Решение № 5435 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4008/2015 г.

Решение № 5435 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4008/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 331 от 20.02.2015 г., постановено по адм. дело № 2792/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 241400389 от 5.06.2014 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК (в редакцията в сила от 1.01.2013 г.) от орган по приходите, възложил ревизията и орган по приходите - ръководител на ревизията в частта му, потвърдена с решение № 876/1.09.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, относно установените на Валентина Иванова Нейчева публични задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. общо в размер на 960,15 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 367,54 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с приложимия процесуален закон. Според касатора съдът неправилно е приложил нормата на § 35, ал. 1 ПЗР на ЗИД ДОПК, тъй като под висящи производства законодателят има предвид тези производства, за които има възложена със заповед ревизия, издадена преди изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК (в сила от 1.03.2013 г.), а в случая заповедта за възлагане на повторна ревизия е издадена след тази дата. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което РА да се потвърди изцяло или делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Валентина Иванова Нейчева, чрез адв. Петрова като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за който съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Пловдив е РА № 241400389 от 5.06.2014 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК (в редакцията в сила от 1.01.2013 г.) от орган по приходите, възложил ревизията и орган по приходите, ръководител на ревизията в частта му, потвърдена с решение № 876/1.09.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, относно установените в резултат на проведена ревизия на Валентина Иванова Нейчева публични задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. общо в размер на 960,15 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 367,54 лева. За да обяви неговата нищожност, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че в случая на повторна ревизия след отмяна в хода на административното му оспорване с решение № 913/28.08.2013 г. на първоначално издадения в хода на ревизионното производство РА № 241300305/31.05.2013 г. и връщане на преписката на ревизиращите органи, не са образува ново производство, а се възстановява висящността на предходното, т.е. касае се за единно такова. В тази хипотеза началото на ревизионното производство се счита поставено с издаването на първата по ред заповед за възлагане на ревизия (ЗВР). Предвид настъпилите още преди издаване на отменения РА законодателни промени в нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 1.01.2013 г., определяща кои са компетентните органи по приходите да издадат ревизионния акт, съдът е приложил разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, като е приел, че в случая е налице образувано и висящо ревизионно производство, което следва да бъде приключено по досегашния ред. Следователно, повторното ревизионно производство следва да бъде довършено по стария процесуален ред, което изисква издателят на РА да бъде определен по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК (до изменението му в сила от 1.01.2013 г.) чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е направено. По тези съображения съдът е обосновал извод, че оспореният пред него РА, като подписан от органа по приходите - възложил ревизията и от ръководителя на ревизията съобразно изискванията на сега действащата норма, която е неприложима в случая, е издаден от некомпетентен орган. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът се е произнесъл по допустима жалба, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и срещу ревизионен акт, който е обжалван по административен ред и не е отменен съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК. Извършена е дължимата по чл. 160, ал. 2 ДОПК преценка за неговата законосъобразност, която на първо място включва проверка относно компетентността на органите по приходите, издали ревизионния акт. По делото няма спор по фактите. Спорът е правен и се свежда до отговор на въпроса кой е компетентният по чл. 119, ал. 2 ДОПК орган по приходите да издаде РА в хипотезата на повторна ревизия, когато в хода на ревизионното производство е последвала законодателна промяна. Изводът на съда, че в случая на повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден РА, не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия (№ 1204490/18.09.2012 г., връчена на 22.10.2012 г.), е законосъобразен и обоснован. Това е така, защото първият РА е отменен в частта му относно установените на същото данъчно задължено лице публични задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и за вноски към ДОО и здравни вноски за същите отчетни периоди 2008 г., 2009 и 2011 г., като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за посочените данъчни периоди. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата. Обстоятелството, че се издава нова заповед за възлагане на ревизия не променя този извод. По време на висящността на ревизионното производство са извършени законодателни промени в ДОПК, обнародвани в ДВ, бр. 82/2011 г., в сила от 1.01.2013 г., част от които касаят органите, издаващи ревизионния акт и съответната процедура за това. Разпоредбата на чл. 119 ДОПК в редакцията преди изменението предвижда след издаването на ревизионния доклад писмено уведомяване на органа, възложил ревизията. Последният с нарочна заповед определя органа по приходите, който е компетентен да издаде ревизионния акт. С изменението на чл. 119 ДОПК в сила от 1.01.2013 г. също е предвидено след издаване на ревизионния доклад писмено уведомяване на органа, възложил ревизията. След това и като се извърши преценка на събраните доказателства, ревизионният акт се издава съвместно от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Съпоставката на двете редакции на разпоредбата сочат, че преди изменението ревизионният акт се издава от един орган по приходите, а сега - от двама, като е променен и начинът на определяне на издателя на акта - преди с нарочна заповед, а сега - единият издател е определен със закона, а другият - ръководителят на ревизията се определя в заповедта за възлагане на ревизия. В случая е налице преходна норма - § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, съгласно която всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Под "досегашния ред" се има предвид както регламентираната преди изменението процедура по издаване на ревизионния акт, така и компетентният орган. Обстоятелството, че оспореният РА е издаден от органи по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ДОПК, не обосновава извод за компетентност, след като тези органи не са определени по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната му редакция. Настоящият състав не възприема доводите на касационния жалбоподател, че законът не е уредил хипотезата на възлагане на ревизия при отменен предходен РА и връщане на преписката на ревизиращите органи, доколкото и тези случаи се приравняват на образувани и висящи ревизионни производства по смисъла на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК. Както вече беше посочено, след отмяната на първоначално издадения ревизионен акт не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на ревизионното производство, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия. Като е приложил нормата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, съответно правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК (до изменението му в сила от 1.01.2013 г.) и e приел, че издателят на ревизионния акт следва да бъде орган по приходите, определен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е сторено, административният съд правилно е приложил закона. По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото е основателно направеното от ответника Валентина Иванова Нейчева искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Дирекция "ОДОП" - Пловдив следва да й заплати сума в размер на 387 лева, съставляваща уговорено съгласно договор за правна защита и съдействие и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение