адм. д. № 378/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Ценка Неделчева Ненкова, от гр. Русе, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, макар и по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. С решение № 41 от 19.12.2012 г. по адм. д. № 378/2012 г., Административен съд - гр. Русе, VII състав, е отменил решение ПОВН № 139 от 19.10.2012 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ, гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № РР 114-332 от 05.09.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ, гр. Русе. Обжалваното решение е правилно като краен резултат макар и по съображения, различни от изложените в него. Органите на Териториално поделение на НОИ, гр. Русе, са разпоредили Ценка Неделчева Ненкова, от гр. Русе, да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода 01.06.2011 г. до 20.12.2011 г. в размер на 4848,93 лв. главница и 935,06 лв. лихви. Приели са, че на 01.06.2011 г. лицето е подало в ТД на НАП декларация за прекъсване на дейността си като едноличен търговец, с което е излязла от кръга на осигурените лица и по това осигурително правоотношение не й се е дължало цитираното обезщетение. Ненкова е недобросъвестна, тъй като за посоченото обстоятелство не е уведомила Териториално поделение на НОИ, гр. Русе. Тезата на административния орган е незаконосъобразна по следните съображения: По първоначалното дело е било установено, че Ценка Ненкова е била осигурена за осигурителните рискове "бременност и раждане" на две основания - като лице, работещо по трудово правоотношение с ОДЗ "Райна княгиня", гр. Мартен и като едноличен търговец с Фирма "Вива-Ценка Ненкова". Като лице осигурено на повече от едно основание тя е представила болнични листове, установяващи бременност и раждане на работодателя ОДЗ "Райна княгиня" и пред Териториално поделение на НОИ, гр. Русе, като едноличен търговец. Пред административния орган, на 21.03.2011 г., лицето е подало заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 50, ал. 1 КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни. Още към онзи момент, в цитираното заявление, Ненкова е декларирала, че ще ползва отпуск за раждане на дете по чл. 163 КТ, считано от 21.03.2011 г. до 20.12.2011 г. вкл., както и че в този период няма да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице. При извършената на основание чл. 108, ал. 1 КСО проверка от органите на ТП на НОИ, гр. Русе, във Фирма "Вива-Ценка Ненкова" е установено, че Ненкова упражнява дейност като едноличен търговец от 28.04.2009 г., от когато се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, а считано от 01.06.2011 г. Ненкова е декларирала пред ТД на НАП, гр. Русе, прекъсване на дейността си като самоосигуряващо се лице - едноличен търговец. Цитираните констатации са отразени в констативен протокол № 603 от 11.09.2012 г. Предвид съдържанието на заявлението-декларация от 18.04.2011 г. фактът, че в периода след раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни, подадената до органите на НАП декларация не сочи нови факти и обстоятелства. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2, предложение последно от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица не е изисквало от Ненкова да подава такава декларация. Подаването й само сочи за пореден път, че в цитирания период лицето не осъществява дейност като едноличен търговец, което е от значение за получаване на обезщетението по чл. 50 КСО, с оглед доказването, че не работи в периода по чл. 50 КСО, което е положителна, изискваща се от закона предпоставка за получаване на обезщетението. Но подаването на цитираната декларация по никакъв начин не се отразява на правото на Ненкова за получаване на парично обезщетение по чл. 50 КСО. Това е така, тъй като лицето е декларирало прекъсване на дейността си, като самоосигуряващо се лице, а не прекратяване на тази дейност. Наред с това, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО, времето на платени и неплатени отпуски за бременност и раждане се считат за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски. Това е така, тъй като е нормално жената в напреднала бременност (45 дни преди раждането) и след раждането да не е в състояние да работи поради медицински съображения относно нейното здраве и полагане на неотложни грижи за новороденото дете. След като законодателят приема цитираната правна фикция и признава за осигурителен стаж тези периоди, не може да се приеме, че осигуряването на лицето е прекратено и ползвайки тази отпуска, то излиза от кръга на осигурените лица. По делото не е било спорно, че към момента на възникване на осигурителните рискове "бременност" и "раждане", Ненкова е имала повече от 12 месеца осигурителен стаж като едноличен търговец, тъй като тя упражнява тази дейност от 28.04.2009 г. Съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване, паричните обезщетения на лицата, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за всички социални рискове по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. От изложеното в тези мотиви се налага изводът, че Ненкова е имала право на обезщетение по чл. 50 КСО и на плоскостта на осигурителното правоотношение като едноличен търговец и законосъобразно е получавала обезщетението и по това правоотношение. В тази връзка съдът не е било необходимо да акцентира върху добросъвестността на лицето. Стигайки до окончателния извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, макар и по съображения, различни от изложените в тези мотиви, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, договор за правна защита и съдействие от 03.04.2013 г. и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на касационния жалбоподател се присъжда сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,