Решение № 15090 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2018 г.

Решение № 15090 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 2365 от 10.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1753/2017 г. Административен съд София-град е отменил Ревизионен акт № Р-22220516002523-091-001/19.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 64/13.01.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София при ЦУ на НАП относно определени задължения на "Кико-Г" ЕООД за данък по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Начо Консулт" ЕООД, респективно в частта на определени лихви за забава. В останалата част жалбата на "Кико-Г" ЕООД е отхвърлена, а именно по повод определени задължения на дружеството за данък по ЗДДС във връзка с отказано право на данъчен кредит в размер на 226, 80 лв. по фактура, издадена от "Анки А - 69" ЕООД, ведно със съответната лихва за забава. Съобразена е дължимостта на разноските за всяка една от двете страни и са присъдени такива по компенсация. Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби. "Кико-Г" ЕООД е подал касационна жалба срещу решението, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА. В жалбата се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи, за неправилно потвърден РА в частта на отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Анки А- 69" ЕООД с позоваване изключително на практика на Съда на Европейския съюз. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството и вместо него постанови друго такова, с което да отмени РА и в тази обжалвана част. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба на "Кико-Г" ЕООД - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София чрез своя процесуален представител, в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба. От своя страна директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен РА относно определените задължения за данък по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Начо Консулт" ЕООД ведно със съответните лихви за забава. Касаторът въвежда доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се сочи, че процесните фактури не отговарят на изискванията за съдържание по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС и същите са опорочени като документи по чл. 71, т. 1 ЗДДС. Излага доводи, че горното е самостоятелно основание да не бъде признато правото на приспадане на данъка по фактурите. Претендира отмяна на решението в така обжалваната част и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София - "Кико-Г" ЕООД, в представена писмена защита и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, по същество жалбата на "Кико-Г" ООД е неоснователна, а тази подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество - жалбата на "Кико-Г" ЕООД е неоснователна, а подадената от директора на Дирекция "ОДОП" - основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на "Кико-Г" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 15 402, 64 лв. за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 11. 2014 г., по фактури, издадени от "Начо Консулт " ЕООД и "Анки А- 69" ЕООД, ведно със съответната лихва за забава. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени РА, в частта, с която на дружеството е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Начо Консулт" ЕООД, с предмет доставките "съгласно договор от 26.06.2014 г. " или "съгласно договор", съдът е приел, че по повод горните доставки, "Кико-Г" ЕООД в рамките на съдебното производство е съумяло да докаже изпълнението на всички законови предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. Съдът е посочил, че съобразявайки представените писмени и гласни доказателства и заключението по ангажираната съдебно-техническа експертиза, може да се приеме, че действително е налице изпълнение на услуги от вида на процесните, на обекта в който се твърди, че същите са осъществени. Съдът е счел, че в случая се касае за изключително прецизна и трудоемка работа по реставрация на сграда, която е невъзможно да се изпълни без участието на специалист - реставратор. В допълнение е посочил, че такава дейност е невъзможно да се изпълни от общи строителни работници. По отношение на останалата оспорена част съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел за недоказана доставката, фактурирана от "Анки А- 69" ЕООД, с предмет "доставка и монтаж на крепежни елементи". Съдът е счел, че не са налице достатъчно годни доказателства оборващи констатациите на органите по приходите. Мотивиран от липсата документи за осъществен транспорт, товаро-разтоварни работи и липсата на посочване в протокола на адрес на обекта от където е извършено получаването на материалите, съдът е приел, че РЛ не се е справило с доказателствената тежест. Като обстоятелство е посочена и дерегистрацията по ЗДДС на доставчика "Анки А- 69" ЕООД. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на "Кико-Г" ЕООД: Настоящата инстанция споделя мотивите на административния съд в частта, с която РА е приет за законосъобразен относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Анки А- 69" ЕООД, с предмет на доставките "доставка и монтаж на крепежни елементи". По повод доставката са представени копия на процесната фактура, приемо-предавателен протокол и фискален бон. В протокола не са налице данни за обект от където са получавани материалите. Няма данни и във връзка с транспортирането на материалите, както и за тяхното влагане във фактурираната СМР (монтаж). Последното не се доказва по никакъв начин, а именно за къде е предназначен и къде е осъществяван монтажът. Не са представени и протоколи за осъществяване на възложената услуга. Следва да се отбележи, че издаването на фактура след датата на дерегистрация на доставчика по ЗДДС само по себе си не е основание за непризнаване на правото на данъчен кредит на получателя по доставките, но само ако са изпълнени изискуемите от закона условия по същество за неговото упражняване. В същия смисъл е постановеното от СЕС решение от 22 декември 2010 по дело С-438/09, Dankowski. В случаят, обаче по делото не са налични доказателства, въз основа на които да бъде обоснован извод, че ревизираното лице е получило стоките и услугите, предмет на спорната фактура. Упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка /т. 13 и т. 17 от решение на СЕО /сега СЕС/ по дело С-342/87. Липсата на представени по делото относими доказателства и невъзможността да бъде установена реалността на доставката на крепежни елементи и техният монтаж води до законосъобразен отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Анки А- 69" ЕООД, респективно атакуваното съдебно решение касателно тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП: Основателни се явяват възраженията на касатора данъчен директор във връзка с отмяната на РА, относно определени задължения за данък по ЗДДС в резултат на отказано право на приспадане данъчен кредит по фактури, издадени от "Начо Консулт" ЕООД. Настоящата инстанция споделя доводите на последния, по повод липсата на изискуемите реквизити на фактурата визирани в чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, а именно фактурата задължително да съдържа количеството и вида на стоката, вида на услугата. Неизрядността не е преодоляна и с представените едва в съдебното производство приемо-предавателни протоколи. В същите отново не е посочено количество и единична цена. Анализирайки договора, сключен между "Кико-Г" ЕООД и "Начо Консулт" ЕООД, фактурите с предмет "съгласно договор от 26.06.2014 г. " или "съгласно договор" и непълните приемо-предавателни протоколи, настоящата инстанция намира, че предметът му е формулиран толкова общо до степен на липса на конкретизация на съществени елементи. Липсата на пълно описание на предмета на стопанската операция означава, че фактурите не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. В Решение на СЕС от 8.05.2013 г. по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, е прието, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Предвид гореизложеното, след като липсва конкретизация на стоките и услугите по процесните фактури, то не може да се приеме за действително извършването на доставките по тях. В тази връзка въпросът за кадрова и материална обезпеченост при доставчика не следва да се обсъжда. Той е само допълнителен аргумент в полза на тезата на органите по приходите. Като допълнителен аргумент следва да бъде отчетен фактът на ангажирането на лица специалисти – реставратори, които не са такива, назначени в "Начо Консулт" ЕООД, а се сочи, че са външни за доставчика лица. Съдът в изложението си е казал, че е невъзможно реставраторските дейности да са изпълнени от общи строителни работници. В тази насока е и основното твърдение на РЛ, че без реставратори не може да бъдат осъществени фактурираните услуги, но това по никакъв начин не може да бъде обвързано с каквито и да било дейности, осъществявани от работници на прекия доставчик. Видно от свидетелските показания на обекта реставраторите са консултирали и контролирали работниците. В допълнение свидетеля А. е посочил, че отливките са правени от "Кико Г" ЕООД и че на обекта е имало много фирми. Заключенията по ангажираните експертизи също са доказателство за реалното осъществяване на реставраторските работи, но същите не могат да се привържат с доставчика - издател на фактурите, а със самото ревизирано лице, което е имало възможност да осъществи същите под контрола на реставраторите. Безспорно доказаната възможност на ревизираното дружество да извърши фактурираните услуги и невъзможността събраните съпътстващи документи да се обвържат със спорните фактури, водят на констатацията за неправилен извод на решаващия състав, че услугите са извършени от издателя на фактурите "Начо Консулт" ЕООД. Налице са достатъчно данни, мотивиращи заключението, че е налице хипотеза на абсолютна симулация, при която ревизираният не може да не е знаел, че процесните фактури са фиктивни. Тъй като спорните доставки не са реално извършени, то данъкът по тях е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и за ревизираното дружество не е налице право на приспадане на данъчен кредит за тях. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена и в тази част. При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта на разноските, като в полза на касатора данъчен директор следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възлизащо общо на сумата от 2 170, 82 лв., или в размер на 1 085, 41 лв. – за всяка от инстанциите, определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение