Решение № 11967 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8521/2025 г.

Производството е по реда на чл. 128а, ал. 3 във връзка с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор ТД на НАП Варна чрез М. Д. Йорданова, гл.юрисконсулт в ТД на НАП - Варна, против решение 1292/25.07.2025г. по АД 158/2025г. по описа на AC-Търговище. С обжалваното решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 АПК, предявен от Директор ТД на НАП Варна, срещу С. Н. Д. за обявяване на нищожност на решение 352/26.02.2025г. по ад.д. 554/2024г. на Административен съд /АС/ - Търговище. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Развити са подробни съображения досежно порока на съдебното решение на АС - Търговище, чиято нищожност е претендирана по реда на чл. 128а АПК, разгледани в контекста на особения характер на производството, регламентирано в ДОПК. Направен е и извод, че АС Търговище се е произнесъл извън правораздавателна си власт, който порок е толкова съществен, че обуславя нищожност на постановения от него съдебен акт, както и че съдебното решение не е достатъчно ясно и непротиворечиво, за да се разбере волята на съда. Прави искане за отмяна на обжалваното решение на АС - Търговище и произнасяне по същество с решение, с което да бъде обявена нищожността на решение 352/26.02.2025г. по ад.д. 554/2024г. на Административен съд /АС/ - Търговище. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът С. Н. Д. [ЕГН] чрез адв.Маринова, в писмен отговор и молба моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС - Търговище е образувано по иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 АПК, предявен от Директор ТД на НАП Варна, за обявяване на нищожност на решение 352/26.02.2025г. по ад.д. 554/2024г. на Административен съд /АС/ - Търговище. С обжалваното решение съставът на Административен съд Търговище е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, АС - Търговище подробно е обсъдил изведените от правната теория и съдебната практика критерии кога едно съдебно решение е нищожно. Направил е извод, че следва да са налице изключително тежки пороци, засягащи правораздавателната власт на съда, изразената в съдебния акт воля или много тежък порок във формата на акта. При това и съобразно конкретно релевираните от ищеца твърдения е приел, че същите са насочени към обуславяне на неправилност, но не и нищожност на решението на АС - Търговище. Посочено е, че в случая може да се говори за непълнота в диспозитива на решението, на което се иска обявяване на нищожност, което обаче е основание за незаконосъобразност на решението, а не за нищожност. Прието е също така, че е налице яснота във волята на съда, тъй като е налице единство между мотиви и диспозитив на съдебния акт. Първоинстанционният съд е стигнал до крайния извод, че несъгласието на ищеца с начина, по който съдът в съдебния си акт е правоприлагал относимите материалноправни норми не обосновава основание за нищожност на решението, както и че незаконосъобразността на решението не е предмет на производство по обявяване на нищожност на същото и не подлежи на съдебна преценка. Решението е правилно. На първо място, обжалваното решение е обосновано. Съдът, в съответствие с предмета на производството е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства, като е изложил аргументирано фактическите си и правни констатации. Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно, съгласно разпоредба на чл. 128а АПК. В случая искът е за прогласяване нищожност на съдебен акт, който е влязъл в законна сила и се ползва със сила на пресъдено нещо. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128а АПК за обявяване нищожност на решението е подаден своевременно и е допустим, както правилно е приел и съдът. Съгласно възприетите от съдебната практика и правната теория, основания за нищожност на правно волеизявление, за да възприеме законосъобразния извод, че атакуваното съдебно решение е действителен съдебен акт, постановен в предписаната от закона форма, е нужно да притежава всички реквизити по чл. 172а, ал. 1 АПК, мотивиран е в съответствие с предвиденото в чл. 172а, ал. 2 АПК и е постановен от законен съдебен състав, подписан от съдията, взел участие в постановяването му, в съответствие с чл. 172а, ал. 3 АПК. Предвид конкретните данни по делото първоинстанционният съд правилно е преценил, че при постановяване на съдебното решение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, не е осъществено нито едно от посочените изключително тежки нарушения, от което е изведено вярно и обосновано заключение, че съдебният акт е валиден. В случая решението, чиято нищожност се претендира, е постановено в пределите на правораздавателната власт на АС Търговище съгласно чл. 268 от ДОПК, подписано е от състав на съда чл.172а ал.3 от АПК, участвал в проведеното открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, изготвено е в нормативно установената писмена форма и при ясно изразена и напълно разбираема воля на съда. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че АС - Търговище се е произнесъл извън пределите на правораздавателната си власт, което обуславяло нищожност на постановения от него съдебен акт. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че в мотивите на решението, предмет на производството, има произнасяне единствено по основанията по чл.146 от АПК, при спазване на обхвата, очертан в чл.168, ал.1 от АПК, като не е налице произнасяне по въпроси, засягащи ликвидността, изискуемостта и размера на вземането на държавата - членка Германия, във връзка с искането й с 2399381/14.07.2024г. Обосновано административният съд е съобразил горепосочените разпоредби на АПК, към които препраща нормата на § 2 от ДОПК и е приел, че решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на АС - Търговище в производство по реда на чл.268 от ДОПК. Тълкуването и прилагането на основния Регламент 883/2004г. на ЕП и на Съвета (ЕС) и други подробно цитирани в жалбата общностни норми е въпрос по съществото на спора, като дори съдът да е приложил неправилно техните разпоредби, това не обуславя нищожност на съдебния акт. Независимо от подробно развитите от касатора съображения за особения характер на производството по обжалване на актове на възложители по ЗОП и задължителната съдебна практика в тази насока, не може да бъде споделена тезата му, че разглеждането на основания, непосочени в иницииращата жалба, представлява произнасяне извън правораздавателната власт на съда, водещо до нищожност на постановения от него акт. Настоящият състав счита, че всички изтъкнати от ищеца и настоящ касатор доводи за допуснати нарушения в решение 352/26.02.2025г. по ад.д. 554/2024г. на Административен съд /АС/ - Търговище не обуславят неговата нищожност, а касаят по-скоро правилността на съдебния акт. Недопустимо е чрез производството за обявяване на нищожност да се търси преразглеждане на спора по същество. Върховният административен съд неведнъж е имал повод да посочи, че исковото производство по реда на чл. 128а АПК не е допълнително средство за преодоляване стабилитета на влезли в сила съдебни актове чрез посочване на касационни основания за тяхната отмяна. В случая, първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на утвърдените в теорията и практиката условия за действителност на съдебните актове, отнесени към въведеното като предмет на иска по чл. 128а АПК съдебно решение на АС - Търговище. Очевидно не е налице нито един от посочените пороци, обуславящи отпадането от правната действителност на разглеждания съдебен акт. При постановяване на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта му за разноските. В случая първата съдебна инстанция е съобразила така дадената правна регламентация, като именно в унисон с тълкуването, дадено от СЕС по преюдициални запитвания, включително соченото Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съобразно конкретната фактическа и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуална защита е разрешен въпросът за размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение. По въпроса за разноските за касационната инстанция: С оглед изхода на настоящото производство искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. По него съдът съобрази представения списък, данните от договора за правна защита и съдействие, от които е видно, че договореното и действително заплатено възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция е 2 000 лв. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение