Решение № 1318 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10632/2020 г.

Решение № 1318 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10632/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на А. Димитрова, с адрес в [населено място], приподписана от адвокат, за отмяна на влязло в сила определение № 8555/23.06.2014 г. по адм. дело № 961/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), второ отделение, респективно на оставеното с него в сила определение № 2215/13.12.2013 г. по адм. дело № 1003/2013 г. на Административен съд - Благоевград основание чл. 239, т. 4 АПК поради наличие на друго влязло в сила определение, което му противоречи - а именно определение № 250/27.05.2020 г. по гр. дело № 474/2020 г. на Върховния касационен съд. Димитрова претендира в искането и в писмена молба отмяна на влезлите в сила определения на тричленен състав на ВАС и АС - Благоевград, връщане на делото за ново разглеждане на тричленен състав на ВАС с указания по прилагане на закона и присъждане на направените в настоящето производство разноски. Ответникът по искането - кметът на община Петрич, чрез процесуален представител в писмен отговор, писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска отхвърляне на искането, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия намира искането за допустимо - предявено срещу подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК, а разгледано по същество за неоснователно. С влязлото в сила определение № 8555/23.06.2014 г. по адм. дело № 961/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, е оставеното в сила определение № 2215/13.12.2013 г. по адм. дело № 1003/2013 г. на Административен съд (АС) - Благоевград, оставящо без разглеждане жалбата на А. Димитрова против удостоверение изх. № 77/8.10.2009 г. на кмета на община Петрич и е прекратил производството по делото. Изложените от АС и тричленния състав на ВАС мотиви са, че обжалваното удостоверение по чл. 52, ал. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и жалбата срещу него е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. С противопоставеното с искането за отмяна влязло в сила определение № 250/27.05.2020 г. по гр. дело № 474/2020 г. на Върховния касационен съд (ВКС) е оставена без разглеждане касационната жалба на А. Димитрова срещу решение № 935/25.02.2019 г. по гр. д. № 66/2018 г. на Благоевградски окръжен съд и не е допуснато касационно обжалване на решение № 3739/19.08.2019 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 АПК, по касационната жалба на А. Димитрова. От мотивите на определението е видно, че страни по делото са А. Димитрова и О. Брашнаров и с обжалваното пред ВКС въззивно решение № 935/25.02.2019 г на Благоевградски окръжен съд е потвърдено първоинстанционно решение на Сандански районен съд, признаващо за установено по иска на Димитрова срещу Брашнаров, че 1/10 от учреденото в негова полза право на строеж с нот. акт № 106/2008 г. на нотариус Е. Якова право на строеж в полза е погасено по давност и е обезсилен актът на РС в останалата му част. С второто обжалвано пред ВКС решение на Благоевградски окръжен съд е отхвърлена молбата на Димитрова за допълване на въззивното решение. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение/определение, което противоречи на решението/определението, чиято отмяна се иска. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на два съдебни акта с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да има такова противоречие, следва да бъде установена пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В случая тези изисквания не са изпълнени. За да е изпълнено основанието на чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо да са налице две влезли в сила определения между същите страни, за същото искане, на същото основание, които си противоречат. Предвид формулираното от Димитрова искане, определенията на ВКС и ВАС нямат обективно тъждество. Те нямат и субективно такова - само една от страните по двата акта е идентична. Предметът и страните в гражданскоправния спор са различни от предмета и страните в спора, по който е постановено определението, чиято отмяна се иска. Те разрешават различни правни въпроси. Определението на ВАС разрешава въпроса за допустимостта на оспорването от А. Димитрова по реда на АПК на удостоверение изх. № 77/8.10.2009 г. на кмета на община Петрич, който въпрос не е бил предмет на спора пред ВКС. Предвид липсата на идентичност на страните, исканията и основанията, на които са постановени противопоставените определения, не е налице основанието за отмяна, визирано в нормата на чл. 239, т. 4 АПК, на което е предявено искането. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от молителката разноски. На община Петрич следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от Димитрова. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, Върховният административен съд, петчленен състав,