Решение № 4253 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5914/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от Д. Пенчев от гр. Сливен, [улица], за отмяна на влязло в сила Решение 74 от 23.03.2023 г. на Административен съд - Сливен по адм.д. 33/2023 г. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на Д. Пенчев от гр. Сливен срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) 23-1670-000047 от 19.01.2023 г. на началник Районно управление Сливен към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на основание чл. 171, т.1, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Решението е влязло в сила на 23.03.2023 г. Искането е подадено чрез адв. Х. Христов от Адвокатска колегия Сливен. Искателят иска от съда да отмени влязлото в сила съдебно решение, тъй като са налице нови писмени доказателства, които отразяват факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решение на делото, които не са могли да бъдат известни на страните, а именно Постановление 415 от 10.05.2023 год. на прокурор в Районна прокуратура - Сливен за прекратяване на наказателно производство, водено срещу Д. Пенчев за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). Счита, че посоченото доказателство установява по безспорен начин, че не е имало фактическо основание за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - временно отнемане на СУМПС , поради което неправилно е била отхвърлена жалбата му срещу ЗППАМ от 19.01.2023 г. на началник Районно управление Сливен, а това обосновава отмяна на Решение 74 от 23.03.2023 г. на Административен съд - Сливен по адм.д. 33/2023 г. Иска отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т.1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда и пресъждане на направените в производството разноски. Ответникът началникът на Районно управление Сливен към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, в писмен отговор намира искането за неоснователно. Счита, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, а лицето е пропуснало възможността да иска спиране на съдебното производство по оспорване на ЗППАМ, поради което не е успяло да докаже твърденията си от жалбата. Върховният административен съд счита искането за допустимо подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК. За да се произнесе по искането, съдът установи от фактическа страна: На 19.01.2023 г. началникът на Районно управление Сливен към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи издава срещу Д. Пенчев от гр. Сливен ЗППАМ 23-1670-000047, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - временно отнема на СУМПС на лицето, за това че на същата дата около 14:35 ч. в гр. Сливен е управлявал лек автомобил (идентифициран с марка, модел и рег. ) под въздействието на наркотични и упойващи вещества (амфетамин), което е установено при проверка с техническо средство дрегер Драг Тест 5000. На същата дата Д. Пенчев от гр. Сливен изпълнява талон за медицинско изследване и дава биологични проби за изследване в МБАЛ д-р И. Селимински . На 24.01.2023 г. Д. Пенчев от гр. Сливен подава жалба срещу горепосочената ЗППАМ до Административен съд Сливен, където е образувано административно дело 33/2023 г. Същото приключва с Решение 74 от 23.03.2023 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу процесната ЗППАМ като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) съдебното решение не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване 23.03.2023 г. Отмяната е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които са неправилни, поради някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания за това. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК подлежи на отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. Тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Искателят обоснова искането си Постановление 415 от 10.05.2023 год. на прокурор в Районна прокуратура - Сливен, за прекратяване на наказателно производство, водено срещу него за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В мотивите на постановлението е посочено, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление, като този извод е основан на заключение по назначена химико-токсикологична експертиза. Съгласно това заключение, в представените за изследване биологични проби (кръвна проба и проба от урина), взети от Д. Пенчев от гр. Сливен на 19.01.2023 г., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл. 3 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Фактическо основание за прилагане на спорната ПАМ е именно употребата на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, която може да повлияе на водача при управлението на моторно превозно средство. Следователно налице е доказателство, което е станало достъпно на страната едва на 10.05.2023 г. и удостоверява факти и обстоятелства относно наличието на фактическо основание за приложената ПАМ. Съдебното решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 23.03.2023 г. След влизането му в сила е налично ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, поради това, че експертизата и постановлението са изготвени след като делото е било решено с влязъл в сила съдебен акт. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му. Обстоятелство е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение и при обсъждането му би могло да обоснове различен правен резултат. Налага се извод, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т.1 АПК. Влязлото в сила съдебно Решение 74 от 23.03.2023 г. на Административен съд - Сливен по адм.д. 33/2023 г. следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на Д. Пенчев от гр. Сливен срещу ЗППАМ 23-1670-000047 от 19.01.2023 г. на началник Районно управление Сливен към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - временно се отнема на СУМПС на лицето. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по т. дело 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е основателна, се присъждат с решението по съществото на спора, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по разноските. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК, Върховният административен съд