Решение № 7828 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12845/2017 г.

Решение № 7828 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12845/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите Пазарджик, представлявана от Директора инж. В. Влахов против Решение № 423/2.10.2017 г. по адм. дело № 159/2017 г. на Административен съд - Пазарджик (АС - Пазарджик) в частта, с която същата е ОСЪДЕНА да заплати на Н. Цвятков сумата от 1000 /хиляда/ лв. за претърпени от него неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 15.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Счита, че по делото са останали недоказани реално претърпени неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно и да се отхвърлят предявения иск срещу РДГ. Касационният жалбоподател РДГ в писмено становище поддържа подадената касационна жалба и моли същата да се уважи, предвид доводите за неправилност на решението в обжалваната част. Ответникът Н. Цвятков в съдебно заседание, чрез адв. Павлов моли да се отхвърли подадената касационна жалба, като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и отлично обосновано. Претендира да бъдат присъдени разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение Регионална дирекция по горите Пазарджик, е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на Н. Цвятков сумата от 1000 (хиляда) лв. за претърпени от него неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 15.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата му част над сумата от 1000 лв. до 9 000 лв, като неоснователен и недоказан. Наред с това е РДГ Пазарджик е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на Н. Цвятков 825 лв. разноски по делото. Решението в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 9 000 лева не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото производство. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е приел, че Наказателно постановление № 347 от 16.01.2015 г. на и. д. директора на РДГ - Пазарджик е обжалвано от Н. Цвятков, като е отменено с Решение № 18/20.03.2015 г. по НАХД № 17/2015 г. на Районен съд - Пещера. Адм. съд от разпита на свидетелите и от писмените доказателства е приел, че е установено да са претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в стресово състояние, с ясно изразени отчуждение, притеснение, хипертонични кризи. Намерил е, че това негово състояние е пряко причинено от издаденото против него незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като е във връзка с твърдени причинени щети на горския фонд, без ищецът да е бил виновен, поради което и претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказана по основание. Адм. съд е достигнал извода, че е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съответният ред от съда, който е причинил влошаване на здравословното състояние и психическо здраве на ищеца. Сметнал е, че претенцията следва да бъде уважена частично, като на ищеца се присъди сумата от 1000 лв., която по справедливост се явява съразмерна на претърпените болки и страдания. При определяне на обезщетението, е взел предвид отражението на претърпения от ищеца стрес върху психическото му състояние при издаване на НП и последващия съдебен процес, което на фона на една безупречна до този момент характеристика, се е отразила по- силно от колкото на лице с множество нарушение на ЗГ или пък със съдебно минало. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за частично основателна по отношение на размера на присъденото обезщетение. Неоснователни са доводите на РДГ за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в частта, с която е прието, че дирекцията следва да заплати обезщетение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразно НП, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че от ищеца не са доказани претърпени вреди. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно издадено НП, както и свързаното с АНП, задържане на МПС. Несъмнено незаконосъобразния акт и неправомерното задържане на лекия автомобил имат негативно отражение върху психическото състояние на лицето. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в притеснения, терзания, физически и емоционален дискомфорт в резултат на незаконосъобразния административен акт. Относно размерът на обезщетението, което следва да се определи при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се отчете, увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и тяхната продължителност. Преценката следва да съобрази съдебната практика на ВАС и размера на обезщетенията, които се присъждат по казуси, аналогични на процесния. Настоящият състав счита, че справедливото обезщетение в случая следва да е в размер на 200 лв. за целия период. Тази фиксирана сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита интензитета на вредите, тяхната продължителност и ефекта им върху лицето. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на РДГ е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 1000 лв. на 200 лв. За разликата над 200 лв. до 1000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде намелен и размерът на присъдените разноски до размера от 110 лева, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. В останалата осъдителна част за присъдения размер от 200 лева решението в неговата обжалвана част, като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,