Решение № 4545 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11125/2011 г.

Решение № 4545 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11125/2011 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 30.04.2010 г. по адм. д. № 05012/2006 г. Софийски градски съд, адм. отделение е отхвърлил жалбата на Евгени Георгиев Иванов срещу заповед № РД-14-1145 от 7.07.2006 г. на зам.-началника на ДНСК София. Решението се обжалва с касационна жалба от Евгени Георгиев Иванов. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба Стоян Давидков я оспорва. Останалите ответниците не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Софийски градски съд заповед на зам. началника на ДНСК е разпоредено на жалбоподателя Иванов да премахне незаконен строеж, представляващ пристройка към жилищната сграда, собственост на жалбоподателя, изградена без строителни книжа. Софийски градски съд е приел заповедта за законосъобразна. Приел е, че строежът е извършен без строителни книжа, които са били необходими за такъв вид строеж както към момента на издаване на заповедта за премахването му, така и към момента на извършването му. Съдът е приел, че не е налице идентичност между "барака" от 6 кв. м, съществувала в имота през 1938 г. и процесният строеж. Последният не е търпим, тъй като навлиза в съседния урегулиран поземлен имот. При постановяване на решението Софийски градски съд не е допуснал нарушение на закона. Жалбоподателят е собственик на имота, в който е изграден процесния строеж от 2003 г. В акта за собственост същият не е описан. Не е описан и в акта за собственост на неговите праводатели. При прилагане на регулационния план от 1953 г. от дворно място на тогавашните собственици на имота е било отчуждено и придадено към съседен парцел, като в него не е съществувал процесният строеж. При тези данни законосъобразно и обосновано Софийски градски съд е приел, че процесният строеж не е идентичен с "барака" съществувала в имота през 1938 г. Строежът се различава съществено по своята характеристика от барака на 6 кв. м. Не е съществувал към 2003 г., когато жалбоподателят е закупил дворно място с жилищна сграда от 25 кв. м без пристройка към нея. Експертното заключение установява, че процесната пристройка е изграден в по-късен момент от жилищната сграда и няма характеристиката на "барака". Законосъобразно и обосновано Софийски градски съд е приел, че процесният строеж е незаконен, като извършен без строителни книжа. Такива са били изискуеми за този вид строеж по Закона за благоустройството, Законът за планово изграждане на населени места, Закон за териториално и селищно устройство и ЗУТ. Строежът подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразно и обосновано е прието от административният съд, че строежът не е търпим. Установено е от доказателствата по делото и заключението на експертизата, че той навлиза с 1.20 метра в съседен урегулиран поземлен имот. Незаконосъобразно в производството са конституирани заинтересуваните страни Стоян Давидков, Георги Вълчев, Станка Анастасова, Рилка Вълчева, Антоанета Вълчева, Мартин Вълчев и Изабела Вълчева. Те нямат качеството на заинтересувани страни, тъй като актът за премахване на незаконен строеж не засяга техни права и законни интереси. Собственик на строежа е Евгени Иванов. Страни в производството по премахването на незаконен строеж са собственикът или извършителят на строежа и органът, издал акта за премахването му. Собствениците на съседните имоти, както и съсобствениците на имота, в който е изграден строежът нямат качеството на заинтересувани лица. Решението на Софийски градски съд по отношение на посочените заинтересувани страни следва да се обезсили, като се прекрати производството по делото по отношение на тях. По изложените съображения Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 АПК