Решение № 5659 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2669/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба и уточняваща молба от 24.01.2024г.на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Варна, приподписана от юрк. Кармине, срещу решение 1254 от 04.10.2023г., постановено по адм. д. 107/2023г. на Административен съд гр. Варна, с което по жалба на С. Шуманкова е отменена Заповед ДК 02 ВН - 10 от 24.11.2022г. на началника на РДНСК - Варна, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж Реконструкция и надстройка на еднофамилна вилна сграда, находяща се в поземлен имот (ПИ) 1997, с идентификатор 10135.5549.1997, по плана на СО Прибой, землище Галата, гр. Варна. С решението Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди незаконосъобразност на извода на съда относно това, че в случая от събраните доказателства не е установено наличието на реконструкция, а само надстройка, което е опорочило акта. Навежда съображения, че с изпълненото е извършена и реконструкция като се позовава на легалното определение по § 5 т. 44 ДР на ЗУТ във връзка с констатациите на приетата по делото съдебно техническа експертиза /СТЕ/. Навежда съображения, че дали е налице само надстройка или реконструкция и надстройка не променя извода, включително на съда в оспореното решение, че е налице незаконен строеж извършен без строителни книжа от първа категория, предвид наличието на подпорна стена, част от еднофамилната сграда. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Ответникът С. Шуманкова с представен писмен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Игнатов, изразява становище за неоснователност на същата и правилност на оспореното решение. С допълнителна молба изразява становище и за нередовност на касационната жалба и иска същата да бъде върната. Претендира разноски. Ответникът Д. Шуманков с представен писмен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Стоева, изразява становище за неоснователност на същата и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение във връзка с уточняваща молба от 24.01.2024г., с която са отстранени нередовностите в касационната жалба и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на представените му правомощия със заповед на началника на ДНСК. Приел е, че това е така, тъй като нареденият за премахване строеж е такъв от първа категория съгласно чл. 137 ал. 4 ЗУТ. Приел е, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения от категорията на съществените, като е съставен констативен акт и е предоставена възможност на адресата на същия да се запознае с него и да представи възражение. Във връзка със събраните доказателства е достигнал до извод, че безспорно е налице надстрояване, тъй като над разрешената по РС 75 от 11.08.2014г. двуетажна еднофамилна вилна сграда, е изграден още един етаж, за което се изискват строителни книжа, каквито по отношение на него няма. Приел е и че тъй като строежът е започнал след 2017г., то за него не е приложима разпоредбата на § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ и не попада сред строежите, които могат да бъдат търпими, тъй като изискването на нормата е същите да за извършени до 31.03.2001г. Най накрая обаче е приел, че от събраните доказателства не се установява наличието на извършена реконструкция, тъй като от СТЕ е дадено заключение, че липсва замяна или възстановяване на конструктивни елементи, основни части или инсталации. Приел е в тази връзка, че в оспорената заповед не е разграничено коя част от незаконния строеж административният орган приема за реконструкция и коя за надстройка. Приел е, че действително е налице надстрояване, но поради това, че тя не е индивидуализирана/разграничена от реконструкцията, съдът е в невъзможност да отмени заповедта само в частта на реконструкцията, поради липсата на яснота във волята на административния орган. Поради това е достигнал до извод за нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, тъй като липсват правни и фактически основания, от които да се установи коя част от строежа е определена за реконструкция и коя за надстрояване, съответно не е налице индивидуализация в тази част на заповедта. Приел е, че това нарушение във формата е съществено, тъй като са възпрепятствали правото на защита на жалбоподателката, съответно са довели до нарушение на материалния закон, поради това, че е наредено премахването на строеж, който не е ясно индивидуализиран по начин ясно да бъде определена волята на административния орган. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е неправилно. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед на началника на ДНСК, както и поради това, че в случая е нареден за премахване строеж от първа категория, за които съгласно чл. 225 ал. 1 ЗУТ заповедите за премахване се издават от началника на ДНСК или упълномощено от него лице. Видно от събраните по делото доказателства с разрешение за строеж 75 от 11.08.2014г. на главния архитект на община Варна е разрешен строеж на еднофамилна къща на два етажа и подпорна стена, поемаща свлачищния натиск в ПИ 1997, по плана на СО Прибой, землището на Галата, гр. Варна на основание чл. 137 ал. 1 т. 1 б. в ЗУТ във връзка с чл. 2 ал. 3 т. 4 от Наредба 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Нареденият за премахване строеж реконструкция и надстройка на еднофамилната жилищна сграда по посоченото по горе разрешение за строеж, макар и от по ниска категория, като част от строеж от по високата първа категория, съгласно разрешението за строеж, следва да се квалифицира като първа категория съгласно чл. 137 ал. 4 ЗУТ, както правилно е приел и съдът. Правилен е извода на съда, че досежно спазване на предвидената процедура не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като е съставен констативен акт, с която се установява извършеното незаконно строителство, като на адресата на заповедта е дадена възможност да наведе своите възражения, от което право се е възползвала, като в оспорената заповед подробно е обсъдено и възражението. Неправилен е обаче извода на съда, че в случая е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, изискващ посочване на фактическите и правните основания на акта. В случая в оспорената заповед са посочени фактическите основания за издаването му, които са съответни на посоченото правно основание. Неправилен е извода на съда, че в случая не е достатъчно ясно индивидуализиран нареденият за премахване строеж, тъй като в заповедта не било разграничено в коя част органът приема, че е налице реконструкция и в коя част надстрояване, като безкритично се е позовал на приетата по делото СТЕ. Съгласно легалното определение на понятието реконструкция по § 5 т. 44 ДР на ЗУТ реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. При постановяването на оспореното решение съдът е пропуснал втората част на легалното понятие, а именно изпълнението на нови конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. В случая от събраните доказателства, включително и в самата оспорената заповед и констативният акт, въз основа на който е издадена са описани именно такива нови носещи конструктивни елементи изградена нова междуетажна плоча с нови стоманобетонни колони и греди, за които и в заповедта и в констативния акт е посочено, че тези извършени строително монтажни работи са свързани с възстановяване на вече изпълнената конструкция на покрива от разрушения, причинени от лоши метеорологични условия и частична амортизация. В тази част освен това административният орган се позовава и на подаденото от самата жалбоподателката възражение. Поради това е неправилен изводът на съда, че в случая не се установява извършена реконструкция. Напротив такава се установява при съвкупна преценка на доказателствата. Съответен на закона е извода на съда, че е налице и надстройка, като целият нареден за премахване строеж реконструкция и надстройка на еднофамилна вилна сграда е извършен без строителни книжа, съответно подлежи на премахване на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, правното основание посочено в оспорената заповед. Предвид изложеното в случая безспорно се установява надлежно индивидуализиран строеж, а именно реконструкция и надстройка на еднофамилна вилна сграда, извършен без строителни книжа, за който не е приложим § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, поради това, че е извършен след 2017г., т.е. налице е незаконен строеж, подлежащ на премахване. В тази връзка оспорената заповед, с която е наредено премахването на строежа е законосъобразна, издадена при правилното приложение на материалния закон. Като е достигнал до обратен извод АС гр. Варна е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. С оглед изхода на спора искането на ответниците по касация С. Шуманкова и Д. Шуманков за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,