Решение № 4679 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8141/2015 г.

Решение № 4679 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8141/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Казанлък, против Решение № 115/22.05.2015 г., постановено по адм. дело № 69/2015 г., по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменен като незаконосъобразен по жалба на Иван Колев Петров, Акт за установяване на задължение по декларация № 838/24.11.2014 г., издаден от младши инспектор "Приходи" в дирекция "Местни данъци и такси" при Община Казанлък, потвърден с Решение № 10/9.02.2015 г., на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Казанлък. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Иван Колев Петров, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отменил като незаконосъобразен Акт за установяване на задължение по декларация № 838/24.11.2014 г., издаден от младши инспектор "Приходи" в дирекция "Местни данъци и такси" при Община Казанлък, потвърден с Решение № 10/9.02.2015 г., на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Казанлък. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за надлежно прекратяване на ЖСК "Шипка" и за снабдяване на жалбоподателя Иван Колев Петров с нотариален акт за собственост, поради което последния няма качество на данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. Подаването на декларация, без да са налице предпоставките на чл. 11, чл. 15 и чл. 64 от ЗМДТ - лицето да е собственик, ползвател или концесионер, не може да породи за декларатора задължения за заплащане на данъци и такса битови отпадъци. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че не са представени доказателства за надлежно прекратяване на ЖСК "Шипка", от което следва, че ответникът по касация няма качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ - в производството по делото нито се твърди, нито се доказва нотариалния акт за процесния имот да е издаден на ответника по касация и ЖСК безспорно не е прекратена. Правилен е и изводът на съда за отмяна на акта и поради неправилното тълкуване и прилагане от страна на общинската данъчна администрация на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ по отношение на началния момент на данъчно облагане на новопостроени сгради. В конкретния случай не се установява по категоричен начин наличието на второто условие на посочената законова разпоредба - ползване на притежаваните от ответника по касация недвижими имоти за относимия период, за който са начислени задълженията. За да е налице посочената хипотеза, е необходимо реално да е започнало ползването, като този факт подлежи на доказване от данъчния орган, за което са дадени изрични указания от съда с разпореждане от 8.04.2015 г. Представената от административния орган информация от "В и К" ЕООД район Казанлък за открита партида на името на ответника по касация не сочи на доказано ползване, тъй като липсват данни за отчетено потребление. Регистрирането на ответника по касация по постоянен адрес, съвпадащ с административния адрес на имота, за който са начислени данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци, не доказва категорично ползване, тъй като се различава от настоящия адрес. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Стара Загора съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение