Решение № 4194 от 20.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба директора на Териториално поделение (ТП) на Националният осигурителен институт (НОИ) - Варна, чрез процесуален представител гл. юрк. И. Костадинова, против решение 885/04.07.2022 г., постановено по административно дело 2796/2021 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което по жалба на Електра - Универсал ЕООД са отменени задължителни предписания ЗД-1-03-01015105/12.10.2021 г. по чл. 108, ал.1 т.3 Кодекса за социално осигуряване (КСО), дадени с констативен протокол КП-05-03-01014175/12.10.2021 г. от контролен орган пи ТП на НОИ гр. Варна, потвърдени с решение 2153-03-138/25.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна, както и са присъдени разноски по делото. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Искането е за отмяна на съдебното решение и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В проведеното съдебно заседание по делото, касационният жалбоподател не се представлява. С постъпило на 15.03.2023 г. становище от директора на ТП на НОИ - Варна, чрез процесуален представител се изразява становище по съществото на спора, като касационната жалба се поддържа. Ответникът Електра - Универсал ЕООД, в проведеното съдебно заседание не изпраща представител. В постъпил писмен отговор чрез процесуален представител адв. М. Славова, изразява становище по съществото на спора, като се застъпва тезата за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което тя се преценява като процесуално допустима. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна са задължителни предписания ЗД-1-03-01015105/12.10.2021 г. по чл. 108, ал.1 т.3 КСО, дадени с констативен протокол КП-05-03-01014175/12.10.2021 г. от контролен орган пи ТП на НОИ гр. Варна, потвърдени с решение 2153-03-138/25.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна. С оспореното решение Административен съд Варна по жалбата на Електра - Универсал ЕООД е отменил дадените на дружеството задължителни предписания по чл. 108, ал.1 т.3 Кодекса за социално осигуряване, както и са присъдени разноски по делото. За да уважи жалбата срещу предписанието, Административен съд Варна е приел от правна страна, че трудовата дейност на П. Пасков възникнала с вписването му в Търговския регистър на решението за назначаването му като управител на търговското дружество, като липсвали данни в Търговския регистър за неговото освобождаване, поради което съдът приел, че трудовата дейност на П. Пасков не е била прекратена от 01.01.2018 г. до 31.08.2021 г. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. В производството пред първоинстанционния съд са събрани необходимите доказателства въз основа на които релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени. Съдът е извършил дължимата проверка на обжалвания пред него административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, като е анализирал доказателствата, обсъдил всички искания и доводи на страните, но не е приложил правилно нормативната уредба. Необосновани са изводите, обаче че П. Пасков не е бил с прекратена трудова дейност от 01.01.2018 г. до 31.08.2021 г., поради което административният орган е приложил неправилно материалния закон. В случая, от доказателствата по делото не може да бъде установено извършването на трудова дейност за периода от 01.01.2018 г. до 31.08.2021 г. от П. Пасков като управител на Електра - Универсал ЕООД. Вписването на управителя в търговския регистър не е конститутивен (правопораждащ) юридически факт. Според чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ) отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма. Разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ, предвижда, че овластяването има действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването му, т. е. в отношенията между страните по договора овластяването има действие дори когато управителят не е вписан в търговския регистър. По силата на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието Осигурено лице, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От посоченото следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Въз основа на свидетелски показания в съдебното производство не може да бъде доказано упражняването на трудова дейност като управител на търговското дружество от П. Пасков и качеството му на осигурено лице по смисъла на чл.5, ал.4, т.1 КСО вр. с чл.4, ал.1, т.7 КСО. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведен в чл.10 от КСО. Извършването на трудова дейност е задължителна предпоставка за възникване на осигурително правоотношение. Единствено наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т.е., ако не е предоставена реално работна сила. Необосновано административният съд е приел, че не са налице материалноправните основания за издаването на процесното предписание и незаконосъобразно е уважил оспорването срещу него. От събраните по делото доказателства се установява, че са налице предпоставките за издаване на оспорения административен акт, а Административен съд - Варна неправилно приел, че трудовата дейност на П. Пасков не е била прекратена от 01.01.2018 г. до 31.08.2021 г. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК неправилното съдебно решение, включително и в частта му за присъдените разноски, следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Електра - Универсал ЕООД против задължителни предписания ЗД-1-03-01015105/12.10.2021 г. по чл. 108, ал.1 т.3 Кодекса за социално осигуряване (КСО), дадени с констативен протокол КП-05-03-01014175/12.10.2021 г. от контролен орган пи ТП на НОИ гр. Варна, потвърдени с решение 2153-03-138/25.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна, както и са присъдени разноски по делото. При този изход на правния спор основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева, определено по правилото на чл.78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за първоинстанционното и касационното производство. Липсата на претенция за присъждане на разноски в размер на 200 лева за заплатена държавна такса за производството пред ВАС, не обуславя те да бъдат присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение,