Решение № 5356 от 24.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 448/2009 г.

Решение № 5356 от 24.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 448/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Юлияна Пандова Пандова против решение № 1492 от 10.11.2008 г., постановено по адм. дело № 2100/2007 г. по описа на Варненския административен съд, ХХVI състав, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД-07-7706-204 от 08.08.2007 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание, местност "Сотира" в землището на град Варна, в частта по отношение имот № 1039. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - областният управител на Варненска област не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Мара Петрова Дацова и Пламен Христов Дацев, чрез процесуалния си представител адв. Славов, в писмено възражение, оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Участващият в касационното производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че съдът е изяснил подробно фактическата обстановка, въз основа на която е направил обоснован и верен правен извод, че по същество оплакването на жалбоподателката е вещоправна претенция спрямо имота на заинтересованите лица, отразен в плана и записан в имотния регистър на тяхно име. И двете страни притежават документи за собственост върху един и същи имот, като спорът им не може да бъде решен по административен ред с ПНИ. Претенциите на няколко страни върху един и същи имот предполагат наличие на спор за материално право, който не се решава в настоящето производство. По изложените съображения, възприети и от съда, обжалваното решение е правилно, а касационната жалба - неоснователна. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна срана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е образувано по жалба, подадена от настоящата касационна жалбоподателка против заповед № РД-07-7706-204 от 08.08.2007 г. на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Сотира" в землището на град Варна, в частта относно новообразуван имот № 1039. Като порок на заповедта жалбоподателката е посочила, че неправилно в ПНИ не е отразен притежаваният от нея имот пл. № 287 по кадастрален план от 2000 г., по нот. акт № 41, том VI, нот. дело № 863/2003 г. на нотариус с рег. № 194 от нот. камара, с площ от 1097 кв. м по нотариалния акт, а по скица с площ от 938.37 кв. м. Имотът неправилно е записан и отреден на Георги Кърджиев и Мария Харизанова. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил и правилно е установил фактите по спора. Безспорно се е установило, че имотът на жалбоподателката не е включван в ТКЗС и не е коопериран. С нот. акт № 29/1948 г. Божана Синивирска е придобила чрез покупка от Никола Панайотов имот от 2139 дка, част от по-голям имот от 9420 дка, собствеността върху който продавачът е установил с нот. акт № 1000 от 1921 г. С нотариален акт № 124/1969 г. Божана Синивирска е дарила 1/2 идеална част от цитирания имот - лозе-овощна градина, цялото с площ от 2139 кв. м., находящо се в местността "Кемер дере", при описаните граници, на дъщеря си Иванка Манчева. Имотът е бил предмет на съдебна делба през 1983 г. като със спогодба по гр. дело № 550/1983 г. на Варненския районен съд, Иванка Манчева го е получила в дял, като имотът е индивидуализиран като североизточната половина от стар имот пл. № 2002 по стар кадастрален план и № 287 по плана от 2000 г. Иванка Манчева е продала имота на жалбоподателката Юлияна Пандова с площ по скица 938.37 кв. м., а по нот. акт, цитиран по-горе, от 1096 кв. м. За изясняване статута на имота и отразяванията му в кадастралните планове на местността е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. От нея е установено, че в кадастралния план на местността от 1956 г. е отразен поземлен имот № 11812, записан на Стефан Синивирски, като имотът на жалбоподателката попада в североизточната му половина. В кадастралния план от 1973 г. имотът фигурира с нов номер - № 2002, като отново попада в североизточната част. Имот № 2002 е разделен на два имота - № 2002 и № 2002А, като имот № 2002А е записан на Юлияна Пандова. Същият е нанесен С № 287 по кадастралния план към помощния кадастрален план, като същият е отразен изцяло в стар имот № 173. С ПНИ същият е част от новообразуван имот № 1039 с площ от 4540 кв. м, записан в регистъра към плана на наследници на Георги Кърджиев и Мария Харизанова. С решение на ОСЗГ № 936/2003 г., постановено на основание решение на Варненския районен съд, последното постановено на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, на наследниците на Георги Кърджиев и Мария Харизанова е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 20 дка в м. "Кемер дере". Единствена наследница на посочените лица е Невянка Асенова Харизанова, която е прехвърлила правата си на Мара и Пламен Дацови. В решението на ОСЗГ е записано, че нивата се намира в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изрично е уточнено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ. В плана на стари имотни граници към помощния кадастрален план нивата е записана, като имот пл. № 173. С ПНИ на Кърджиев и Харизанова е отреден имот № 1039 с площ от 4540 дка, в който, от заключението на вещото лице, безспорно се установява, че попада и имотът на жалбоподателката, идентичен с описания в притежавания от нея нотариален акт. При тези данни, съдът е приел, че както жалбоподателката, така и заветниците на реституирания земеделски собственик се легитимират като собственици, съответно на част от имот № 1039 - частта с площ от 1097 кв. м, и съответно на целия имот от 4540 кв. м. Налице е спор за собственост, който подлежи на разрешаване по исков ред и е извън компетентността на областния управител. Въз основа на това е счел, че заповедта в обжалваната й част е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Безспорно е от съдебно-техническата експертиза, че в резултат на проведената земеделска реституция в полза на наследниците на Георги Кърджиев и Мария Харизанова между тях и жалбоподателката е налице конкуренция на титули за собственост. До евентуалното разрешаване на този спор, според първоинстанционният съд отрежданията по плана, в полза на реституираните собственици са законосъобразни и правилно същите са записани в регистъра към плана като собственици на целия имот. Този извод не може да бъде споделен. Категорично е установено от данните по делото, че притежаваният от жалбоподателката имот не е внасян във фонда на ТКЗС. Същият е владян реално от праводателите на жалбоподателката и от самата нея в описаните в документите й граници. Същите са упражнявали правата си на собственици. Имотът е бил предмет на множество разпореждания и сделки, като е съществувал и след кооперирането и не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ . В същото време признаването на правото на възстановяване в полза на заинтересованите страни е извършено с решение от 23.05.2001 г. по гр. дело № 5892/2000 г. на Варненския районен съд по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В мотивите към него съдът изрично е посочил, че липсват нотариални актове за придобита собственост. Поради това съдът е приел право на собственост на базата на изтекла придобивна дейност, установена с гласни доказателства. По делото е била изготвена съдебно-техническа експертиза, копие от която се намира на л. 148 от административното дело. От нея се установява, че границите на бившия земеделски имот, в който попада и процесният имот и редица други имоти, са показани на вещото лице от представител на ищцата. Или по отношение на имота не е провеждано анкетиране по реда и при условията на ППЗСПЗЗ . Дори нещо повече, видно от извадките от регистъра към ПНИ имотът е записан с площ от 21 603 дка, повече отколкото е възстановено с решението на ОСЗГ. На второ място, което е особено важно, собствеността на правоимащите лица е възстановена в съществуващи стари реални граници, но изрично е посочено, че те ще се определят с плана на новообразуваните имоти. Следователно не може да се приеме, че е налице конкуренция на права. Разпоредбите на §4 и сл. от ЗСПЗЗ и съответно чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ, уреждат по изричен начин конкуренцията на права между бивши собственици, чиито имоти са внасяни в ТЗКС и ползвателите, на които е учредено право на ползване по надлежен ред. В същото време обаче в ПНИ подлежат на заснемане и старите имоти, които съществуват и по време на колективизацията и не са внасяни във фонда на ТКЗС. Това се установява от разпоредбата на чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ. От нейното съдържание може да се направи извод, че областният управител е длъжен да се съобрази с правата, отразени в тези нотариални актове, независимо, че те не са издадени по реда на земеделската реституция, и не касаят ползватели с надлежно признато право на трансформация. Имотите на такива собственици не могат да се променят и подлежат на заснемане така, както са заснети в предходните кадастрални и други планове. Едва след това могат да се определят границите на имотите на собствениците по земеделска реституция. В случая е процедирано по обратния ред, определени са границите, съответно имотът е записан на реституираните собственици, без да са отразени правата на собственост на жалбоподателката, които никога не са били губени. Като не е съобразил тези правила, въведени в чл. 28 от ППЗСПЗЗ и е счел заповедта на областния управител в оспорената й част за законосъобразна, съдът е постановил неправилно решение. Неправилността му се дължи на неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното решение следва да се отмени и спорът се реши по същество. Заповедта на областния управител, с която не са съобразени правата на собственица, чийто имот не подлежи на земеделска реституция е незаконосъобразна. Същата ще следва да се отмени в оспорената част и преписката се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, съответно отреждане на имота и вписването му в регистъра. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение