Решение № 3403 от 13.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5945/2008 г.

Решение № 3403 от 13.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5945/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от адв. Атанасов пълномощник на Димитър Марков Ганчев и "Бол БГ" ООД против решение № 218 от 22.08.2007 г. постановено по адм. д. № 1705/2007 г. по описа на Административния съд - София град, с което отхвърлено оспорването на Димитър Ганчев на разпореждане от 13.04.2007 г. на полицейски орган. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение процесуалните правила, необоснованост и на нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбата и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния 14 - дневен срок, от името на страна, взела участие в разглеждането на делото. Допустима е и жалбата и на втория касационен жалбоподател. Полицейският орган е издал разпорежданията по отношение на физическото лице Димитър Ганчев, и по отношение на юридическото лице "Бол. БГ", с оглед на което следва да се приеме, че последиците на административните актове са възникнали в неговата правна сфера. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, право да обжалват съдебното решение имат и страните, за които то е неблагоприятно. В случая същото е неблагоприятно за втория касатор, поради което касационната жалба е допустима. Установено е по делото, че с протокол за предупреждение и разпореждане от 13.04.2007 г., полицейски орган при VII - Районно полицейско управление на Столичната дирекция "Полиция", на основание чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи, разпоредил на Димитър Марков Ганчев, че съгласно чл. 18, ал. 2, т. 10, чл. 86, ал. 1, т. 4 и чл. 90а, ал. 1, т. 8 от Закона за авторското право и сродните му права използването на закриляни обекти на авторското и сродните му права включва и предлагането и достъп по безжичен път или кабел, в това число посредством файлов FTP сървър, на неограничен кръг лица до съответния обект или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време индивидуално избрани от всеки от тях. В протокола е било посочено, че необходимото по закон съгласие за всеки вид използване се дава от правоносителите по предвидените ред и форма и съгласно лицензионни споразумения, като неспазването на това изискване представлява административно нарушение или престъпление от общ характер по чл. 172а НК. На основание чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи полицейският орган разпоредил в срок до 13.04.2007 г. да бъде извършена вътрешна проверка, при която да бъде установено дали юридическото лице управлявано от него притежава файлов FTP сървър, съдържащ закриляни обекти на авторското и сродните му права в изградената мрежа за достъп до Интернет, и дали се предлага достъп без съгласието на правоносителите, като в зависимост от резултата от проверката бъдат предприети всички необходими действия за спазване императивните разпоредби на законодателството. Няма спор по делото, че след уточнение направено от жалбоподателя предмет на съдебен контрол е издаденото разпореждане от полицейския орган. Съдът е приел, че оспореното разпореждане, е индивидуален административен акт. Посочил е, че разпореждането по чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи, издадено е от компетентен орган в кръга на възложените му функции. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се прави оплакване за допуснати процесуални нарушения при постановяване на оспореното решение поради това, че дружеството "Бол. БГ" ООД не било конституирано като жалбоподател. Това възражение е неоснователно, тъй като видно от делото налице е произнасяне от страна на петчленен състав и тричленен състав на Върховния административен съд, че не конституирането на втория касационен жалбоподател не е съществено нарушение, тъй като то има право на касационна жалба по силата н чл. 210 от АПК, което той е и сторил. Неоснователно е и второто оплакване за необоснованост на решението. Съдът е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е приел, че доводът на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 17 от ЗЕТ, който се явява специален по отношение на ЗАПСП отменя чл. 18 т. 10 от същия закон по отношение на доставчиците на услуги на информационното общество е незаконосъобразен. Разпоредбите на чл. 48 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА, сочещи че актът с който се отменя, изменя или допълва нормативен акт, трябва да сочи всички други нормативни актове или техни части, дялове, глави които се отменят, изменят или допълват и правилно съдът е приел, че в случая жалбоподателя неправилно тълкува закона. Съдът в тази връзка е изложил подробни и обстойни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗМВР полицейските органи предупреждават устно или писмено държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. видно е от приложеното писмо № 9944 от 27.03.2007 г. че на директорите на ОДП - МВР е било разпоредено да извършват проверки с оглед установяване на всички доставчици на интернет услуги, осигуряващи достъп до интернет посредством лан. мрежите на територията на ОДП. В тази връзка е била извършена проверката и на касатора като осъществяващ такава дейност. Полицейският орган е посочил изрично защо прави дава това разпореждане и то е с оглед на правомощието му в борбата срещу престъпления в сферата на интелектуалната собственост. Ето защо задължава касатора да му предостави информация, за извършената проверка и да предприеме действия в зависимост от резултатите от вътрешната проверка. С издаването на това разпореждане е било упражнено както се посочи правомощието на полицейския орган, насочено към предотвратяването и разкриването на престъпления в посочената област Поради това решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,