Решение № 2612 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 365/2017 г.

Решение № 2612 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 365/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на М. Х. М., гражданин на Афганистан, срещу решение № 7161/16.11.2016 г. по адм. д. № 9079/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрк. Славова в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. Пред настоящата инстанция представя 2 броя справки за Афганистан. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - С. град е отхвърлено оспорването по жалбата на М. Х. М., гражданин на Афганистан, срещу Решение № 7098/25.08.2016 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, съобразно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че от проведеното с чужденеца интервю не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено преследване по отношение на молителя, а именно поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Съдът е посочил, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в Р. България. Установено е, че търсещият защита не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил чл. на политическа партия или организация и няма доказателства срещу него да са осъществявани арести и задържания по политически причини. Направил е извод, че разказаната от чужденеца бежанска история пред органа е недостоверна, като е заключил, че истинските причини са икономически, а не за търсене на закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. При тези доказателства, съдът е приел, че спрямо чуженеца не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, което да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Административният орган, както и решаващият съд, не са установили наличието на материалноправните предпоставки и на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. От установената фактическа обстановка в мотивите на решението съдът е посочил, че касаторът е напуснал Афганистан легално, като спрямо същия не е налице реална опасност от тежки посегателства за живота. В подкрепа на изводите си административният съд се е позовал на проведеното с Матун интервю от 02.06.2016 г., в което той изрично е заявил, че не е бил арестуван или задържан в страната по произхода си, не е членувал в политически партии, не е служил в армията и не е имал проблеми с властите в страната. Съдът е посочил, че единствената причина за напускането на Афганистан изтъкната от Матун е оказван му от талибаните натиск за даване на пари, като е потвърдил извода на административния орган, че става въпрос за проява от криминален характер и същият е следвало да се обърне към органите на полицията. Извършена е преценка на ситуацията в стра ната, чрез позоваване на справка с вх. № МД-557/11.05.2016 г. г. на дирекция "Международна дейност" в ДАБ. Въз основа на това е приел, че в конкретния случай не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като от изложените факти не може да се направи извод, че касаторът е бил изложен на смъртно наказание, екзекуция или изтезание в държавата си по произход заради лично поведение или поведение на негови близки. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на касатора не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество, същият не имал проблеми с властите в Афганистан, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Видно от протокола от проведеното интервю е, че касаторът е напуснал Афганистан легално и не е имал проблеми с властите. Въз основа на това първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Наведените в интервю от 02.06.2016 г. от Матун причини да напусне и да не се завърне в родината си са свързани, както правилно е приел решаващия съд с криминални прояви и Матун е следвало да се обърне към местните правоохранителни органи и да съобщи за оказвания върху него натиск за заплащане на определени суми. Такива данни за сигнализиране на органите на полицията, обаче както правилно е посочил съда, не са представени по делото, както пред първоинстанционния така и пред настоящата касационна инстанция. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Афганистан. На база установеното, съдът обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Изхождайки от положението в Афганистан, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война. Видно и от представените пред настоящата съдебна инстанция справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ с № МД-1407/12.12.2017 г. и № МД-6/04.072018 г. е, че в Афганистан се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността в значителна част от територията на страната. Цялостната оценка на ситуацията в Афганистан въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение № С-465/07 г. на СЕС. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,