Решение № 11237 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по подадена жалба от Директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София срещу решение 14101 от 07.08.2024 г. постановено по адм.дело 10772 по описа на Административен съд София град за 2023 г. С атакуваното решение е прогласен за нищожен ревизионен акт /РА/ Р-22221422005538-091-001 от 07.06.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, изменен и потвърден с решение 1311/14.09.2023 г. на Директора на дирекция ОДОП гр.София. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Налице са всички основания за неговата отмяна по чл.209, т.3 АПК. Неправилно съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от органи без надлежна компетентност и че липсват мотиви и доказателства удостоверяващи необходимостта ревизията да бъде извършена от органи по приходите от териториална дирекция различна от тази по седалището на лицето. Възложителят на ревизията е оправомощен като компетентен орган със заповед РД-01-245 от 05.05.2022 г. на директора на ТД на НАП гр.София във връзка с заповед З-ЦУ-753 от 05.05.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП. Съдът неправилно е тълкувал закона, с оглед приложените по делото доказателства. Всяка една от цитираните заповеди е издадена на законово основание и е в изпълнение на основните функции на длъжностите в администрацията, като по никакъв начин не засяга компетентността за възлагане на ревизии по чл.112 ДОПК. При формиране изводите относно валидността на акта не е изследван въпроса за материалната компетентност в неговата цялост, а проблемът е изваден от контекста на цялостната нормативна уредба на компетентността на органите по приходите във връзка с възлагането на ревизии и издаването на ревизионния акт. При постановяване на решението съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводстваните правила като не е открил производство по чл.193 ГПК, във връзка с направено оспорване истинността на частен документ. Не са приети и всички представени по делото доказателства. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "АСМ Сервиз" ЕООД чрез адв.Иванов, оспорва подадената касационна жалба и намира, че е неоснователна. Моли, решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Заявява, че въпреки наличието на заповеди за възлагане на правомощия на различни органи в йерархията на НАП, все пак не е обоснована необходимостта да бъде възложена ревизия извън компетентността на териториалната дирекция с оглед седалището на юридическото лице. Претендира присъждане на разноски. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна. АССГ е приложил неправилно материалния закон, като решението му следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прилага писмено заключение в подкрепа на изразеното становище. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата и правилността на решението въз основа на наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна,срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22221422005538-091-001/07.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, изменен и потвърден с решение 1311/14.09.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като съгласно чл. 119, ал. ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Т.е. компетентността на издателите на акта е функция на компетентността на органа възложил ревизията ако ревизията е възложена от орган, който не е разполагал с компетентност за това, заповедта за възлагане на ревизия би била нищожна, което влече и нищожност и на издадения в последствие ревизионен акт. Правомощието на органа възложил ревизията Д. В. не произтича пряко от закона, а от възлагането, което по силата на чл. 112, ал. 1, т.1 от ДОПК следва да получи от Териториалния директор на компетентната ТД на НАП. Предвид обстоятелството, че седалището на дружеството е в обл. София, това е директорът на ТД на НАП гр.София. Директорът на ТД на НАП гр.София, обаче има в това отношение ограничена териториална компетентност той може да възлага подобно правомощие само на лица, които са му на служебно подчинение т.е. на служители на ТД на НАП гр.София. Направен е извод, че Д. В. не е имал компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии по отношение на дружества, чието седалище е в гр.София, независимо от заповедите приложени по делото. Според първоинстанционния съд нормата на чл. 112, ал.1 от ДОПК урежда компетентност, която не може да бъде възложена на служители на НАП чрез издаването на заповед по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП от изпълнителния директор. Компетентен да оправомощава органи, които да възлагат ревизия според текста на чл. 112, ал.1 от ДОПК е териториалният директор на компетентната териториална дирекция. Посочено е също така, че макар да има материална компетентност да определя органи, които да възлагат ревизии, директорът на ТД на НАП гр. София не е имал компетентност по отношение на орган по приходите, който не е част от тази териториална дирекция. С други думи орган по приходите част от ТД на НАП гр.Бургас, какъвто е издателят на заповедта за възлагане на ревизията, не е на подчинение на директора на ТД на НАП гр.София и последният не може валидно да му възлага правомощията по чл. 112, ал.1, т.1 от ДОПК. Решаващият състав е приел, че никакви съображения за по-целесъобразното разпределяне на ревизионните производства в рамките на страната, каквито доводи се изтъкват от органите по приходите, не могат да отменят законовата рамка. По тези съображения съдът приема, че в случая ЗВР е издадена от орган, който не е разполагал с компетентност да възложи ревизия на дружеството жалбоподател и затова нито той, нито посоченият от него ръководител на ревизията са имали правомощие да издадат ревизионния акт срещу дружество, чието седалище е било в гр.София. Липсата на компетентност у издателите на ревизионния акт води до неговата нищожност. В мотивите на решението е прието, че при наличие на основание за прогласяване нищожността на ревизионния акт е безпредметно да бъдат обсъждани други основания за незаконосъобразност на ревизионния акт. Съдът не е изложил мотиви по същество на спора. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. С решение, постановено по тълкувателно дело 2/2024 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия е разрешен въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. С решението по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е възприело като правилна съдебната практика, съгласно която в случай като процесния ревизионният акт е действителен административен акт. Според мотивите на тълкувателното решение, при действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Относно твърдението на процесуалния представител на ответника по касация, че не е обоснована необходимостта от възлагане на ревизията на друга дирекция от структурата на НАП, в тълкувателното решение е посочено, че тя е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. Предвид изложеното и с оглед задължителността на постановеното тълкувателно решение по тълкувателно дело 2/2024 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обжалваното решение на АССГ се явява неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл.226, ал.3 АПК. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение