Решение № 2057 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 376/2020 г.

Решение № 2057 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 376/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба на С. Борисов от [населено място], [област]. Жалбата е срещу решение № 262 от 08.11.2019 г. на Административен съд Кюстендил, постановено по адм. дело № 516/2019 г. С него е потвърдено решение № 61-МИ/28.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) – Трекляно за определяне резултатите от изборите за общински съветници на Община Трекляно в частта по т. 4 за обявяване на избраните общински съветници. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено № 61-МИ/28.10.2019 г. на ОИК – Трекляно в частта по т. 4 за обявяване на избраните общински съветници от Коалиция "БСП за България". Ответникът Общинска избирателна комисия – Трекляно, в съдебно заседание, чрез упълномощения секретар на ОИК–Трекляно - А. Икономов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска същата да бъде оставена без уважение. Ответникът Б. Ангелов, чрез пълномощника си адв. Е. Йорданов, с представен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Останалите ответници – А. Петров, О. Тимев, А. Симеонова, ПП "ВМРО – БНД", К. Андонова, С. Стаменкова, Т. Веселинова, Т. Ташев, Коалиция "БСП за България", В. Йорданов, З. Евтимов, ПП "Герб", М. Димов и И. Велинов, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 459, ал. 8 от ИК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е потвърдил решение № 61-МИ/28.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия – Трекляно за определяне резултатите от изборите за общински съветници на Община Трекляно в частта по т. 4 за обявяване на избраните общински съветници. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното пред него решение на ОИК - Трекляно е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 87, ал. 1, т. 26 във вр. с чл. 453, чл. 454 от ИК. Решението на ОИК – Трекляно било постановено и при спазване на предвидената от закона форма и то съдържало задължителните реквизити по ИК. Освен това по относимата касационна жалба на С. Борисов първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е правилен и законосъобразен. Съдът е приел, че протоколите на избирателните комисии са официални документи, ползващи се с необорена доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, като по отношение на същите не е поискано и съответно открито производство по оспорване истинността им по реда на чл. 193 от ГПК. От тях се установявало, че оспорващият С. Борисов има получени 17 предпочитания, като този резултат го подреждал на седмо място сред кандидатите за общински съветници от КП "БСП за България". Съдът е счел за неоснователно възражението на оспорващия за прибавяне на 15 бр. действителни гласове, отчетени като такива без преференции, към получените от С. Борисов 17 бр. такива. В тази насока съдът се е основал на нормата на чл. 437, ал. 5 от ИК, като е приел че тя /нормата/ дава токова право само на първия посочен в листата на партията кандидат. Фактът, че посоченият на първо място от листата на КП "БСП за България" кандидат Р. Петрунов е избран за кмет, не водел до преподреждане на регистрираната листа на партията. Т. е. не поставял С. Борисов на първо място в листата. Затова съдът е счел, че правилно и в съответствие със закона ОИК – Трекляно е поставила жалбоподателя в списък Б. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че при произвеждане на 27.09.2.0219 г. на изборите за общински съветници на Община Трекляно касаторът С. Борисов е бил на второ място в регистрираната с решение № 35-МИ/24.09.2019 г. на ОИК–Трекляно кандидатска листа на КП "БСП за България". При разпределение на мандатите КП "БСП за България" е получила шест мандата от общо единадесет. За кандидатската листа на КП "БСП за България" са постъпили 284 гласа. В съответствие с чл. 454, ал. 2 и ал. 3 от ИК при разпределение на преференциите участват кандидати, получили поне 7 на сто от гласовете за кандидатската листа, като те образуват списък А. Така в списък А за разпределение на преференциите на КП "БСП за България" са участвали кандидатите, получили поне 20 преференции. Такива са кандидатите за общински съветници А. Петров, Т. Ташев, С. Стаменкова, К. Андонова, Т. Веселинова и Б. Ангелов. Последният от тях е участвал в списък А с получени 20 преференции. Касаторът С. Борисов е имал получени 17 преференции и не е имал право да участва при разпределение на преференциите от кандидатска листа на КП "БСП за България". Затова според чл. 454, ал. 3 от ИК касаторът С. Борисов е бил включен в списък Б от кандидатска листа на КП "БСП за България". В този контекст правилно касаторът С. Борисов с процесното решение на ОИК–Трекляно не е обявен за избран за общински съветник. Неоснователни са оплакванията на касатора, че към неговите 17 преференции е следвало да бъдат добавени и 15 гласа за кандидатска листа на КП "БСП за България" без отбелязани преференции. Според чл. 454, ал. 1 от ИК определянето на избраните кандидати за общински съветници от всяка кандидатска листа на партия или коалиция се извършва според броя на получените валидни предпочитания (преференции) по чл. 437, ал. 4 и ал. 5 от ИК. Съответно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 от ИК регламентира отбелязването и отчитането на преференциите, които за С. Борисов е безспорно, че са 17. Относимата разпоредба са спора е тази на чл. 437, ал. 5 от ИК. Според нея когато избирателят не е отбелязал предпочитание (преференция) за кандидат в избраната от него кандидатска листа, се зачита предпочитание (преференция) за кандидата, посочен на първо място в листата. В случая кандидата, посочен на първо място в листата на КП "БСП за България" според решение № 35-МИ/24.09.2019 г. на ОИК–Трекляно е бил Р. Петрунов. А както вече се каза, касаторът С. Борисов е бил на второ място в листата на КП "БСП за България" – пак според решение № 35-МИ/24.09.2019 г. на ОИК–Трекляно за регистриране на кандидатска листа на КП "БСП за България". Затова с процесното решение на ОИК–Трекляно законосъобразно 15-те гласа за кандидатска листа на КП "БСП за България" без отбелязани преференции не са добавени към преференциите за С. Борисов. Действително установява се, че кандидата, посочен на първо място в листата на КП "БСП за България" - Р. Петрунов, е избран за кмет на община Трекляно. Но последицата от това е, че той не участва в разпределение на мандатите от кандидатска листа на КП "БСП за България" (чл. 413, ал. 4, изр. 2 от ИК). Но този избор не променя поредността в регистрираната с решение № 35-МИ/24.09.2019 г. на ОИК–Трекляно кандидатска листа на КП "БСП за България". Право да се ползва от привилегията на чл. 437, ал. 5 от ИК е само за кандидата, посочен на първо място в съответната кандидатска листа, както правилно е приел първоинстанционния съд. В този смисъл с обжалваното решение на административния съд правилно – в съответствие с материалния закон, е потвърдено решение № 61-МИ/28.10.2019 г. на ОИК – Трекляно. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци. Затова то следва да се остави в сила. На основание чл. 143, ал. 3 АПК е основателно и предявеното от ответника по делото Б. Ангелов искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Същите са в размер на 300 лв. и са своевременно поискани и доказани с представените договор за правна защита и съдействие. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,