Решение № 10019 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7599/2019 г.

Решение № 10019 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7599/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община Бургас срещу Решение № 647 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 1845/2018 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение № РД-02-36-702 от 28.06.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" (УО на ОПРР) 2014 – 2020 и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, с което на общината е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи по договор № 93-ОП-22(20) от 28.09.2016 г. с изпълнител Консорциум "Холдинг Бургас Инфраструктура" ДЗЗД на стойност 4 986 856, 61 лева без ДДС с предмет "Изпълнение на строително-монтажни работи за обект "Реконструкция на историческо ядро на Приморски парк в южна част (от паметника на Пушкин до ул. "6-ти септември" и х-л "Приморец" – 07079.618.214; 07079.618.139, кв. 214, кв. 139)" и Допълнително споразумение № 93-ОП-22(25) от 23.01.2017 г.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснати нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Счита, че не са допуснати нередности, представляващи основание за определяне на финансова корекция. Моли за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалваният административен акт.

Ответникът – ръководителят на УО на ОПРР и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор на същата. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № РД-02-36-702 от 28.06.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) на община Бургас е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи по договор № 93-ОП-22(20) от 28.09.2016 г. с изпълнител Консорциум "Холдинг Бургас Инфраструктура" ДЗЗД на стойност 4 986 856, 61 лева без ДДС с предмет "Изпълнение на строително-монтажни работи за обект "Реконструкция на историческо ядро на Приморски парк в южна част (от паметника на Пушкин до ул. "6-ти септември" и х-л "Приморец" – 07079.618.214; 07079.618.139, кв. 214, кв. 139)" и Допълнително споразумение № 93-ОП-22(25) от 23.01.2017 г.

Административният орган е приел, че са налице три нарушения:

1. нарушение на чл. 25, ал. 5 и 6 от ЗОП (отм.); – ограничителен критерий за подбор – нередност по т. 9 и 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности);

1. нарушение на чл. 28, ал. 2, вр. чл. 28а, ал. 3 от ЗОП (отм.); – незаконосъобразна методика - нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности;

1. нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 5, вр. 116, ал. 5 от ЗОП - незаконосъобразно изменение на договора за обществената поръчка - нередност по т. 13 и 22 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

За всяка от нередностите е определен процентен показател от 5 %.

Въз основа на установените по делото факти и обстоятелства съдът е приел от правна страна, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е мотивирал правилен извод за законосъобразност на акта за финансова корекция. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за липса на допуснати нарушения на ЗОП, съответно нередности при провеждане на обществената поръчка. Съдът последователно и обосновано е изложил съображенията си относно отделните нарушения, изводите му изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства и са мотивирани при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

1. Относно нарушението на чл. 25, ал. 5 и 6 от ЗОП (отм.); – ограничителен критерий за подбор.

Съдът правилно е възприел констатацията на административния орган, че първото нарушение е извършено чрез поставяне на изискване в обявлението, раздел ІІ. 2. 1 "Лично състояние на икономическите оператори", участниците в обществената поръчка да са вписани в Централния професионален регистър на строителя на основание чл. 6 от Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя, издаден от председателя на Камарата на строителите в България, обн., ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г., отм., бр. 100 от 15.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г. (Правилника), като регистрацията отговаря на предмета на поръчката, както следва: втора група, първа категория строежи съгласно чл. 5, ал. 6, т. 2.1.3 от Правилника.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилника се обособяват четири групи строежи, като конкретно разграничение е направено в чл. 5, ал. 6 от Правилника, която разпоредба предвижда "Строежите се разпределят по групи и категории, както следва: 1. първа група:

1. 1. първа категория:

1.1.1. строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "г" ЗУТ – строежи, криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества;

1.1.2. строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "е" ЗУТ – строежи, при които не се допуска прекъсване на технологичния процес;

1.1.3. строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "и" ЗУТ – производствени предприятия с капацитет над 500 работни места и съоръженията към тях;

1.1.4. строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "к" ЗУТ – производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други на металургичната и химическата промишленост;

1.1.5. строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "л" ЗУТ – други строежи от високото строителство, прилежащата му инфраструктура, електронни съобщителни мрежи и съоръжения с национално значение, определени с акт на Министерския съвет;

1.1.6. строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "м" ЗУТ – недвижими културни ценности с категория "световно значение" и "национално значение", както и сгради в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии;

1.1.7. строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "н" ЗУТ – реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория.

Съгласно цитираната правна норма и издаденото разрешение за строеж, обектът, предмет на процесната обществена поръчка, попада в първа група, първа категория строежи, т. е. съответства на т. 1.1.6 и т. 1.1.7 от цитираната разпоредба на Правилника, тъй като предмет на обществената поръчка е реконструкция на недвижими културни ценности с категория "световно значение" и "национално значение", както и сгради в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии. Възложителят обаче е поставил като изискване участниците в обществената поръчка да притежават регистрация за строежи, попадащи в т. 2.1.3 на чл. 5, ал. 6 от Правилника, а именно - реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория, а именно - автомагистрали, скоростни пътища и пътища I и II клас от републиканската пътна мрежа, железопътни линии, пристанища и летища за обществено ползване, метрополитени и съоръженията към тях; други строежи от транспортната инфраструктура с национално значение, определени с акт на Министерския съвет.

Съдът е обосновал правилен извод, че процесният обект не притежава характеристиките на строеж втора група по смисъла на чл. 5, ал. 6 от Правилника, като правилно административният орган е преценил, че така поставеното условие ограничава възможността за участие на лица, които притежават регистрация за строежите от първа група, първа категория. В този смисъл е и заключението на вещото лице по изготвената по делото СТЕ, в която е посочено, че от направената класификация на строежа спрямо изискванията на чл. 5, ал. 6 от Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя строежът се отнася към т. 1.1.6, вр. т. 1.1.7 – "първа група, първа категория". Следователно, поставеното изискване не съответства на чл. 25, ал. 5 и 6 от ЗОП (отм.);. Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.); , възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията за участие условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки. А съгласно чл. 25, ал. 6 ЗОП (отм.); , критериите за подбор, включващи минимални изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидата или участника, техническите му възможности и квалификация, когато възложителят определя такива, както и посочване на документите, с които те се доказват, трябва да са съобразени и да съответстват на стойността, сложността и обема на обществената поръчка, а когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на сложността, стойността и обема на съответната позиция. Доколкото поставените минимални изисквания не са съобразени и не съответстват на съответната група на конкретния строеж, същите са довели до необосновано ограничаване на достъпа на други кандидати, неотговарящи на незаконосъобразно поставеното условие.

Нарушението е квалифицирано едновременно като нередност по т. 9 и 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Като се вземе предвид, че установените от законодателя нарушения по т. 9 (неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане) и т. 10 (критериите за подбор не са свързани със и/или не са пропорционални на предмета на поръчката) от посоченото приложение се намират в отношение на общо към частно, което препятства тяхното категорично разграничение, то квалификацията на допуснатото нарушение като нередност едновременно по две отделни точки от приложението не съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта за финансова корекция. Определен е процентен показател в минимален размер – 5 %. Относно размера на показателя няма оплаквания за допуснати нарушения при издаване на акта, нито при служебно извършената проверка се установяват такива.

1. Относно нарушението на чл. 28, ал. 2, вр. чл. 28а, ал. 3 от ЗОП (отм.); – незаконосъобразна методика.

Съдът правилно е приел, че е налице и второто констатирано нарушение, съставляващо незаконосъобразна методика за оценка на офертите. Възложителят е решил обществената поръчка да се възложи въз основа на "икономически най-изгодната оферта" с показатели "Оценка на техническото предложение" и "Оценка на ценово предложение", които са с еднаква относителната тежест от 50 точки.

Показател "Оценка на техническото предложение" се формира като сбор от оценките на "Работна програма за изпълнение на строителството" и "Мерки за намаляване на затрудненията при изпълнение на СМР за участниците в движението, живущите и търговците в близост до строителните обекти, жителите и туристите на Бургас" (ОМ).

За първия подпоказател "Работна програма за изпълнение на строителството" (РПИС) е предвидено да бъдат оценени следните елементи:

• организацията на ресурсите;

• последователността и взаимообвързаността на предлаганите дейности;

• методология за гарантиране на качеството на крайния продукт.

За всеки от изброените компоненти са предвидени две нива на оценяване, като разграничението при присъждането на точките е в зависимост от това дали се покриват минималните изисквания на възложителя по всеки от трите елемента или предложенията съдържат:

• организационна структура, която оптимизира технологичните процеси с цел по-голяма ефективност или предлага иновативен подход за изпълнение;

• ясно демонстрирана връзка между заложени дейности и предложението на участника, като продължителността на отделните дейности кореспондира с конкретно посочени преимущества, описани в подхода за изпълнение на целите на възложителя;

• направен е анализ на технически и технологични параметри, които превъзхождат изискванията на възложителя; предложена е обосновка на дейности, с които се постигат по-добри естетически и функционални характеристики на готовия продукт; предложени възможности за постигане на по-високо качество на влаганите материали и резултата от тяхното прилагане и са направили предложения за прилагане на иновативни методи за изпълнение, влияещи положително върху очаквания резултат.

По отношение на подпоказател "РПИС" съдът правилно е установил, че в заложените условия за постигане на съответна оценка над минималната липсва достатъчно информация за потенциалните участници за подготовка на техническите предложения, което води до предпоставки за субективно третиране на показателя от членовете на комисията. Възложителят е поставил изисквания за получаване на по-висока оценка на участника, свързани с представяне на предимства на технически и технологични параметри, които превъзхождат изискванията на възложителя, както и преимущества, свързани с обосновката на продължителността на дейностите по изпълнение, които обективно съгласно собствената му документация и нормативната уредба в областта не могат да бъдат конкретно установени, с оглед на което участниците не са обезпечени с информация в каква област на проявление следва да са изпълнени търсените "преимущества". След като предимствата не са посочени от възложителя, това дава неограничена възможност на комисията да избере характеристиките, които да сравнява, т. е. води до субективна преценка на помощния орган. Липсва указание как следва да постъпи комисията, ако отделните оферти предлагат различни "преимущества", т. е. кои компоненти се третират приоритетно спрямо останалите, както и как трябва да се процедира, ако различните участници са предложили по отношение на едно и също оборудване/материали/техника, технология с различни по-добри характеристики. Подобен подход води до неяснота какво би следвало да включат в офертите си участниците над минималните изисквания за допустимост на офертата, за да получат максимален брой точки, съответно по какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши оценка на "надграждането" на офертата.

По отношение на следващото условие за получаване на максимален брой точки, а именно - техническото предложение да включва "организационна структура, която оптимизира технологичните процеси с цел по-голяма ефективност или предлага иновативен подход за изпълнение", съдът правилно е възприел извода на ръководителя на УО, че условието не съдържа нито един обективен критерий, по който помощният орган да оцени и спрямо който да съпостави съответното техническо предложение.

Изискването в контекста на процесния показател да се "въведе в употреба нов подобрен продукт или нов метод", които кумулативно създават предимства и повишават конкурентоспособността, не въвежда категория на определяемост за участниците, а и за помощния орган на възложителя не е ясно по какви предпоставки или статистически данни или въведени институционални критерии дадената единица ще бъде оценена като "нова" и "повишаваща конкурентоспособността", тъй като даденото от възложителя определение, не дава нужната за това информация. Това прави разписания критерий единствено субективно оценим, неясен и объркващ.

По отношение на следващото условие за получаване на максимален брой точки, а именно – "предложени възможности за постигане на по-високо качество на влаганите материали и резултата от тяхното прилагане и са направели предложения за прилагане на иновативни методи за изпълнение, влияещи положително върху очаквания резултат" правилно е прието, че така установените изисквания не дават информация на участниците в каква сфера се посочват "възможностите" за постигане на по-високо качество на влаганите материали – в коя дейност на строителството и какъв е начинът за постигане. По отношение на изискването за предложение, което съдържа иновативни методи, отново са въведени субективни категории, за които липсва определеност, като възложителят не е изяснил какво влага в понятието "иновативен", не е уточнено кой следва да квалифицира метода като "иновативен", при какви условия, в каква област на приложение, характеристиките за кой елемент от изпълнението на поръчката следва да се отнасят, напр. материали, техника или технология. Обективно не се установява нито за участниците, нито за комисията по какви конкретни критерии ще се оцени този показател, т. е. предоставена е възможност за субективна интерпретация на помощния орган, която не може да бъде преодоляна посредством изискването за експертност на състава на комисията.

За втория подпоказател "Мерки за намаляване на затрудненията при изпълнение на СМР за участниците в движението, живущите и търговците в близост до строителните обекти, жителите и туристите на Бургас" (ОМ) - предвидена е тристепенна скала за оценка - 10, 20 и 30 точки, в която присъждането на точките се определя въз основа на броя на предлаганите мерки за намаляване на затрудненията при изпълнение на СМР, периодичността на осъществявания контрол върху изпълнението на мерките и в зависимост от това дали: - мерките са стандартни, традиционни или съвременни; - са предложени мероприятия за максимално намаляване на вредното влияние върху отделните характеристики на околната среда; - предложени са или не са предложени една или повече характеристики, които биха повишили качеството на опазването на елементите на околната среда и др.

Правилно е прието от съда, че по отношение на посочените качествени характеристики методиката не съдържа точни указания за присъждане на точките и обективни критерии, въз основа на които да се определи, че предложенията покриват изискванията на възложителя.

По изложените съображения правилен е изводът на съда, че заложените изисквания по двата подпоказателя са засегнати от съществени пороци, изразяващи се в липса на достатъчно информация за потенциалните участници за подготовка на техническите им предложения, от една страна, което води и до предпоставки за субективно третиране на показателя от членовете на комисията, от друга страна. Липсата на конкретни указания от страна на възложителя води до прекомерна свобода по отношение преценката от страна на членовете на комисията при присъждането на точки в нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3 от ЗОП (отм.);.

Квалификацията на нарушението като нередност по т. 9 е извършена при правилно приложение на материалния закон. Определен е процентен показател в минимален размер – 5 %. Относно размера на показателя няма оплаквания за допуснати нарушения при издаване на акта, нито при служебно извършената проверка се установяват такива.

1. Относно нарушението на чл. 116, ал. 1, т. 5, вр. 116, ал. 5 от ЗОП - незаконосъобразно изменение на договора за обществената поръчка.

Налице е и третото нарушение, установено от ръководителя на УО - незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка в частта относно срока за изпълнение на същия. Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗОП (ред. ДВ бр. 13/2016 г.) в шест точки предвижда условията, при които договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни, като в т. 5 е регламентирана хипотезата, когато измененията не са съществени.

Съгласно чл. 116, ал. 5 от ЗОП (ДВ бр. 13/2016 г.) изменение на договор за обществена поръчка се смята за съществено по смисъла на ал. 1, т. 5, когато са изпълнени едно или повече от следните условия: 1. изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата; 2. изменението води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата; 3. изменението засяга предмета или обема на договора за обществена поръчка или рамковото споразумение; 4. изпълнителят е заменен с нов извън случаите на ал. 1, т. 4.

В документацията на обществената поръчка е заложен краен срок за изпълнение 270 дни. Спрямо същото условие се формира потенциален кръг заинтересовани от участие лица. Неизпълнението на това изискване представлява основание за отстраняване. В раздел VIII, т. 2. 3 от документацията е предвидено, че комисията предлага за отстраняване участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя. Съгласно чл. 2, ал. 1 от сключения между страните договор № 93-ОП-22(20) от 28.09.2016 г., срокът за изпълнението му е 260 дни. По делото не се спори, че датата на откриване на строителната площадка е 14.10.2016 г., а акт-образец 15, с който се установява годността за приемане на строежа, е издаден на 18.08.2017 г., т. е. строителството е извършено в рамките на 308 дни – с 48 дни закъснение (по-дълъг срок с 18, 46 %) спрямо договорените условия. Спорният въпрос е дали е налице съществено изменение на договора за обществена поръчка по смисъла на чл. 116, ал. 5, т. 1 ЗОП. От данните по делото безспорно се установява, че поръчката не е изпълнена в договорения срок, тъй като го надвишава с 48 дни. Правилно е прието в акта за корекция, че е налице съществено изменение на договора за обществена поръчка, доколкото изменението въвежда условия, които ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати (чл. 116, ал. 5, т. 1 ЗОП). Срокът е конкретизиран в документацията като задължителна част от "Предложение за изпълнение на поръчката" (не по-голям от 270 дни, започва да тече след подписване на протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка на обекта и приключва с издаване на акт обр. 15) и действа разубеждаващо и ограничава възможността за участие на лица, които биха извършили процесните СМР за по-дълъг период. Съдът правилно е преценил като неоснователни оплакванията на общината за настъпване на непредвидими обстоятелства (метеорологични по своя характер). Изрично в част "Технологични етапи на строителните дейности" на техническото предложение избраният за изпълнител участник е посочил, че се предвижда даване на строителна линия в края на активния летен сезон 2016 г. Следователно, за да бъде спазен предложеният от изпълнителя срок, неговата продължителност от 260 дни обхваща извършване на СМР и през есенно-зимния период на годината. В техническото предложение изпълнителят е посочил също така, че при планиране на технологичните етапи са предвидени вероятните критични точки, метеорологичните условия, спецификата на видовете работи и сроковете за изпълнението им. Предвид изложеното избраният изпълнител е бил наясно с риска от възникване на неблагоприятни атмосферни условия през зимния период, които биха затруднили изпълнението на дейностите по поръчката. Строителството безспорно не е изпълнено в заложения срок, като за установения срок за забава не са начислени предвидените в договора неустойки.

Правилно нарушението е квалифицирано като нередност по т. 22 "Съществено изменение на елементите на договора, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, или в обявата по чл. 20, ал. 3 ЗОП и информацията към нея" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като е налице съществено изменение на елемент от договора, посочен в документацията за участие. Изпълнена е хипотезата на б. "а" от т. 22 - изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата. За посочената нередност е предвиден процентен показател от 25 на сто от стойността на договора плюс допълнителната стойност по договора, която е резултат от значителното изменение на елементите му. Органът е определил размер 5 %, т. е. под законово регламентирания минимум. Това обаче е в полза на бенефициера и няма основание за отмяна на акта в тази част, тъй като обратното би довело до влошаване на положението му. Относно допълнителната квалификация по т. 13 "Изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което води до незаконосъобразно допускане на участници/кандидати в процедурата" от същото приложение, в акта за корекция не се съдържат относими фактически и правни изводи, поради което касационната инстанция приема, че констатацията за допусната нередност по т. 13 е необоснована. Липсата на относими мотиви за допусната нередност по т. 13 не опорочава законосъобразността на акта за финансова корекция, тъй като наличието дори само на една нередност е достатъчно основание за определяне на финансова корекция, а в случая органът обосновано е констатирал наличието на три нередности. Налице е финансов ефект от нарушенията, чието конкретно изражение не може да бъде установено, тъй като не би могло да се установи колко оферти биха били подадени за участие в обществената поръчка, ако нарушенията не бяха допуснати. По тази причина финансовата корекция правилно е определена по пропорционалния метод. В съответствие с чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ е определена една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях.

По изложените съображения, като е обосновал извод за липса са основания за отмяна на акта за финансова корекция и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 6 633, 73 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,